В продължение на над 100 последователни дни българските граждани изпълват площадите на столицата в София, за да изразят нетърпимостта си срещу всеобхватната корупция. Протестите са мирни в по-голямата си част.

Протестите разкриват объркването около самопровъзгласилата се цел на Европейския съюз да държи сметка за правителства, които подкопават върховенството на закона. Защото докато институциите в Брюксел и някои западноевропейски страни често критикуват унгарското и полското правителство, същите често заемат по-мека позиция спрямо България.

ЕНП излезе на защитата на г-н Борисов миналата седмица, като се противопостави на резолюция на Европейския парламент срещу корупцията и проблемите с демокрацията в България. Усилията обаче претърпяха провал и в крайна сметка резолюцията бе приета.

Проблемът в България се превръща в изпитание за ЕС в момент, в който Общността се опитва да задвижи планът за възстановяване на икономиката след епидемията, който се равнява на стотици милиарди. Като най-бедната държава в ЕС, България също ще се възползва от субсидии и програми за помощ, определени в бюджета на ЕС за 2021-27.

Някои държави в Европа искат да орежат фондовете за държави, които нарушават принципите на демокрацията и върховенството на правото. Съвсем основателно, те твърдят, че колкото по-слабо е законодателството в една държава, толкова по-голям риск има от злоупотреби заради облагодетелстване на приятелски кръгове и липса на прозрачност.

ЕС за първи път ще тегли заеми на капиталовите пазари за финансиране на трансфери към своите държави-членки. Но ако европейското обществено мнение се обърне срещу тази инициатива заради корупционни скандали, това ще удари силно проекта за по-тясна интеграция в общността. Евросъюзът ще се сблъска с различни опасности през следващите години, но корупцията може да е най-голямата от всички тях.