Високопоставени членове на ГЕРБ и не безпристрастни анализатори като мантра повтарят през последните седмици колко страшно ще стане, ако Бойко Борисов подаде оставка и дойде служебно правителство. Те говорят с такъв ужас в очите и в гласа сякаш става дума за космическа катастрофа, а не за кабинет с ограничени правомощия и с хоризонт от 2-3 месеца.

„Радев иска оставка на легитимно избраното правителство и на главния прокурор. Това е в абсолютно противоречие с Конституцията и принципа за разделение на властите. Само тези действия трябва да ви говорят за това, че този човек и хората, които стоя зад него, са много опасни за държавата. Не искам да си представям какво ще се случи, ако се стигне до служебно правителство. Изпадаме в хаос и безвремие“, коментира административният секретар на ГЕРБ Цветомир Паунов пред актива в различни градове на страната.

Радев – иска, ама какво да кажем за исканията на протестиращите в страната? Меко казано, странен отговор дава заместник-министърът на външните работи и председател на младежката организация на ГЕРБ Георг Георгиев:„България и българският народ не са готови за втори служебен кабинет на президента Радев. Тази много неприкрита и силно подчертана злоба, която се излива, комбинирана с дълбока политическа некомпетентност, биха могли да рефлектират върху кадровия избор. Най-много ни притеснява държавата да не изпадне в безтегловност”.

„Трябва да накараме хората да се замислят – какво става след оставка? В действителност ситуацията е кризисна. Но при едно служебно правителство ще има повече реваншизъм, отколкото работа“, споделя с редови партийци Владимир Уручев, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП в периода 2007-2019-та.

В хор срещу евентуално служебно правителство се включи и политолжката Румяна Коларова. Според нея служебните кабинети правели безобразни неща, като разкритикува правителствата на проф. Близнашки, и на Ренета Инджова, съставени от президентите Плевнелиев и Желев. Коларова отиде и по-далече като сравни рейтингите на кабинета на ГЕРБ и Бойко Борисов с тези на ХДС и на Меркел, но това вече е хептен кръчмарска политология.

С нищо свежо и оригинално по темата не ни изненада и Росен Плевнелиев, президент на България от 2012-та  до 2017 година. Не че и някой го е очаквал от него, при все че му се наложи две служебни правителства да съставя.

Кой би могъл да си представи, че една процедура, записана в Конституцията на страната, ще предизвика такава ожесточена съпротива от партия, която е десет години на власт, твърди, че е най-демократичната и е член на европейското семейство на ЕНП? Защо Бойко Борисов и по-първите в ГЕРБ се страхуват толкова много от служебно правителство, назначено от сегашния президент?

На първо място това е очевидната лична омраза към Румен Радев, който от първия ден на мандата си не си затваря очите за корупцията и безобразията на управляващите и изказва гласно критиките си към тях. Всъщност в лицето на Радев, Борисов и ГЕРБ виждат най-сериозната си опозиция. Пък и знаят, че този път той едва ли ще назначи служебен кабинет, както в началото на мандата си, който да „пипа“ така меко.

Но това все пак е по-малкия страх. Основната задача на служебното правителство е да организира и проведе предсрочните избори и точно там е заровено кучета. Ще бъдат отнети лостовете и инструментите на управляващата партия да влияе върху изборния процес. Да не забравяме онези 600 000 недействителни бюлетини на последния местен вот миналата есен. Което е пълен абсурд. Да не говорим за неизчистените избирателни списъци, корпоративното гласуване и т.н.

Впрочем затова е цялата съпротива и срещу машинното и електронното гласуване.

Бойко Борисов държи неговите хора да организират изборите, защото има и друг проблем – организационен, тъй като партията му се цепи, Цветан Цветанов завлича части от нея и при един честен вот резултатите може да се окажат доста неприятни за сегашните управници.

Най-некоректното в цялата тази история обаче са опитите да се „вържат“ протестиращите хора с Радев, с Божков, с разни партии, партийки и изобщо с някакво задкулисие. Нечии дебели управленски глави изглежда не могат да възприемат, че всяко нещо си има граници. Дори и в България.

В. „Банкер“