Какви са надеждите Ви и какви опасенията за 2021 г.?

– Надявам, че коранавирусът ще бъде победен. В системен план очаквам под напора на поредната акутна криза, каквато е пандемията, да продължи разграждането на неолибералния модел на капитализъм и социалната държава да бъде реабилитирана в значителна степен. Надявам се, че мега планът на ЕС за преодоляване на щетите от пандемията няма да торпилира усилията за борбата с климатичните промени, а ще ги ускори.

Пред очите ни обаче къкри все по-силно недоволството срещу локдауна, маските, а вече и ваксините на най-разнородни групи: либертарианци, националпопулисти, потърпевши от локдауна, антиваксъри, привърженици на теории на конспирацията, някои леви критици на системата и др. Техният гняв може да се превърне във взривоопасен коктейл с непредвидими последици за либералната демокрация.

И без това пандемията удари много силно средната класа, като лиши милиони от препитание, сигурност на работното място, мнозина и от дом. А знаем, че средната класа е фундаментът на просрепиращите общества.

Как се правят прогнози след година като 2020?

– Прогнозите стават все по-трудни, но не и невъзможни. Все пак да не забравяме, че колкото и тежка да беше изминалата година, не живяхме нито 1917 г., нито 1929 г., нито 1939 г.

Предстоят парламентарни избори през март. Каква е прогнозата Ви?

– Благодарение на впечатляващите антиправителствени протести през лятото, две трети от населението осъзна, че „царят е гол“ и тази голота не може да се прикрие нито със златните кюлчета, нито с пачките евро от „онова“ чекмедже. Въпреки че се задържа на власт, Боридсов се провали в менажирането на здравната криза и разочарова нови групи в българското общество.

Очаквам ГЕРБ и „Обединените патриоти“ да паднат от власт, а новите управляващи да предприемат решителни стъпки за демонтиране на системата „Борисов – Пеевски – Гешев“. Най-вероятно номинален победител ще бъде една от двете формации – ГЕРБ или БСП, с малка преднина пред основния си опонент, но и с твърде нисък резултат на фона на предишни избори. Още по-вероятно е ГЕРБ да остане в опозиция.

На този етап е трудно да се прогнозира как ще изглежда управляващото мнозинство, но може да се каже, че то ще включва поне три, дори четири политически сили. Възможно е то да е със сравнително къс хоризонт на действие, в който да изведе страната от безпрецедентната здравна, икономическа и социална криза, връхлетели България в края на третия мандат на Борисов.

Преди време предложих след вота да се сформира експертно правителство, подкрепено от един своеобразен демократичен анти ГЕРБ фронт: БСП, „Има такъв народ“, „Демократична България“, „Изправи се. БГ“ и гражданските структури, изнесли протестите на плещите си. Много по-малко вероятно според мен е да има правителство на малцинството, което да управлява с помощта на тематични, плаващи мнозинства.

Дясното ще направи ли пробив на предстоящите парламентарни избори?

– След пионерската мисия на Христо Иванов на плажа „Росенец“ и активната роля на „Демократична България“ в протестите, считам, че формацията ще влезе в парламента. Дали ще бъде гласовита, но лишена от тежест опозиция, или ще стане генератор на системни промени, зависи от самата нея.

България ще спечели, ако радикализираните либерали, костовистите и зелените надскочат общностния си егоизъм и водят политика на протегната ръка към другите демократични опозиционни сили. Това означава например да не разводняват платформата си за радикална съдебна реформа с отживели времето си лозунги за „решителна лустрация“ и други подобни.

Слави Трифонов, Мая Манолова, Отровното трио – нови политически играчи загряват на тъч линията. Ще влязат ли в мача?

– По всяка вероятност партията на Слави Трифонов ще влезе в парламента и дори може да стане трета политическа сила, както сочат социологическите проучвания до момента. Тепърва обаче ще си проличи каква политика иска да прави тя – в сферата на здравеопазването, образованието, данъците, инфраструктурата, международните отношения. Досега проектът на Трифонов лежи на стари лаври – моралната победа на референдума от 2016 г., с всичките му популистки и антисистемни компоненти.

Що се отнася до съвместното участие в изборите на формацията на Мая Манолова и „Отровното трио“, шансовете им за влизане в парламента са добри. Особено, ако „триото“ успее да мобилизира поне част от гражданската енергия, която се изля на протестите. Новото обединение ще се опита да повтори модела „Манолова“ от надпреварата за кметското място в София, когато тя получи подкрепа и от либералната, и от антикомунистическата десница.

