Повече от 300 хил. лева отпусна и тази година Общинския съвет във Варна за финансирането на 11 частни медии. Както и до сега това отново стана без ясни правила за избора им и без критерии за разпределението на парите. Сумата, гласувана месец преди предстоящите парламентарни избори на 4 април, е с близо 100 хил. по-висока от миналата година, но е предназначена за  два пъти повече „медийни партньори“ отколкото през 2020 г. Практиката за финансиране на частни медии с публични средства е редовно прилагана през последните 20 години, както във Варна, така и в повечето от 256 общини в България, въпреки многобройните отрицателни становища, изразявани както от Европейската комисия след 2007 г., така и от множество национални и международни журналистически организации. Независимо от всички тях тази година мнозинството във варненския Общински съвет, доминирано от ГЕРБ наложи общо 14 предложения за „медийно партньорство“.

Отпуснатите по този начин 308 хил. лв. ще бъдат разпределени между 11 „медийни“ проекта. Всички те обаче са свързани с дейности, присъщи за работата на която и да е медия – отразяване на събития, излъчване на предавания, изготвяне и публикуване на текстове и др. И както във всички предходни години условие за отпускането на общинското финансиране не бе нито спазването на Етичния кодекс на българските медии, нито задължителното маркиране на платени публикации като спонсорирано съдържание, нито който и да е от стандартите на качествената, честна и отговорна журналистика

При тези условия, на първо място по ръст на отпуснатото финансиране внезапно се изкачи местният сайт NovaVarna.net, който през дружеството „Смарт Хоум Сис“ на собственика си Георги Костов тази годна получава 53 802 лв. Те ще трябва да обезпечат изпълнението на „медиен проект за отразяване на културни и други значими събития на Община Варна“.

Онлайн изданието NovaVarna.net е известно с неприкритата си и безрезервна подкрепа за ГЕРБ. Негов собственик е Георги Костов. В края на същата година сайтът „Биволъ“ посочи именно Костов като инициатор на мащабна „мулти левъл“ схема за купуване на гласове. Тя бе озаглавена „Стратегия за работа европейски избори 2014 г. – област Варна“ и съдържаше подробни обяснение за начина, по който би трябвало да сработи „технологията“, както и точен разчет за средствата необходими за привеждането й в действие. Проверката на прокуратурата по сигнала за евентуално участие на Костов в схема за купуване на гласове през 2013 г. бе прекратена без образуване на досъдебно производство.

На второ място по размер на общинската субсидия и тази година е един от фаворитите на местната власт във Варна – „Дарик радио“.  Финансирането, което местното му студио ще получи е без промяна от миналата – 45 540 лв. Те ще са за „съвместен медиен проект „Зала Пленарна“. „В сключения договор с медията следва да бъде включено задължение за отразяване на значими събития на Община Варна“ е записано в решението за отпускане на финансирането.

С 36 хил. лв. (колкото и през миналата година) „Медия груп 24“, собственик на сайта Varna24.bg и мрежа от идентични портали в Благоевград, Пловдив, Бургас и Русе ще извършва по договор с община Варна „отразяване на културни и други значими събития.

Новост в портфолиото

на местната администрация е дружеството „НЕТ ФМ“, което получава 34 120 лв. „за рекламна стратегия за кампания „Варна – 100 години курортен град“. То е собственост на „Фреш Медиа България“ през трето дружество – „Медиа корп“. Всички те са управлявани от Николай Янчовичин. В края на юни 2018 г. „Фреш Медиа България“ придоби срещу 5.4 млн. евро най-голямата радиогрупа в България, включваща общо 7 радиостанции, след които „Радио 1“, „Радио 1 Рок“, „Радио Вероника“ и др.

А 29 760 лв. от бюджета на Варна ще получи добричката онлайн медиа „ПРО НЮЗ“, собственост на едноименното дружество за „медиен проект за популяризиране и представяне на възможностите за туризъм на Община Варна“.

Дружеството „Фокус Нунти“, развиващо веригата на „Инфо радио“, както и едноименната информационна агенция, получава 30 870 лв. „за реализиране на предаване „Варна на Фокус“ в ефира на радио „Фокус Варна“, посветено на Община Варна“.

„Медиен проект за реализиране на ключови проекти за развитието на града“ на „Труд медиа“ получи 30 хил. лв. Сумата е същата, както и през миналата година. Изненадващо обаче от решението на Общинския съвет във Варна за тази отсъства в. „24 часа“, който през 2020 г. получи същата сума с писмо за намерения, изпратено в последния момент.

