Уморен, ранен, но все така загрижен „герой“, се обръща към народа си. Той кърви, но все още е жив и призовава към толерантност – етническа и човешка! Не че такава липсва, но като се подчертае няколко пъти, че я няма, може и да изчезне. Атмосферата е като от средновековен замък, икони и пастелни цветове на оскъдно осветление. Отдаден ПР шепне в тъмнината. Поразително! За какво ти са врагове, ако имаш такъв ПР?

От другата страна – на слънце, пред разкошна хасиенда до плажа, един патриарх с осанката на мафиотски бос се обяснява в любов на фамилията. Той няма какво да крие, обгърнат от обичта на последователите си с бели шапки. Е вярно, че той е изключително богат, а те са бедни. И че през последните години е работил преди всичко за себе си, а е казвал, че работи за етническия мир. Но те пак го обичат и го защитават с телата си! Защото кръвта – вода не става!

Не мога да пропусна и титаничната фигура на президента на народа. Институционален, строг, справедлив, заядлив и леко объркан. Уж иска да е тук, а сега не знае какво да прави…… Напомня ми за едно овчарче от българската литература.

Има и още герои, които заслужават да бъдат споменати, но анализът ще стане твърде тъжен. Та ако ни питате защо протестираме – за това! Защото е време за истинска промяна и край на диктатурата. Време е и нашето поколение да се включим в борбата за отвоюване на завладяната държава. И този път съм уверен, че ще успеем! Ние, младите, ние – бъдещето и настоящето на България!

Борис Бонев, общински съветник в СОС, Фейсбук