Във всяка нормална държава, ако някъде по света все още е останала такава, скандалният премиерски запис, който бе разпространен преди няколко дни, щеше да бъде последван от:

1. Оставка на председателя на Народното събрание.

2. Оставка на премиера.

3. Разследване на автентичността на записа.

И при евенуална манипулация целият гняв на Борисов, който иначе лее обилно чувствата си от джипа, трябваше да се изсипе върху ясно посочените „идиоти“ и „гадове“.

Разбира се, нищо подобно не се случи и няма да се случи.

Председателят на Народното събрание потъна вдън земя.

Премиерът се „позабавлява“ със своя версия на хит на „Ъпсурт“, с която показа на населението, че всякакви думички вече лесно могат да се сложат в устата на всеки. Нали бяхме нация техническа.

А разследване на автентичността на записа няма да има. Причината е проста. Борисов каза, че е 100% лъжа. Или, както се изразяват по-отраканите от обкръжението му, дийп фейк. Нещо като Дийп Пърпъл, ама малко по-различно. И точка. Вие на коскоджамити министър-председател ли ще вярвате или на някакви идиоти.

Неглижирането на скандалите се превръща в основна тактика за оцеляване в третия мандат на Борисов. Всичко, което в други времена и на други места щеше да е пределно достатъчно да взриви управлението, вече се омаловажава, осмива и принизява до виц и скеч. Все едно не се е случвало.

Неслучайно в този дух действа и задграничната опозиция, ползвайки комикси, с които убива и без друго малкия шанс изнесеното от нея да свърши някаква работа.

Милен Ганев, „Факти“