Това беше заглавието на втория филм от поредицата „Междузвездни войни“, когато превърналата се в деспотична империя предишна република унищожи значителна част от борците срещу неправдата.

Днес, 7 август 2020 г. в 4 ч. сутринта полиция и жандармерия премахнаха палатковите лагери на три от софийските кръстовища, инсталирани като блокади отпреди една седмица. Нямало е насилие, според говорителите на полицията и според някои протестиращи, задържани са неколцина, след престой в полицейското управление са освободени, но с актове. Така изглеждат новините от събитието, оправдано с постъпили в прокуратурата жалби на граждани, които се оплакват от блокадите и настояват за правото си на свободно придвижване. На пръв поглед нищо особено: в палатковите лагери са неколцина, нарушават обществения ред с блокади, властите възстановяват реда. Какво лошо се е случило?

Блокадите навсякъде по света нарушават обществения ред. Именно затова е редно да се запитаме, а защо го правят? В случая с днешните протести, нарушаването на обществения ред е видимата реакция на нарушения обществен договор в България, нарушен вече от много години от страна на управляващите (особено видно в днешната коалиция на ГЕРБ и „Обединени патриоти“). А както знаем от Джон Лок насам (1689), когато правителството наруши своята част от политически пакт, това освобождава гражданите от задължението да спазват своята част от пакта. Имат право на бунт и неподчинение. Кое от това е неразбираемо?

Бунтът и неподчинението навсякъде и по всяко време са отвъд закона. Но не защото бунтарите са по природа асоциални, а тъкмо напротив, защото същият този закон се оказва действащ спрямо едни, и съвсем загърбен от други. Гражданското неподчинение е показателно за това, че от едни се изисква да спазват законите, но други могат да не го правят, като при това се възползват от овластената си позиция.

Къде е нарушен общественият договор? Примерите само напоследък за много. Прокуратурата прекрати делото си за „къщата в Барселона“, но подхвана президента. В ареста попаднаха редица видни бизнесмени, някои успяха да избягат, но обществото не вижда в това „борба с олигархията“, е преразпределение на бизнеси. „Осемте джуджета“, един невероятен скандал, който би помел не едно правителство в развитите демокрации, се разследва със скоростта на костенурката и едва ли ще приключи подобаващо. „Онези снимки“ и записи се разследват единствено като нахлуване в личното пространство на премиера, но не се търсят отговори за „онова чекмедже“ и най-вече, снимките автентични ли са, или са подправени. Прокуратурата видимо се използва за политическите цели на това правителство, като акциите срещу битовата престъпност все повече изглеждат като „смокиновия лист“, прикриващ множество „срамотии“.

Грубото нарушаване на обществения договор е всъщност най-мащабната корупция, защото става дума за присвояването от частни интереси на публичната сфера (държавата и нейните институции). Това усилва многократно всички неравенства в едно и без това силно неравно общество като българското: бедните обедняват, експлоатираните се задъхват, дребните изчезват, дискриминираните отпадат, маргиналите нарастват. „Завземането на държавата“ насажда ново неравенство: между овластените и безгласните. Ново, защото в условията на демокрация такова неравенство е немислимо.

Днес българското общество е дълбоко разделено, може би на две почти равни половини, макар да не се опитвам да ги измеря. От едната страна са „ГЕРБ и съдружници“, от другата страна са всички техни противници. Вероятно има и една трета страна – на онези, които или „не се интересуват“, или не искат да заемат страна, или „още се колебаят“, на която страна да застанат. И двете противопоставящи се страни са разнородни, както политически, така ценностно и социално. И двете се опитват по някакъв начин да привлекат подкрепа от „третите“, и двете мобилизират своите ресурси и премерват силите си. Но разделението в обществото е породено не от „алчни за власт“ опозиционери, а от грубото нарушаване на обществения договор от страна на управляващите.

Тогава сме в ситуация, в която преди всичко и отвъд останалите наши разделения, да заемем позиция по това разделение. Именно това е днешният основен политически въпрос – коя страна да заемеш. Разбираемо е, че има хора, което са от страната на „ГЕРБ и съдружие“, поради различни причини: лични интереси, страх от възмездие, притеснение от възможно безредие, ако щете и навик. Разбираемо е, че има хора от другата страна и те не са по-малко, на възмутените от подмяната и измамата, на бунтуващите се срещу неправдите, на обезсърчените от празните обещания, на вбесените от лицемерието, както и на мнозина, вероятно, които се бунтуват по навик. По-трудно разбираема е позицията на „третите“. Едни от тях наистина нищо не интересува, те са безнадеждни. Други смятат, че онова, което ще замени „ГЕРБ и съдружие“ ще е по-лошо, макар никой да не знае, какво ще е то. Има и такива, които се колебаят още, но вече е настанало „време разделно“. Но позицията на „третите“ във всеки случай е позиция в подкрепа на statu quo ante bellum (статуквото, иначе казано). А то е в полза на онова, което познаваме вече от много години – една корумпирана държава, овладяна от частни интереси.

Възможно е, поради много, включително „технически“ причини следващите избори да са през март 2021 г. Възможно е на тях да няма много промени. Всичко е възможно, но ако опозицията на „ГЕРБ и съдружие“ не намери минимална основа за преговори и обща програма за действие, после няма защо да се вайка и да обвинява едни или други протести, че не са успели да излъчат алтернатива.

От сайта на Антоний Тодоров