Има максима, че няма нищо по-интересно от четенето на старите вестници. Може да се каже, че няма и нищо по-смешно или дори, в нашия случай, трагикомично.

На 22 октомври 2010 г. депутатът от „Коалиция за България“ Георги Пирински пита министър-председателя Бойко Борисов кога ще уволни финансовия си министър Симеон Дянков. „С освобождаването на един финансов министър все едно пада цяло правителство“, отговаря му Борисов. На 18 февруари 2013 г., след скандал с еврокомисаря по икономическите въпроси Оли Рен, Дянков е уволнен, а два дена по-късно Бойко Борисов подаде оставка като министър-председател, уж заради сблъсъците между полиция и протестиращи на Орлов мост.

Горният случай обяснява защо нито изпълнителната власт, нито прокуратурата, нито проправителствените медии вземат на фокус дейността на сегашния финансов министър Владислав Горанов в качеството му на принципал на Държавната комисия по хазарта. Защото, ако в момента има нещо, което може, като се основаваме на „историческия опит“, да принуди Борисов да се самосвали, то това е задълбочаването на скандала около Горанов, Васил Божков и приходите от хазарта.

Снимките на „Баце нанка“, пачки с милиони евро, пистолети, квалитетен алкохол и цялата мутрафонска пейзажност, гарнирани с просташки изказ от изнесените записи на Борисов, са много важни за препотвърждаването на разпространеното мнение, че живеем в мутренска държава. Но при тях вероятността самият Борисов да се изкара жертва, което той вече прави, е по-голяма от това да се докаже, че е използвал нощното си шкафче като „черна каса“ на държавата. Записите пък просто показват образ уродлив, но мил за немалка част от обществото ни. Истински опасното за Борисов е именно

положението на Горанов

което може да стане неспасяемо, ако прокуратурата най-накрая се реши да го разследва по казуса с несъбраните 700 млн. лева такси от частните лотарии. Засега обаче такива напъни не се наблюдават, хиперактивността на обвинението е насочена в други посоки. Прави впечатление, че търсят кого да изгонят или уволнят в държавната администрация, кого да обвинят за скандала с хазарта, само това да не е Владислав Горанов. Внезапната оставка на началника на контролното управление в НАП Васил Панов е само част от брънката, която трябва да се прекъсне, за да не се стига до въпроса за отговорността на самия министър Горанов. Още на 29 май депутатът от БСП Румен Гечев по време на парламентарния контрол попита министър Горанов защо Панов още не е уволнен от поста при положение, че контролното управление е проспало ситуацията с таксите, а именно неговият началник Панов е бил представителят на НАП в Държавната комисия по хазарта. При това Горанов назначава както председателя на комисията, така и представителя на НАП в нея, и носи пряка отговорност, припомни левият депутат. Фактът, че тогава финансовият министър отказа да отговори на въпроса, а Панов си тръгна сам от НАП почти месец по-късно, показва, че вероятно има някаква договорка кой, кога и как да се оттегля зад кулисите на този скандал. А неговото развитие не е в полза на тезата, че финансовият министър е „ни лук ял, ни лук мирисал“ в тази ситуация. „Горанов няма полезен ход и единственото, което го спасява, е талантът на Борисов да си държи воденичния камък до последно…“, каза на 3 юни за „Студио Банкеръ“ бившият вътрешен министър, а сега адвокат Емануил Йорданов. И повтори: „Сега най-модерният воденичен камък е Владислав Горанов, който в конкретния случай ни прави на идиоти, казвайки, че Комисията по хазарта въобще не зависела от него, че нямал нищо общо със случая.“

Но не само Горанов ни прави на идиоти. От изнесения на 12 юни телефонен разговор на човек с гласа на премиера Борисов повечето хора запомниха само цинизмите по адрес на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, но там има далеч по-интересни неща. Например следния абзац: „И после една (…) унгарец, или колегата поляк, (…) накрая Гешев вика – „Абе, аз

