Парламентарната медийна комисия отхвърли протоворечивия законопроект на ВМРО, който предвиждаше затвор до 3 години и затваряне на сайтове заради разпространяване на фалшиви новини. От партията на вицепремиера Красимир Каракачанов искаха и имуществена санкция от 500 до 2000 лева за собственика на домейн с текст без автор, който „разпространява дезинформация в интернет среда“.

Тези предложения бяха сериозно критикувани от правозащитници, медийни експерти и медии заради неяснотите, които позволяваха „чиста цензура“ върху ограничен брой критици на властта.

ВМРО започна отново „борбата“ си с фалшивите новини в разгара на кризата с коронавируса. Тогава депутатите от участващата във властта партия внесоха промени в Закона за радиото и телевизията, които дават дефиниция на „дезинформация в интернет среда“: „разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове, или по друг начин в интернет средата чрез интернет страници достъпни от територията на Република България на публикация, която съдържа невярна информация, засягаща физически или юридически лица“.

Така и не стана ясно как това се различава от дефинициите за клеветата, която може да доведо до наказателно дело от частен характер по тъжба на пострадалото лице. В това дело прокуратурата не участва. Такъв текст в закона със сигурност би довел до засилване на контрола върху българските медии чрез прокуратурата, а смисълът не е особено ясен.

От ВМРО искаха още Съветът за електронни медии да получи нови правомощия за „надзор за предотвратяване и ограничаване на дезинформация в интернет средата“. Ако в някой сайт е публикувана „дезинформация“, съветът ще трябва да разпорежда сваляне на информацията, предлагаха от партията на Красимир Каракачанов.

Всичко това обаче оставя възможност да бъдат сваляни и текстове с неназовани източници, но с вярна информация. Още в края на 2018 година от ВМРО направиха кръгла маса по темата за фалшивите новини и там беше обсъждана подобна мярка. Тогава медийният регулатор обясни, че би било трудно да следят за фалшиви новини със сегашния си капацитет.

Становища по законопроекта имаше от АБРО, БСК, Висшия адвокатски съвет, Асоциацията на европейските журналисти – България, БНТ, БНР, Министерството на културата, СЕМ. Всички те критикуват предположенията, особено по повод неясната дефиниция на понятието „дезинформация в интернет среда“.

Висшият адвокатски съвет дори смята, че законопроектът е противоконституционен и представлява „груба намеса в свободата на медиите, на интернет пространството и на свободата за словото“. От АЕЖ пък подчертават, че законопроектът дава необосновано много правомощия на СЕМ с това, че предвижда съветът „да преценява коя информация на даден сайт е вярна и коя не“ и невярната да може да се премахва. „Това по същество представлява цензура“, се посочва в становището им.

„Борбата с фалшивите новини не може да се води през наказание“

По време на дебатите Александър Симов от БСП подчерта, че предложеният механизъм може да доведе до ограничаване на свободата на словото. Той даде пример с предупреждението на шефката на фармацевтичния съюз проф. Ася Стоименова, че има недостиг на лекарства, за което ѝ бе повдигнато обвинение, въпреки че думите ѝ се основават на данни, с които разполага.

Той подчерта, че проблем с фалшивите новини има, но идеите на ВМРО няма да го решат:  „Борбата с фалшивите новини не може да бъде проведена през наказание, а по-скоро чрез поощряване на качествена журналистика например. Чрез наказание, чрез неясни формулировки няма как да спрем фалшивите новини“.

„Господин Симов винаги е емоционален и поддържа тезата на НПО-тата, които мърсят България и казват, че е на 111 място по медийна свобода“, репликира председателят на комисията Вежди Рашидов от ГЕРБ, който не за пръв път прави подобни изказвания.

И Рашидов обаче призна, че е разно за подобни законодателни промени, но според него трябвало да се изясни „докъде се простира свободата на словото“. По думите му през септември се подготвя голяма европейска конференция по темата с фалшивите новини, която ще се проведе в София.

Тома Биков от ГЕРБ пък имаше друга критика към законопроекта – че сайтовете с фалшиви новини се приравняват на медиите, а те не са такива. „Ние към този тип дейност трябва да се отнасяме като към една незаконна дейност, сив сектор“, добави той по повод сайтовете за фалшиви новини. Според него консенсус по темата трябва да се търси и то не само между ГЕРБ и „Обединени патриоти“, но и с останалите партии в парламента.