Компанията „Клиър сенс“ получава от бюджета на Варна 19 760 за стандартната задача „отразяване на културни, образователни, спортни и други значими събития на Община Варна“ в сайта си topnewsbg.com.

Друго добричко дружество – „Роял Комюникейшън“, което през минала година не успя да получи финансиране от Варна, през тази ще има 14 400 лв. „за популяризиране на събитията и туристическите услуги в Община Варна по повод „Варна – 100 години курортен град“.

Едноличното „Венис груп“, което през миналата година също не бе сред предпочетените, сега получава скромните 7 хил. лв., „за да популяризира ключови проекти за развитието на Варна през 2021 г.“ през сайта си „Brat-BG“. Той се е самопозиционирал като „Българо-руски Асистент на Туриста“ (правопис по оригинала). Срещу отпуснатата сума както и по-голямата част от партньорите на община Варна „Brat-BG“ ще отразява и „значими събития в областта на туризма, културата и спорта“.

Най-малък дял от парите за медии тази година Варна отдели за списанието „Офлайн магазин“, което се разпространява в автобусите за междуградски и международни превози на трите най-големи компании у нас, работещи в тази сфера – „Юниот Ивкони“, „Етап адрес“ и „Груп плюз“. С бюджет от 6 840 лв. до пътниците в автобусните им мрежи (които според собствената информация на „Офлайн магазин“ са 1.2 млн. души годишно) ще научават новини за събитията по повод „Варна – 100 години морски курорт“, „100 г. Драматичен театър „Стоян Бъчваров““ и „95 г. Международен фестивал „Варненско лято““.

За да дадат тласък на офертата си от „Офлайн магазин“ са обърнали в нея срециално внимание на важен факт. Той гласи, че през 2015 г. са работили успешно с канцеларията на варненския кмет в резултат, на което е била публикувана статията

„2 години от живота на Иван Портних“.

Това уточнение припомня и друг важен детайл от механизма за купуване на медийно влияние, прилаган масово в България. Към парите, отпускани от Общинските съвети трябва да бъдат прибавяни и суми, с които кметовете сами разполагат за сключване на комуникационни договори с рекламни и ПР агенции. През тях парите отново стигат да медии, известни с лоялността и безкритичността си към местните власти, но са на практика непроследими.

Трети „стълб“ в системата за купуване на медийно влияние са парите, плащани за реклама от дружества 100% общинска собственост. Те обикновено нямат никаква нужда от нея, тъй като са монополисти в изпълнението на комунални дейности.

Звучи като парадокс, но най-сериозното перо от средствата, с които в България се контролира редакционната политика на медиите са бюджетите за публичност по изпълнението на общински проекти в европейско финансиране. Примерът във Варна е еднозначен: Проектите, по които общината е обявила, че работи само от началото на март до момента са на стойност 3 млн. лв. Бюджетът за публичност в подобни случаи е около 1% от сумата на финансирането. Това означава, че само от тези проекти към медии, но през рекламни и комуникационни агенции, ще стигнат още поне толкова пари, колкото Общинският съвет в града отпусна от бюджета си за 2021 г.

Всичко това се случва независимо от препоръките, дадени в доклад на Европейския парлмент през 2018 г. В тях изрично е подчертано, че „всяко публично финансиране на медийни организации следва да бъде предоставяно въз основа на недискриминационни, обективни и прозрачни критерии, за които всички медии да са предварително уведомени“.

Освен това „държавите членки (трябва) да се задължат да докладват редовно за публичното финансиране, предоставяно на медийните дружества, както и да се извършва редовен мониторинг на всяко публично финансиране, предоставено на собственици на медии“

В същия доклад е отбелязано също, че „развиването на чувство за критична оценка и анализ по отношение на използването и създаването на медийно съдържание е от съществено значение, за да могат хората да вникват в актуалните проблеми и да оказват принос за обществения живот, както и за да бъдат те запознати с потенциала за промени и със заплахите, присъщи за все по-сложната и взаимосвързана медийна среда“.

Нищо от всичко това явно не е било взето под внимание при раздаването на тазгодишните финансови „порции“ за медии във Варна. Доказват го резултатите от гласуването в Общинския съвет: „За“ – 26, „Против“ – 5; „Въздържали се“ – 11 при – 9 отсъстващи съветника.

Спас Спасов, Дневник