В последното интервю интервюиращата удобно му подава чисто българската топка с въпроса „Вие я подготвяхте за високия театър, изненадахте ли се като я видяхте в Борат 2?“. Той, разбира се, не е изненадан. Обяснява набързо как това е било очаквано от това момиче, защото то просто така е подхождало към тялото си, еротично, ако ме разбирате.

Но ето цитат:

„Ако имаше по-сериозен опит и отиваше там, вероятно нямаше да я предпочетат. Предпочели са я защото е напориста и спонтанна. Но не е неопитна, напротив, в тези неща много бързо се трупа опит

С кои неща?

Ами, как да се слагаш – на мъже или на публика“

На вас коя дума ви изниква в съзнанието, скъпи приятели??

Останалата част от интервюто е отредена на клетата съдба на беден театрал, който едвам кретал и всички в театъра били на ръба на оцеляването. Господин Добчев не забравя да подчертае, че публиката на Борат не била публика на театър Сфумато.

Разбираме, че в Сфумато се свещенодейства по К2 върховете на високото изкуство, че нивото в света пада все повече (това е от предходно интервю) и че Мария Бакалова е едно разочарование, защото не се е класирала за филм на Бергман, както подобава на нивото на тая сцена.

Аз па искам да кажа няколко неща по всичко това:

Изказването на господин Добчев е просташко, ad hominem и напълно ирелевантно на ситуацията. От него прозира бедност и завист, а и безсилие. Защото когато един мъж не може да каже нищо друго за една жена, казва или че е мръсница, или че е толкова грозна и стара, че не става за мръсница.

Това говорене, обаче, се толерира на страниците на медии, за които Ицо Хазарта се е изказал по-добре от мен. И е хубаво да има подобни интервюта, да сме наясно кой къде е.

Инак, за родния висок театър мога много да говоря. Пак ad hominem. Ще се огранича с чудесна случка от Сфумато. Отидох да гледам една постановка по Йордан Радичков. На двайстата минута вече исках да си тръгна, защото не можех да понеса крясъците, истериите, циците (само на младите момичета), лошата игра, претенциите. Викам „Тръгвам си!“ А мъжът ми се наведе, хвана ме за ръката и ми каза в ухото „Ще стоиш до края. За да се научиш веднъж завинаги.“

После дори на него му дожаля за мен. Заведе ме да изям нещо и да изпия един литър вино. Три дни не можах да се съвзема.

Нямам представа дали „Борат 2 „е добър филм, нито дали Мария Бакалова е добра актриса. Но познавам долнопробното, евтино, жалко поведение. А и чувам мълчанието, което следва след него. Ужасно е, че това преставят авторитетите пред младите студенти, това им внушават. Това е посланието.

Няма да се притесняваме, скъпи приятели. Какво MeToo, какви пет лева. Един мъж публично унижава една жена и всички си траят, щото, нали, лично мнение, да не си разваляме отношенията.

Те тва е. И не забравяйте да напишете статус за Бойко Борисов.

Facebook, Елисавета Белобрадова