Трябваше ли Васил Божков да ни казва нещата, които знаем? Може би. Защото удобните журналисти, обслужващи властта, не смеят. Не смеят дори да се противопоставят на ежедневните циркови брифинги и обидите, които се отправят към българите от страна на Бойко Борисов.

България днес е разделена. На хунтата, подкрепяна от дебилните си привърженици и тези, които не могат да оцелеят извън държавната хранилка и престъпността и тези, които мислят, изкарват с почтен труд хляба си и са запазили идентичността си на горди, смели и патриотични българи. Недоволството все повече се засилва с ежедневните абсурди, които ни сервира некадърното и корумпирано управление. Армия, полиция и служби се подчиняват и служат на хора, които са станали за смях не само в България, но и по света. Които превърнаха думата „българин“ в обида и посмешище.

Психодесните поддържа хунтата, защото именно тя слага чадър над престъпленията на прехода, безумната и разрушителна приватизация и реституцията. Днес хора като Иван Костов, стоящ зад продажбата на десетки, ако не и стотици работещи предприятия за жълти стотинки, Александър Йорданов, блестящ само с пълното си политическо безличие и липса на разум, Соломон Паси, незнайно на кого служещ, са патериците на Борисов. Заедно с патриотарите, които използват участието си във властта за осребряване на подкрепата си. Но не и за националните идеали, с които заблудиха избирателите си.

България на разумните, почтените и смелите вече ври. В недоволство и убеждение, че това повече не може да продължава така.

Все още картите се подреждат. Защото единственият проблем на доброто е, че не е толкова организирано като злодеите. Но промяната предстои. И всички трябва да бъдем готови за нея.

Елена Гунчева