Хората са на улицата действително, но не всички са на улицата. Едно голямо множество от хора, които не са на улицата, нямат вече никакво доверие нито на управляващата партия ГЕРБ, нита на нейните коалиционни партньори, дори на всички парламентарно представени политически сили.

Освен това личният авторитет на премиера Бойко Борисов преживява в последния месец силен срив. От човек, който имаше излъчването на бабаит, покровител, мъжкар, той се превърна, за един месец, в същинско посмешище. В човек, на който не може да се вярва, който излъчва объркани, все по-безпомощни послания, който днес заявява, че ще подаде оставка, утре заявява, че няма да я подаде. За който стана ясно, за един месец само, че всъщност е много зависим, оплетен в мрежа от олигархични зависимости, че неговата партия се е превърнала в клиентела – която купува и раздава бизнеси, която ги покровителства, чрез местни администрации, полукриминални групировки. Накрая, преди няколко дни, от случилото се в София Тех Парк, видяхме, че е изградила и същински шпиц команди.

Като добавим към това и авторитарното държане на главния прокурор Иван Гешев, неговата преторианска гвардия, във все по-очевидното за обществото негово поведение като главен милиционер на републиката, като човек, който покровителства едни олигархии срещу други; който излъчва не юридически, а класови послания – аз ще наказвам богатите, бизнесмените и политиците и от друга страна расистки – аз ще смажа битовата, циганската, ромската престъпност, картината е просто ужасяваща.

Не съм политик. Отдавна не съм в активната политика. Но мога да кажа, че тази справедливост, за която жадуват хората би могла да бъде постигната по един-единствен начин, ако тези хора слязат от властта. Не просто Бойко Борисов, който да бъде заменен с някой от неговите висши чиновници, а цялата партия, цялата коалиция да слезе от властта.

Гарантирането на справедливост, гарантирането на законово възмездие може да се случи, ако имаме съвършено различна конфигурация при следващия парламент. За това не мога да гарантирам. Но това което наблюдавам е невероятно силната и успешна политика, която прави ден след ден, последователно, настъпателно, един от лидерите на „Демократична България“ Христо Иванов. Бих могъл да кажа направо, че политическият тренд в страната беше преобърнат с неговите неоценими усилия.

Не мога да твърдя, че между управлението на ГЕРБ и тройната коалиция има проследима, експлицитна зависимост. Ние се убедихме, че и до днес ДПС е някакъв своеобразен незаобиколим фактор в българската олигархична политика. Това също силно удря по авторитета и имиджа на сега управляващите. В момента управлява една партия ГЕРБ, която се афишира като дясна, още две или до скоро три партии, които се афишират като националистически или както те се наричат те – патриотични. В България политическите бизнеспорции продължават да се раздават някъде от кремълските сараи на Доган, което много силно удрят по имиджа. А що се отнася до онези сцени, които наблюдавахме тогава и наблюдаваме сега – знаете ли каква е разликата сега?

Ние имаме овладени от олигархията, управлявани от олигархията казионни, официални медии, повечето от българските телевизии, повече от масовите вестници, от които се информират гражданите извън София, по един крещящ начин изкривяват образа на онова, което се случва в страната. Въпреки тази олигархична овладяност, тези казионни медии действат изключително глупаво. В началото те се опитаха да внушат, че това са протести, организирани от дубайския беглец Васил Божков, безпомощно глупаво. Достатъчно е човек да отиде физически на площада в София и ще разбере, че там няма никакви клиенти на прословутия дубайски беглец.

След това се опитаха да ни кажат, че на площада протестират най-разнообразни, несъгласуващи се помежду си политически сили. Това също не е вярно и хората го усетиха, тъй като на площада не протестират политически сили, а действително протестира гражданско общество, което слабо се интересува в този момент от някакви леви, десни, консервативни, либерални политически пристрастия. Най-крещящите грешки, които направиха овладените, казионни медии, бяха че се опитаха да изкривяват неща, които са очевидни. Ние живеем в друга информационна среда, в която има сайтове и мрежа и хората могат да видят за какво става дума. Пред София Тех Парк ние видяхме скандални сцени, за които, осмелявам се да твърдя, че ако се случат в която и да било западна, средиземноморска и южна страна, още до края на деня щяха да доведат до гръмовито сгромолясване на правителството. Тук се опитаха да ни кажат, че един единствен агресивен младеж, който след три дни по някакъв начин заловиха, че някакви хора били откраднали партийните лепенки на ГЕРБ, предизвикали сблъсъци между протестиращите и тези неколцина платени провокатори. Безумна лъжа, която се връща като бумеранг към онези казионни медии, които се опитват да я тиражират.

