Казват, че пуделите са умни кучета, но славата им е друга. Бившият британски премиер Тони Блеър си спечели прозвището „Пуделът на Буш“, защото предано следваше указанията на тогавашния американски президент Джордж Буш да лъже за оръжията на Саддам Хюсеин и да съдейства за нашествието в Ирак през 2003 г.

Мой колега имаше пудел и се хвалеше, че разбира какво си говорят хората. „С жената много внимаваме да не произнасяме напразно думи като „разходка“ и „вънка“, защото кучето скача и ни донася каишката си.“

Премиерът Бойко Борисов сам се бе оприличил на куче. Преди години се окайваше, че седи сам като куче в Бояна, и му е скучно. Сега европейските лидери много внимават да не стигат до ушите му думи като „покана“ и „посещение“, защото веднага би скочил да им иде на гости.

А те не го искат, за да не си развалят реномето

Борисов им е предан като пудел. Нарича ги „началниците“. Види ли някой от тях дори само на екрана на компютъра си, автоматично козирува на гола глава като новобранец, изненадан от старшината. Но дойдоха други времена и европейските лидери станаха предпазливи. Доскоро му засвидетелстваха подкрепа, после започнаха да го държат настрана уж заради пандемията, а напоследък се правят, че не го познават.

Евродепутатите, които не са длъжни като дипломатите и министрите да спазват строг протокол, станаха бъбриви и започнаха на висок глас да казват онова, което отдавна се шушука за Борисов из европейските коридори. Ирландската пратеничка от левицата в Европарламента Клеър Дейли заряза всякакви задръжки и

нарече Борисов „бандит“,

като добави към името му и главния прокурор Иван Гешев. Тя обвини Европейската комисия, че е техен съучастник в корупцията, защото я прикрива в докладите си по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), вместо да я разобличи, каквото е предназначението на този механизъм. Той бе създаден при влизането на България в ЕС защото прекомерната й корупция на високо равнище, плюс организираната престъпност я правеха неудобен член в европейското семейство. Замисълът бе, че под колективния натиск за три години тя ще си оправи съдебната система и ще спазва приличие като другите държави.

Тъй като три пъти по три години не стигнаха, Еврокомисията започна да се грижи повече как да спаси своята репутация, отколкото да оправи образа на България. В последните си доклади тя подмени целите на МСП и престана да настоява за „реални резултати“ – осъдителни присъди срещу корумпирани лица на високо равнище и босове на организирананата престъпност. Вместо това въведе допълнителни критерии за законодателни и структурни промени, т.е. за преливане от пусто в празно. Действието на механизма съвпадна с трите мандата на премиера Бойко Борисов, които бяха достатъчни ЕК да осъзнае, че натискът й за присъди
означава да го отправи към затвора,

а заедно с него и голяма част от управленската върхушка в България.

Брюксел не бе готов за такава решителна стъпка и стигаше най-много до призиви за политическа воля, т.е. ако Борисов бъде така любезен, сам да се вкара в затвора. Притисната от остри изказвания на евродепутати миналия четвъртък в Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред (ЛИБЕ), заместник-председателката на ЕК Вера Йоурова разкри грозната истина: „ЕК не може да направи кой знае какво по отношение на държавите членки. Нека да сме наясно – ЕК не може да играе ролята на прокурор.“ Вдигайки бялото знаме, тя каза нещо много важно: Борисов не е за европейско наблюдение, той е за прокурор. А бодната от забележката на Клеър Дейли, тя отвърна: „Не съм съучастничка на Борисов“.

След като дипломатическият речник отстъпи място на думи от Наказателния кодекс, ясно е, че с Борисов повече не може да се разговаря по същия начин. През октомври предстои ново обсъждане на положението в България, но не в работна група или в комисия, както бе досега, а в пленарна зала пред всички депутати в Европейския парламент. Борисов вероятно ще бъде поканен да даде обяснения. Може да се очаква, че ако се осмели да отиде, няма да се държи наперено както преди година, когато обясняваше на критикуващи го евродепутати колко е порядъчен, защото се грижи за всяка твар в България, включително и за водния дърдавец (горките преводачи!).

Борисов започна да изпада в международна изолация не по волята на европейските институции, които, ако имаха такава воля, отдавна щяха да са го натирили в ъгъла, а

под натиска на българските граждани,

които излязоха да протестират срещу мафията и нейния управленски мутроелит. В залата на комисията ЛИБЕ се видя колко нелепо е да се говори по брюкселски за напредък, изпълняване на критерии и други клишета, докато българското общество крещи „Оставка!“, „Мутри, вън“, „Мафия!“, „Вие сте позор – оставка и затвор!“

Едва ли някой премиер ще поеме риска да покани Борисов на посещение, като вижда, че той ще му се яви омазан от хвърлени домати и яйца. Вече не е възможно солидаризиране с него и по партийна линия. Затова председателят на Европейската народна партия Доналд Туск миналата сряда отклони предложение от силно компрометираната партия Фидес на унгарския премиер Виктор Орбан да бъде подкрепен Бойко Борисов в този труден за него момент.

Премиерът все още може да участва на срещите на високо равнище на ЕС, защото заема мястото, което се полага на България. Но това не означава, че ще бъде желан събеседник. Същото място може да бъде заето и от президента Румен Радев и никой няма да възрази. Ако Борисов се заинати, единственият му съюзник ще бъде коронавирусът, защото благодарение на него ще избегне неудобството от присъствените срещи, заменени от виртуални заседания.

Колкото и да е високомерен към протестиращите, че не могат да го съборят от власт, Борисов навярно разбира, че те вече са му издърпали червеното килимче под краката. И едва ли някой ще помисли да му го постеле отново.

Светослав Терзиев, „Сега“