Ниска избирателна активност, значително повишаване на колебаещи се, които могат да повлияят на вота и потенциал на ВМРО да обере изцяло патриотичния вот. Това показва проучване на „Барометър България“ проведено чрез *стандартизирано телефонно интервю преди средата на февруари.

От една страна вероятната избирателна активност, съизмерима с активността при последните избори за Eвропейски парламент, показва, че категорично желание да гласуват имат само най-твърдите ядра на политическите сили.

Ниска избирателна активност, значително повишаване на колебаещи се, които могат да повлияят на вота и потенциал на ВМРО да обере изцяло патриотичния вот. Това показва проучване на „Барометър България“ проведено чрез *стандартизирано телефонно интервю преди средата на февруари.

От една страна вероятната избирателна активност, съизмерима с активността при последните избори за Eвропейски парламент, показва, че категорично желание да гласуват имат само най-твърдите ядра на политическите сили.

След разделението на Обединени патриоти броени седмици преди изборите, воеводите успяват да привлекат гласовете не само на своето твърдо ядро, но и сред привържениците на своите доскорошни партньори, като по този начин, явявайки се самостоятелно на изборите, могат да запазят същите позиции, които преди това имаха в коалиция, смятат анализаторите.

Според тях ниската избирателна активност би се оказала проблем за „младите“ извънпарламентарни формации, които все още не са изградили структури от твърди избиратели и разчитат повече на потенциала на спонтанния вот и активна предизборна кампания – каквато не е ясно доколко ефективно може да проведат заради ситуацията с COVID-19.

,Има такъв народ‘‘ биха могли да прехвърлят чертата и при ниска активност, за тях биха гласували 6,8%. „Демократична България“ и „Изправи се. Мутри вън“ пък би трябвало да положат значително повече усилия, за да влязат в парламента и да имат някакво влияние при следващо управление. Те получават съответно 5,4% и 3,7%.

Изключително висок е делът на колебаещите се дали да гласуват, отговорили на въпроса с „По-скоро да“ са 22% от респондентите. Ако все пак решат да гласуват, няколко политически формации биха могли да спечелят подкрепа именно от тази група избиратели.

В случай че тези ,,колебаещи се‘‘ избиратели все пак стигнат до урните, вотът им по всяка вероятност ще се разпилее между няколко политически формации. Част от тези, които искат категоричен рестарт на системата или желаят да „накажат“ сегашните управляващи, ще се насочат към „Има такъв народ“, но и към „Изправи се. Мутри вън“, както и към „Демократична България“.

,Има такъв народ‘‘ биха могли да прехвърлят чертата и при ниска активност, за тях биха гласували 6,8%. „Демократична България“ и „Изправи се. Мутри вън“ пък би трябвало да положат значително повече усилия, за да влязат в парламента и да имат някакво влияние при следващо управление. Те получават съответно 5,4% и 3,7%.

Изключително висок е делът на колебаещите се дали да гласуват, отговорили на въпроса с „По-скоро да“ са 22% от респондентите. Ако все пак решат да гласуват, няколко политически формации биха могли да спечелят подкрепа именно от тази група избиратели.

В случай че тези ,,колебаещи се‘‘ избиратели все пак стигнат до урните, вотът им по всяка вероятност ще се разпилее между няколко политически формации. Част от тези, които искат категоричен рестарт на системата или желаят да „накажат“ сегашните управляващи, ще се насочат към „Има такъв народ“, но и към „Изправи се. Мутри вън“, както и към „Демократична България“.