Насилственото разтурване на палатковия лагер показа нещо много важно – хората са решени да продължават да радикализират своя протест. Всички знаят, че предстои повторно полицейско насилие. Ако то се случи тези хора действително ще изправят България пред гражданска война. Настроенията на хората са такива, че те няма да се уплашат, няма да си отидат, ще се радикализират още повече.

Злоупотребява се и със страховете особено на техните и провоевропейските избиратели с това служебно правителство на Румен Радев. Служебното правителство на Радев няма капацитет нито да промени геополитическата ориентация на страната за два месеца, нито да направи кой знае какви промени. Най-вероятно, зависи от това как ще бъде съставено, може да посочи някои от злоупотребите, извършени от предходното управление. До голяма степен те вече станаха ясни на обществото. Лично за президента Радев би било добро, ако декларира ясно и отчетливо геополитическата ориентация на България към Европа, към евроатлантическата ос, тъй като Радев беше избран с подкрепата на БСП, която е проруски настроена, с номинирането на един пенсиониран генерал от КГБ Решетников, който вършеше тук подривна, конспиративна работа. Самият президент Радев в предизборните си изяви се изказа изключително одиозно за близкото по време тогава окупиране на Крим от путинова Русия. Ето защо на президента Радев мнозина, включително от протестиращите, нямат доверие. Това обаче не означава, че нас могат да продължат да ни плашат със служебното правителство на Радев, което едва ли не щяло да извърши геополитически и вътрешнополитически преврат и никога нямало да слезе от власт. Ако президентът Радев имаше капацитета да направи преврат, той щеше да го направи независимо от инструмента на служебното правителство. Той няма капацитет да го направи. Ние не се намираме в ситуация, в която в страната би могъл да бъде извършен такъв политически преврат – външно и вътрешнополитически. Освен това президентът Радев медитира общественото недоволство в момента.

На площада най-малкото няма афиширани поддръжници на президента Радев, няма дори един единствен плакат с неговото име. Никой дори не си спомня за арестуваните от Гешев негови двама съветници или да протестира за тяхното освобождаване. Името на Радев беше замесено в старта на обществените протести по една проста причина – Иван Гешев действа по изключително глупав начин. Веднага след първата акция на Христо Иванов в Росенец, след като Радев изрази поддръжка за тази акция, още на другия ден Гешев със своята преторианска гвардия нанесе наказателен удар върху президентските съветници, които по някакъв начин отключи протестните действия. Те обаче нито са предизвикани от Радев, нито са лидирани от Радев.

Масови, продължителни, траещи месец и повече протести в България е способна да извърши единствено урбанизираната демократична общност. Тя ги извършваше и в 1996-1997, и в 2013 г., извършва ги и днес. Тя е единствената сила, която може да взриви масови, многодневни, упорити протести. Никоя друга сила не може – нито висш чиновник, нито президент, нито бизнесмени, нито която и друга отделно взета партия.

Една от причините за срива в авторитета на Бойко Борисов е и неговото безкрайно непоследователно поведение в условията на пандемия от коронавирус. Ако в началото той се хвалеше колко сме напред, колко добре сме ние, какви навременни и строги мерки са взети, няколко месеца след това нещата се обърнаха буквално на 180 градуса. В момента ние сме на едно от последните места и най-вероятно може да се превърнем в затворена държава. Политическа отговорност за тази криза би трябвало да бъде изискана от управляващите и лично от премиера. В момента острието на протеста е в кратката дума оставка, оставка на правителството, оставка на главния прокурор, оставка на правителството и предсрочни избори.

Анализът на философа проф. Калин Янакиев е за агенция БГНЕС.