Посолството на Турция в София е участвало в мащабна шпионска кампания срещу учители, журналисти и критици на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, разкрива комюнике на външното министерство, публикувано от Nordic Monitor.

Според официалния документ турското посолство е събирало информация за турски и български граждани, за които се е смятало, че са свързани с движениетона Фетхуллах Гюлен „Хизмет”, представители на български неправителствени организации, учители и служители от местни училища и журналисти, които са работили за българското издание на ежедневника „Заман“, и е докладвало на турското външно министерство.

Документът на външно министерство разкрива, че списъкът с имена е предаден на полицейското управление в провинция Ризе на 11 ноември 2016 г. от генералната дирекция на консулската служба, за да послужи като отправна точка на наказателно преследване по обвинения в тероризъм. Поверителният документ включва номерата на турските и българските паспорти на критиците на турския президент в България. Той е подписан от тогавашния ръководител на департамента Йозгюр Гьокмен, който е първи съветник в турското посолство в австрийската столица Виена от януари 2017 г. Австрия е сред страните, в които през последните години турските правителствени агенти са засилили шпионажа срещу турци и турски организации.

Австрия разследва австрийски гражданин от турски произход, който шпионирал турски граждани и изпращал доклади до органите за сигурност в Анкара. Австрийският вътрешен министър Карл Нехамер потвърди на пресконференция, че шпионинът е признал, че е бил „вербуван от турските тайни служби, за да шпионира други турски граждани или австрийски граждани с турски миграционни корени, за да ги докладва на турските органи за сигурност“. Нехамар каза, че 35 души, които са влезли в Турция от Виена между 2018 и 2020 г., са били арестувани преди турските разузнавателни органи да се свържат с тях, изисквайки тяхното сътрудничество в замяна на освобождаването им.

Миналата седмица Феяз О., италиански гражданин с турски корени, призна, че през август му било наредено от Турската национална разузнавателна организация да убие кюрдско-австрийския политик Бериван Аслан, която е член на Австрийската зелена партия. По-рано Аслан разкри мрежа от турски разузнавачи в няколко австрийски провинции, включително столицата Виена.

След опита за преврат в Турция през юли 2016 г. турските посолства и консулства станаха инструменти за шпиониране в ръцете на турските власти. Турските дипломатически и консулски представителства по света систематично са шпионирали критици на президента Ердоган, профилирали са техните организации сякаш са част от терористична организация. Работата като учител в училища, вдъхновени от Гюлен, или участие в институции с нестопанска цел, свързани с движението в чужбина, се считат за терористични актове от правителството на Ердоган. Ясно е, че турските дипломатически мисии нарушават вътрешното законодателство на приемащите държави и принципите на международното право, като провеждат незаконни кампании за събиране на информация и обширни разузнавателни операции. Пратениците на Ердоган се ползват от привилегиите и имунитета, описани в международните конвенции, докато систематично са шпионирали критици на президента, събирали са информация за турци, живеещи в чужбина, и са я предавали в централата.  Документът разкрива и тайна шпионска дейност на българска територия, която е насочена към критиците на президента.

През февруари външният министър Мевлют Чавушоглу потвърди тайните шпионски операции на турски дипломати на чужда земя. Чавушоглу каза, че турските дипломати, назначени в посолства и консулства, са получили официални указания от правителството как да провеждат подобни дейности в чужбина. „Ако погледнете определението за дипломат, всичко става ясно. … Събирането на разузнавателна информация е задължение на дипломатите“, каза Чавушоглу на турски журналисти на 16 февруари 2020 г. след конференция по сигурността в Мюнхен, добавяйки: „Разузнаването и събирането на информация са факт“.

В интервю за The Globe и Mail, турският посланик в Канада Керим Урас също призна, че е шпионирал 15 канадски  граждани от турски произход. „Всяко посолство ще се съсредоточи върху заплахите, насочени към техните страни. Това прави всяко посолство“, каза той пред The Globe и Mail.

През март турският посланик в Уганда Керем Алп потвърди в разговор с държавната информационна агенция Anadolu Agency, че турските дипломати събират информация за бизнес дейността на живеещите в чужбина турци и ги профилират, сякаш са част от терористична организация. Алп разкри също как посолството събира информация за медицински персонал, възпитатели и хуманитарни доброволци, работещи за угандийски институции. „Имаше някои последователи на ФЕТО, които се бяха опитали да се скрият в Уганда и работеха в училища или болници. Те се представяха за хуманитарни работници“, каза той пред новинарската агенция.  ФЕТО е пренебрежителен термин, измислен от турското правителство за означаване на организацията на Гюлен.

Турското правителство също се е възползвало от проердоганските мрежи и организации на турската диаспора. През последните няколко години сдруженията на турската диаспора бяха обвинени, че действат като дългата ръка на режима на Ердоган в Европа, а някои от тях са поставени под наблюдение от местните контраразузнавателни агенции. След опита за преврат някои европейски държави започнаха разследвания срещу турските имами, свързани с Турската дирекция по религиозните въпроси („Дианет“) – идеологически и политически държавен апарат, натоварен с разпространението на политическата ислямистка идеология на Ердоган, както в страната, така и извън нея.

На 19 февруари 2018 г. външното министерство е изпратило списъци с профилите на турски граждани в два компактдиска до Главната прокуратура на Анкара, националната полиция и разузнавателната агенция на Турция чрез официален документ за по-нататъшни административни или правни действия, наказание на техните роднини в Турция и изземването на имуществото им. Тогава прокурорът Адем Акинчи, който получи документа на 23 февруари 2018 г., изпрати компактдисковете, включително информация за 4386 критици на Ердоган на Отдела за организирана престъпност на полицейското управление в Анкара, които да предприемат по-нататъшни действия. Полицията предаде резултатите от своите разследвания на прокурора.

Според съдебните документи, публикувани от 4-ия висш наказателен съд в Анкара на 16 януари 2019 г., външно министерство съставя дълъг списък с чуждстранни субекти, които са били собственост и / или в експлоатация от хора, които са били разглеждани като близки до движението на Гюлен в 92 държави в Америка, Европа, Азия и Океания.

Турската национална разузнавателна организация е проникнала в лагери за бежанци в Гърция, за да шпионира противници, принудени да избягат в Гърция, за да избегнат репресиите.

Турският президент се обърна срещу движението „Гюлен“ след големи разследвания за корупция през декември 2013 г., които инкриминираха Ердоган, членовете на семейството му и неговите бизнес и политически сътрудници. Заповедта за шпиониране на хора и организации, свързани с „Гюлен“, е от началото на 2014 г., а доброволците на движението са били обект на наказателно преследване по измислени обвинения в тероризъм. Репресиите срещу движението се засилиха след опита за преврат. Оттогава активите и богатството на отделни лица, корпорации и организации, за които се смяташе, че са свързани с движението, бяха обявени за военна плячка. Повече от 130 хиляди държавни служители са уволнени от правителството без ефективно съдебно или административно разследване, 4560 от които са съдии и прокурори и са заменени от служители, които са привърженици на Ердоган.