На 61 години днес почина популярният футболен треньор Никола Спасов. През последните три седмици той се лекуваше от двустранна бронхопневмония в болницата в Монтана, след като беше диагностициран с коронавируса.

Спасов беше треньор на „Монтана“. А най-големият успех в кариерата му е спечелената Купа на България начело на „Черно море“ през 2015 г. с 2:1 срещу „Левски“ на финала в Бургас.

Никола Спасов, наричан Адмирала, е роден на 15 декември 1958 г. в София. Играе като нападател, защитава цветовете на столичния „Локомотив“, „Дунав“ (Русе), „Черно море“, „Левски“, „Спартак“ (Варна), португалските „Фейренсе“, „Салгейрош“, „Пасош де Ферейра“, „Бейра Мар“ и „Рио Аве“. На Иберийския полуостров си вади хляба в периода 1987-1993 г. Шампион е на страната ни с Локо през 1978 г. – последната титла на столичните железничари.

В „А“ група записва 163 мача и 59 гола.

Той е един от първите български футболисти, пуснати зад граница още по времето на комунизма. Кариерата му завършва в „Черно море“ през 1994 г., а това е и клубът, с който ще бъде запомнен най-вече като треньор.

Работил е в Испания, Португалия, Казахстан и Македония, а в България е ръководил „Светкавица“ (Търговище), „Спартак“ (Варна), „Калиакра“ и „Царско село“ от 2018-а до 2020 г. Периодите му в „Черно море“ са четири, включително като помощник в първите години. Оттам и прякора Адмирала. През 2008 г. неговият „Черно море“ играе на финала за Купата и губи от „Литекс“.

Триумфът идва седем години по-късно и ще бъде запомнен с това, че „моряците“ останаха с човек по-малко още в 38-ата и губеха от „Левски“ с 0:1 на стадион „Лазур“. Стигнаха до равенство в добавеното време, а в края на продълженията направиха и пълен обрат.

Месеци по-късно варненци спечелиха и Суперкупата с 1:0 в мача срещу шампиона „Лудогорец“.

С Никола Спасов като старши „Царско село“ влезе в Първа лига. Това лято той стана наставник на „Монтана“. В тима имаше заразени и неколцина футболисти и служители.

Никола Спасов беше колоритна фигура в българския футбол – от локомотивската школа, дала на родния футбол големи личности. Той беше мъжкар. Освен безспорните си качества на треньор и лидер, беше винаги отзивчив, с добри обноски, не мрънкаше, не се оплакваше. Приятен събеседник и толерантен човек.

Светъл му път…