Кметските и парламентарните избори обаче са твърде различни. За съжаление, българската опозиция, която желае реално промяна в страната, все още е далеч от израстването на унгарските и турските си колеги, чието консолидиране срещу Орбан, респективно Ердоган, вече дава плодове.

Каква ще е ролята на ДПС след изборите?

– Въпреки виртуалното присъствие на турския автократ Ердоган на конгреса на ДПС и подкрепата му за Борисов и движението едновременно, считам, че и ДПС като ГЕРБ ще остане в опозиция. Дори да успее да мобилизира в достатъчна степен електората си. Мисля, че ни предстои да наблюдаваме и по-сериозно разграничаване между двете формации в качеството им на опозиционни партии, ако не искат да бъдат публично дамгосвани за колаборатори.

Досега ДПС го играеше опонент на правителството, но го спасяваше в ключови моменти. Същевременно неформалните мрежи на обвързаности с движението са едно от възможните обяснения за политическото дълголетие на премиера и лидер на ГЕРБ.

Каква ще е политическата съдба на Бойко Борисов?

– Имам усещането, че Борисов вече е мразен повече от Виденов и Костов, взети заедно. След като слезе от власт, Борисов би трябвало да изпълни обещанието си „да даде път на младите“. Дори и да мисли да се кандидатира за президент, няма шансове срещу Радев, особено ако държавният глава бъде подкрепен за втори мандат от БСП – най-вероятният сценарий въпреки искрите, които прехвръкват между него и Нинова.

Премиерът няма царско потекло като Симеон II, което въпреки големите щети по имиджа му, да му запази някакъв ореол като политически пенсионер. Възможно е, дори е доста вероятно, силният човек в ГЕРБ да стане нещо като почетен председател на ГЕРБ, по подобие на Доган в ДПС. Но аз не виждам тази роля като дългосрочна.

Борисов все пак не разполага с капитал от рода на контрол върху етническия вот, който да му осигури дълголетие в голямата политика. Властта му в ГЕРБ ще залязва право пропорционално на загубата на възможността на партията да превръща политическите ресурси в корпоративни и частни. Тази възможност ще се изчерпи най-късно на местните избори.

Бъдещето на премиера до голяма степен ще зависи от това до каква степен следващите управляващи ще имат воля да ревизират 11-годишното му управление и да свалят главния прокурор от пиедестала на неговата недосегаемост.

Кое е неизбежното в политическата среда, което ще се случи?

– Ще продължим да наблюдаваме залеза на ГЕРБ. Политическото представителство в парламента ще става все по-раздробено, което ще изисква формиране на нова, по-устойчива коалиционна култура. Ще продължат да се политизират младите и образованите, макар че този процес трудно се вижда, справка – неочакваното, но силно мобилизиращо младежко лице на антиправителствените протести през лятото на 2020 г.

След пандемията очаквате ли животът да потече по старому? Какво ще е различното?

– Не е сигурно, че пандемията ще си отиде като с магическа пръчка през 2021 г., но най-вероятно ще бъде сериозно ограничена. Водещи вирусолози предупреждават, че маски ще трябва да се носят до края на 2021 г., докато не бъде ваксиниран достатъчно широк кръг от хора и се създаде колективен имунитет.

Макар че от един момент нататък купонът ще се върне с пълна сила, някои неща вече никога няма да бъдат същите. Тепърва ще стане ясен обхватът на неврозите и психическите разстройства, поразили най-лабилните в обществото, размерът на домашното насилие в условията на карантини, дългосрочните последици от нарасналото общо чувство за несигурност.

Ще се разгорещи дебатът до каква степен могат да бъдат ограничавани свободите и правата на гражданите с цел защита на тяхното здраве, какъв да бъде балансът между здравето като върховна човешка ценност и оцеляването на икономиката.

Очаквам и задълбочаване на дебата „за“ и „против“ ваксините в световен мащаб, силно пречупен през политически, социокултурни и религиозни тълкувания.

Помъдря ли човечеството след тази гигантска криза според вас?

– Да. Страхът често води до помъдряване. Важното е то да продължи като резултат от рационален анализ и извличане на поуки от допуснатите грешки.

Интервю за „Дневник“