Ако съм прав, същите хора, които свалиха Филип Димитров, със същите средства, ще свалят и Бойко Борисов. И най-важното – със същата цел. Да управляват управляващите. И безотговорно да крадат.  За да се аргументирам, ще освежа паметта на преживелите, и ще разкажа на младите, коитно не са били родени, как мафията започна да идва на власт.

Прескачам първите две години след падането на комунизма, за да стигна до генералната репетиция за сваляне правителството на СДС, дошло на власт след изборите през октомври 1991 г. – поисканата от БСП оставка на председателя на парламента Стефан Савов. Тогава, на 18 септември 1992, премиерът Филип Димитров за първи път заговори за мафия, и поиска мандат за борба с нея. „Очевидно е, че потоци мътна вода ще ни залеят, и очевидно е, че в тези потоци мътна водна риба ще хванат точно тази част от хората в България, които вървят по пътя на престъпността“, прогнозира Филип Димитров.

Е, не само ни заляха, но на няколко пъти почти ни удавиха. И винаги благодарение на мафията, която винаги оттогава разполага с парламентарно представителство в лицето на БСП и ДПС.  Комунистите са ясни. Да започнем аналогиите между 1992 и 2020, с ДПС. И тогава, и сега, движението е в центъра на заверата за свалянето на кабинет, който първоначално е подкрепяло.

През 1991 г. ДПС подкрепи правителството на малцинството на СДС в 36-тото народно събрание без коалиционно споразумение, без директното участие на техни министри в кабинета на Филип Димитров, без съвместна програма за управление. Тогава СДС имаше 110 депутати, БСП – 106, ДПС – 24.

По същия начин ДПС подкрепя ГЕРБ и сега. Но третото правителството на Борисов е на още по-голямо малцинство – в този парламент ГЕРБ има едва 95 депутати. Балансьорът не е един, а цели пет. Вярно, купени от ГЕРБ, но все по-алчни и ненаситни.

През 1992 г. ДПС имаше двама негласни министри в правителството на Филип Димитров: външният Стоян Ганев и военният Димитър Луджев. През 2017 ДПС има четирима: на финансите, икономиката, екологията, туризма.

През юли 1992 БСП поиска оставката на тогавашния председател на парламента и председател на Демократическата партия Стефан Савов, след като той разреши ареста на Андрей Луканов в парламента. При гласуването Савов оцеля с един глас. На 24 септември 1992 г. Савов сам подаде оставка в отговор на кризата, избухнала в правителствотно на Филип Димитров заради „македонската оръжейна сделка“, и под натиска на Ахмед Доган и ДПС. Както писах по-горе, това беше генералната репетиция за свалянето на правителството на СДС.

През юни 2017 БСП и ДПС поискаха оставката на председателя на парламента Димитър Главчев с аргумента, че парламентът не работи вече шеста седмица, а заседанията са поставили рекорд по кратка продължителност – 23 минути. Главчев оцеля с четири гласа. През ноември 2017 обаче той изгони от залата лидерката на БСП Корнелия Нинова, и дни по-късно бе принуден да подаде оставка след едночасова среща с премиера Борисов, който буквално нахлу в кабинета му в парламента, за да я поиска. Борисов отстрани Главчев под натиска на ДПС, оказан му чрез неговия тогавашен заместник Цветан Цветанов.

През 1992 Филип Димитров бе разклатен чрез така наречената „македонска оръжейна сделка“ – оперативно мероприятие, реализирано с помощта на българските специални служби, в което освен Доган и група „сини мравки“ – 23-ма отцепили се от ПГ на СДС депутати, участва и българският президент Желю Желев, негови най-близки съветници, заинтересовани икономически групировки, медии и синдикати. В основата на компромата бе директорът на Националната разузнавателна служба ген. Бригадир Аспарухов. Крайната цел бе отстраняването на законно избраното правителство и постигане на управленска формула, съответстваща на интересите на прохождащата по това време българска олигархия. – т. нар. „кабинет Беров“.

