Колкото повече приближават изборите, толкова повече умопомрачителни случки творят партиите, врагове на ГЕРБ – карат се, залагат на дребнотемни зрелища, пропускат гафове на тепсия. Да се чуди човек искат ли наистина да свалят Бойко Борисов… Официално това е първата им задача, но неофициално се знае, че всеки от тях не изключва договорка с врага. ГЕРБ ще има мощна група в новия парламент, затова тайничко се калкулират компромиси – нов „исторически” с директна коалиция, или пък съюз след формално оттегляне на Борисов, обща подкрепа за програмен кабинет и т.н. Авторите на тези сметки са два вида: едни, готови да се

занулят политически, осребрявайки;

други, също готови да осребряват, но живеейки успоредно с тайната надежда, че с умилкване биха намерили цаката на Борисов – ще го направят зависим, омаломощен, ще се възползват от него. Щото се смятат за обиграни играчи на политическата сцена, хитри лисици, които ще се справят с първосигналния Бойко.

Това второ упование е доста важно в исторически контекст, защото то превърна лидера на ГЕРБ в канарата, която е в момента. То е и доста любопитно за анализ, тъй като мотивира илюзията, че близостта с Борисов може да породи нещо добро за България или за партньорите му. Но ако някой желае да има трезв поглед към евентуални бъдещи събития, следва да си припомни недалечното минало. То категорично показва, че всеки допир с Борисов е като полет на муха край крушка – жужене, изгаряне, пропадане. Светлината и топлината на Борисов са опасни за вас и вашата партия.

Липсват данни Симеон Сакскобургготски да е искал да удуши в обятията бодигарда си. Но е налице ирония – всички мислехме, че историческото събитие е превръщането на царя в премиер, а събитието се оказа старта на властовата кариера на телохранителя му. Според всеобщи свидетелства ключова роля за назначението на Борисов в МВР е имал разузнавачът Бриго Аспарухов. Той отдавна е в миманса, след като пътьом изгоря в опита да конкурира за кмет на София кадровата си находка (2007 г., Аспарухов бе издигнат от БСП).

Отношенията на „традиционната десница” с ГЕРБ са цял епос. Големите сюжети са два. Първият е заиграване от позицията на по-умен – с финална поза „партер”. Главен герой в него е СДС. Съюзът най-напред си бе наумил, че тарикатски може да яхне ГЕРБ (2006 г. с лидер Петър Стоянов). После премина през прословутия „трик” (2014 г.), за да приключи карикатурно днес като занулен партньор. Вторият сюжет е на ДСБ. В началото отново бе флирт с тактиката

„Ей сега ще го изработим тоя Борисов!”

(подкрепата за Йорданка Фандъкова през 2009 г.). После дойде 2014 г. и разграничението от СДС – не е „трик”, ами „исторически компромис”, който ще се разтури, ако Борисов не слуша. Разтури се някак. Но резултатът днес е, че Борисов отива на избори като фаворит, дясното е ГЕРБ. А ДСБ и сродната й „Да, България” са „градската десница“, която вече няколко пъти се бори да прескочи избирателната бариера от 4%.

Тия дни Георги Първанов обикаля телевизиите и хули Румен Радев за поведението му спрямо премиера – не бивало един президент да гори мостове, трябвало да е „по-обигран”. Но историята на самия Първанов е най-голямото доказателство как колаборацията с Борисов те превръща от нещо в нищо. Първанов помогна ключово на ГЕРБ два пъти, дори когато уж бяха на нож: през 2009 г., след като в качеството на президент излобира за „мажоритарен елемент” на парламентарния вот („елементът” винаги е в полза на най-рейтинговата партия, тоест на ГЕРБ); и през 2014 г., когато партията му АБВ, отцепена от БСП, пристана коалиционно на Борисов. Трудно може да има по-тъжна политическа есен. Георги Първанов, президент два мандата и водещ политически фактор, приключи, разцепвайки столетната си партия, за да е патерица на някогашния бодигард, и реално новата му партия да изчезне след слугинажа. В целия този контекст Радев е прав. Като военен той добре знае, че с военни, полицаи и „мутри” средно положение няма – или коленичиш пред тях,

или „бой по манерката”

Тактики „иди ми – дойди ми” са най-сигурният път към провала. Днес партията на Георги Първанов и Румен Петков е опряла до доц. Мангъров – него ползва за ракета носител.

През цялото това време имаше и разни политически, икономически и всякакви субекти, които целенасочено се заиграваха с Борисов. Мислеха го за по-глупав, за краткотраен, но не те, а той се възползваше от тях. После недоволни се превръщаха в опозиция. В първия кабинет на Борисов бяха привлечени едни независими експерти като Трайчо Трайков, които после бяха политически конкуренти на ГЕРБ. Имаше приобщени и партии с ясен профил като РЗС на Яне Янев, които после се размиха до неузнаваемост. Отделни разпознаваеми граждани – такива, които не свързват с живота си политиката, също се докоснаха до ГЕРБ и също изгоряха като факли. Последни в процеса на горене участваха Патриотите. Те дадоха всичко от себе си – 4 плътни години крепяха управлението и сега умират геройски. Някогашната мощна „Атака“ се е върнала при изворите си – Волен е сам и вика. Валери Симеонов, който някога можеше да заведе сам НФСБ до границата за влизане в НС, сега е опрял до Марешки. ВМРО абсолютно рискува със самостоятелното си участие – ако преди години тази партия имаше потенциал да играе сама на избори, сега това е твърде съмнително начинание.

Единствено ДПС не стана част от този кръговрат. Движението добре сътрудничи с ГЕРБ на тихия фронт – изглежда, че ролите на крушка и муха са разменни. Няма как ДПС да изгори, а защо е така, ще узнаем тогава (вероятно), когато разберем истините за българския преход.

Накратко – да убиеш ГЕРБ в собственото му легло е мисия невъзможна. Там кинжал не се вади, прави се любов. И това трябва да е голямата поука след 4 април.

Диян Божидаров, „Сега“