обичам да се правим на луд

ама вие, господин премиер, май се правите много успешно“. Не, бе, викам, брат ми – прост съм и ми е лесно.“ Сега прокуратурата да проверява как е направен или дали е автентичен този запис (а не дали съдържанието му е повод за образуване на предварително производство, например за злоупотреба с власт), самият Борисов посочи дори времето, когато е направен, с което фактически потвърди, че той е истински. На това мнение е и бившата му дясна ръка Цветан Цветанов, който го призова да се извини на Караянчева. Цветанов поне със сигурност разбира от чужди записани разговори. Та, от записа научихме, че човек с името Гешев, вероятно това е главният прокурор, който се очаква да разследва финансовия министър, обича да се прави на луд и смята, че премиерът Борисов, началник на Горанов, дори по-добре от него се прави на луд пред хората, което последният отрича и репликира, че си е прост, което прави нещата не по-малко тревожни. Всъщност, нас ни правят на луди, т.е. на идиоти. Още повече, когато действащ министър-председател прекъсва оправдателната си логорея, за да съобщи на ошашавеното гражданство и дваж по-ошашавените си съпартийци, че президентът го тормозел с китайски дрон в резиденция „Бояна“. Пълна лудница. Лудницата на Борисов.

И един малък щрих. „Викам, брат ми…“ Брат ми? Разделение на властите? Ако има такава сърдечна близост между министър-председател и главен прокурор, как да очакваме, че може да бъде адекватно разследван финансовият министър, чието евентуално отстраняване от поста да доведе до неизбежното падане на правителството (по формулата на Борисов)? Затова Горанов ще си го гледат като писано яйце до последния възможен момент. Още повече в условията на ограничен обществен натиск. Няма кой да накаже Борисов, ако използваме неосторожната реплика на Цветанов. Голямата част от медиите му подгъзуркват и се занимават със „свиркаджийска журналистика“, превърнати в кучета-пазители, но не на демокрацията, а на автокрацията му.

Отново се прилага изпипаната вече тактика да се похлупва един скандал със следващи – къде истински, къде раздути. Такава е например

атаката срещу президента Румен Радев

за която фигурантите по делото на братя Бобокови нямат съмнение, че е истинската причина на разследването. Скандалните арести на висши полицаи от ГДБОП, които са следени от години, дойдоха също в удобно време, за да се отклонява разговорът от разследването за парите от хазарта, което реално може да доведе до падането на правителството.

В записа от 12 юни се чуват думите: „За да изгоря Йончева, ще изгоря и от нашите много, пред никого няма да се спра“! Ако това наистина е казано от премиера, то какво е готов той да направи, за да елиминира политически президента Радев – единствената му институционална опозиция? Да изгори българския бизнес, международната репутация на страната?

На 11 юни 2013 г., в навечерието на рождения ден на Бойко Борисов, инспекторатът на Върховната касационна прокуратура обяви, че няма данни за престъпление, а само „вероятно укоримо поведение“ по някои епизоди, в разпространените през април с.г. записи на разговори на Бойко Борисов, бившия земеделски министър Мирослав Найденов и прокурора Николай Кокинов. Не е за пръв път, когато оценките на политиците и представителите на държавното обвинение се разминават драматично. Според тогавашния лидер на БСП Сергей Станишев сме станали свидетели на разговор за възпрепятстване на правосъдието, „тежко криминално престъпление“. Е, оказа се, че всичко е тип-топ. Тогава Станишев каза: „Става видимо, че това е манталитетът и начинът на управление, който унищожава държавността. За каква справедливост, за какъв морал говорим?“

Седем години по-късно манталитетът е същият, от държавността няма и помен, за морал и дума не може да става, а справедливостта е мираж. Президентът Радев каза, че „властта крачи към пропастта“. Тук държавният глава не е прав. Отдавна сме на дъното й и дълбаем, но е съмнително дали ще излезем от другата страна на планетата.

Георги Георгиев, „Дума“