През 2019 Борисов се залюля, след като сключи сделката за изтребителите Ф-16. Напълно реална сделка за разлика от македонската, но още повече разгневила Русия и нейните агенти в България. Сделка, която имаше декларираната цел да циментира крехките връзки на България с водещата държава в НАТО – САЩ. Но превид повратливостта на Борисов, чиито избирателен евроатлантизъм е несравним с принципното американофилство на Филип Димитров, циментът не можа да се втърди.

Паралелите могат да продължат. Има нюанси, има нови, високотехнологични елементи в сравнение с преди 30 години, но сценаристите са (почти) същите. Това е мафията, както я назова преди 28 години Филип Димитров. А мафиотите нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили. Може би защото няма нови учебници на КГБ. Според самия Борисов последните разкрития, които той нарича компромати, са правени по учебници на КГБ. Аз лично не съм ги чел, но мога да предположа част от съдържанието им. Основната цел е мишената да бъде лишена от подкрепата на основните си съюзници и помощници, и да остане сама. Като във филмчетата за Том и Джери: Джери подмолно реже пода под Том, докато Том, останал без всякаква опора, падне в мазето. А там го чака Джери с капана, някой път – и икономката с тигана.

Но между Филип Димитров и Бойко Борисов има фундаментална разлика: Димитров нямаше нищо общо с мафията. Борисов е нейна креатура. Двайсет години мафията го употребяваше. Дойде време да го изостави.

Кои от многото мафиоти обаче искат да свалят Бойко и защо?Лошите, гадовете, душманите днес освен Доган, са Цветан Василев, Васил Божков, Валентин Златев. Президентът също има своите интереси от падането на ГЕРБ, и те не само защото ще състави служебно правителство и три месеца ще е едноличен командир на държавата. Зад всички тях прозира дългата ръка на Москва.

Но има и други, (по-)незавиисими от Кремъл играчи. Кръгове от спецслужбите, висши администратори, едри бизнесмени, абонирани за обществените поръчки в своя бранш, придобили твърде голяма власт местни феодали – това, което се нарича „дълбока държава“. Прибавете и прокуратурата, направила недвусмислени политически заявки, след като бе оглавена от Иван Гешев, и недоволни групи вътре в партията, и въпросът ще е не #Кой иска, а кой НЕ иска да свали Борисов. Той е в кръгова отбрана – стои до смърт и пази границите. Границите обаче паднаха, а отбраните отдавна не са кръгови. Отбраните са интелигентни. А какъв сам казва, че е Борисов?

11 години превратаджиите не успяваха да го свалят: първо защото не са опитвали, доволни от порциите, които им е разпределял, второ защото интересите им са се неутрализирали взаимно. „Разделяй и владей!“ е вечна максима, сигурно е в първа глава от учебника на КГБ. Досега Борисов ги е владял, настройвайки ги едни срещу други, сега местата са сменени. Те цепят партията му, въпрос на време е да се появи нова парламентарна група от бивши депутати на ГЕРБ (след като стане сигурно, че ще има предсрочни избори), въпрос на време е и службите да му изневерят (а останилигте му верни да ги натирят като шефа на ГДБОП). Всяко нещо с времето си.

А времето идва, ако вече не е дошло. Юли 2020 ще е ключов не само за третия мандат на ГЕРБ, но и за личното политическо бъдеще на Борисов. Лично аз го виждам скоро като почетен председател на ГЕРБ по модела на Доган. Добре обгрижван и още по-добре охраняван пенсионер, на кого ще се наложи да си представи бъдеще извън политиката. Или няма да има бъдеще.

Ще има ли обаче предсрочни парламентарни избори? Както казах, по-вероятно ми се струва да добутаме до редовните с правителство тип Беров с мандата на ДПС – както през 1992. За половин година такова правителство, контролирано от мафията, ще ѝ свърши много повече работа, отколкото за три месеца служебен кабинет, контролиран от президента. Такъв „експертен“ или „програмен“ кабинет, за какъвто отдавна настоява ДПС, ще бъде подкрпен и от „сивите мравки“ от ГЕРБ, които тутакси ще се разпълзят, падне ли Борисов (или даже малко преди това). Такъв кабинет „ще изпълнява програмата на ГЕРБ“, както Беров непрекъснато повтаряше, че изпълнява програмата на СДС.

А кой ще бъде новият Беров? Някой от джипката, без съмнение. След това ще го пенсионират и него.

Калин Манолов