„Излизаш да се боксираш с Джошуа, разбираш ли, Антъни Джошуа?! Но ти липсва спортен респект. Липсва ти култура. Бият те, а ти се смееш, смееш се нагло, безпардонно. Некултурен си“

Бях за него, защото съм българин, защото съм спортист. Но, няма как да отмина с безразличие излагацията, аморалното поведение, Бай-Ганювщината…

Излизаш да се боксираш с Джошуа, разбираш ли, Антъни Джошуа?! Но ти липсва спортен респект. Липсва ти култура. Бият те, а ти се смееш, смееш се нагло, безпардонно. Некултурен си.

Кличко те победи, а ти стоеше на един крак – изплезен. Джошуа те биеше, а ти се хилеше. Провокираше го. Победи те, а ти повтаряше: Помни ме! For what???

Накратко, ти си достоен представител на едно цяло поколение невъзпитани българи и само на тях.

А на тези, които подкрепят спортист на етническа основа, нека кажа следното: Спортът няма цвят, няма нация. Спортът е дисциплина, нещо което Пулев няма. Той загуби, загуби хилейки се нагло срещу боксьор, който имаше дисциплина.

А сега малко към патриотите: Това ли е България? Този ли представи България? Как я представи? С възпитание или просто е достатъчно фамилното му име да завършва с „ов“, за да викаме: Давай, Кобра! Какво да даде? Пример за подражание?

Тази страна е имала спортисти (някои от тях живи), накарали тази страна да се гордее, които се срамуват от възпитанието на Пулев. И те са губели мачове и състезания, но са били отговорни и адекватни.

Девети рунд можеше да се окаже спокойно първи, ако победителят не внимаваше за себе, за да не сбърка за следващия мач, в който ще се бие срещу циганин – циганин, който е класи по-възпитан от Пулев. Това е единствената причина, Кобрата да изпълзи до девети рунд.

Ще го запомним с това, че умело натискаше патриотичните струни на уморени хора, толкова уморени, за да не видят големия срам.

Започваш мача с песента: „Притури се планината“, а културата ти е „притури на наглостта“.

Губещият стиска ръката на победителя. Поздравява го за победата. Благодари за играта и възможността, която е имал. Губещият не се репчи като петел след тотално и смазващо поражение. Такъв спортист би представил България, не Пулев. Едно е да загубиш боксов мач – нищо, това е спорт. Но когато загубиш ума си, тогава е срам.

И последно, той не представлява България, той представлява върхушката в тази страна. Представлява угоения и дебеловрат депутат. Представлява поколението сикаджии, защото има същото държание, същите приоми и същата наглост.

Тази страна се е представлявала от Серафим Тодоров, Станка Златева, Стефка Костадинова, Йордан Йовчев, Ивет Лалова. Хора, които представляваха класа, възпитание, народ. Не ги обиждайте с Пулев. Толкова порочна патриотичност служи на бай Ганьо, без значение дали ще се излага като Борисов в Брюксел или като Пулев на ринга – Ганьо е Ганьо, верен на себе си.

Честита победа на англичанина, той победи срама на една уморена страна. Спомогна да се повали една малка част от мутренската мускулна маса, която се наложи над обикновения българин.

Не давай Кобра, не давай… Не продължаваме напред, отиваме назад

(Публикуваният текст е без редакторска намеса)