„Безпрецедентно събитие от 1944 г. насам“, „случай без аналог“, история, която може да се сравни само с разкриването на  т.нар. „Петорка от Кеймбридж“ … Това са само част от хвалбите, с които прокуратурата се самозасипа, след като арестува за шпионаж в полза на Русия група от висши военни и чиновници. Презентацията бе като холивудски сценарий – с видео и аудио записи, снимки, кодови имена, дешифриране на разговори, срещи, посещения. От тях трябваше да се разбере, че 74-годишен бивш шеф в българското военно разузнаване, изкарал преди 1989 г. школа в руското ГРУ, е сформирал и ръководил 6-членна шпионска група. Затова и прокуратурата му дава кодовото Резидент. В групата са още съпругата на Резидента, бивш негов подчинен и настоящ шеф на секретното деловодство на българския парламент, зам.директор на бюджетната дирекция на Министерство на отбраната, двама действащи служители на служба „Военно разузнаване“.

Един от шестимата арестувани е на свобода срещу парична гаранция, защото е направил пълни самопризнания. Останалите са с постоянна мярка „задържане под стража“. Доколко доказателствата ще издържат за присъда, тепърва ще се разбере. Делото е засекретено. Досега се изказа само Петър Петков, адвокат на един от на обвиняемите, който твърди, че в кориците на делото изобщо няма доказателства, че са изнасяни секретни материали. Самият Петков е бивш ръководител на военен съд.

Цялата постановка обаче повдига няколко съществени въпроса.

1. Откога действа групата и кога точно е разкрита?

Прокуратурата упорито избягва да отговори на тези въпроси. Според военния министър Красимир Каракачанов групата е под наблюдение от 6 месеца, от септември м.г. Оттогава досега се е работило за установяване на контактите и на връзките между нейните членове.

Сформирането на подобна група едва ли е станало за няколко месеца. Един от членовете й например – зам.-шеф на дирекцията за бюджета и разходите на армията в министерството на отбраната, заема този пост от пролетта на 2017 г., от началото на кабинета Борисов-3. Същият човек е бил награден преди година с орден „За военна доблест“ 3-а степен.

По същото време, преди 2 години, прокуратурата повдигна обвинения срещу тогавашният шеф на военното разузнаване Пламен Ангелов и предшественика му на поста Светослав Даскалов, че са издали над 500 достъпа до класифицирана информация на НАТО и ЕС в нарушение на закона. Прокуратурата не пропусна да отбележи, че се натъкнала на грозни неща – военен разузнавач работел като такси на бизнесмен. „Не е нормално да ти плащат заплатата българските граждани и шефът на службата „Военна информация“ да укаже на представител на тази служба в приятелска държава от ЕС да брифира бизнесмен, т.е. да го запознае с проблеми, които касаят неговите бизнес интереси, и този представител на „Военна информация“ да му е таксиметров шофьор няколко дни. Ако това не е обидно за един български офицер, то би трябвало да е обидно за българските граждани“, гневеше се тогавашният зам.главен прокурор Иван Гешев. Не е известно да има движение по това дело. Пламен Ангелов обаче бе освободен като шеф на военното разузнаване и на негово място бе назначен сегашният му началник Велко Атанасов. Интересен детайл е, че точно през септември, когато започва наблюдението на шпионската група, за Атанасов бе разпространен грозен компромат.

Друго косвено доказателство, че групата е действала отдавна, е фактът, че през последните години прокуратурата и МВнР на няколко пъти изгониха руски дипломати за шпионаж. При всеки скандал държавното обвинение твърдеше, че има замесени български граждани са получавали финансови облаги от изгонените дипломати, които се интересували от сделката за новите бойни самолети F 16 и намеренията на България да купи бойни дронове. Дипломатите, които според прокуратурата са действали от 2016 г. насам, дори бяха свързани със „зачестили странни инциденти в български военни заводи“. В нито едно от съобщенията обаче не пишеше да са арестувани българските граждани, предоставяли информацията.

2. Откога шпионите предават лично секретната информация в посолството?

Прокуратурата положи доста усилия да опише колко опитни са заловените шпиони, как са използвали специални телефони, как са снимали информацията, за да се оставят следи… „Това е една конспиративна група, които са обучени. Бивши разузнавачи, настоящи разузнавачи, които са обучени да се укриват“, натъртва прокуратурата.

И на фона на всичко това – информацията е предавана от съпругата на резидента, която влиза в руското посолство посред бял ден през парадния вход. Там тя получавала инструкции за задачите и пари за информаторите. 74-годишният Резидент пък успява да избяга при ареста и го намират до … руското посолство. Ако всичко това е истина, шпионите са не професионалисти, пълни некадърници.

3. Защо главният прокурор Иван Гешев се активизира точно по това дело?

Главният прокурор Иван Гешев беше изчезнал от публичното пространство, но използва разследването, за да се върне с гръм и трясък – даде брифинг и интервюта по всички възможни телевизии. И в традиционния си стил изсипа един куп идеи, които се разминават с разбиранията за демократична държава. Така например той агитира за промяна в Глава Първа на Наказателния кодекс, защото текстовете били от 1968 г. „Въпросът е защо някой не актуализира примерно престъпленията, свързани с глава 1 от НК, престъпленията срещу Републиката, които са много стари, много трудни, със съвременни обществени отношения, които трябва да се защитават. Примерно т.нар. агенти за влияние“, каза Гешев. И се възмути, че в България може да се направи партия с чуждо финансиране, която да защитава чужд национален интерес, и за това да плащат чужди организации и държави. „И това да е законно и да няма никаква наказателна отговорност“, заяви Гешев. Не е много ясно кого точно визира, но много партии използват чуждо финансиране и експертиза за обучение на актива си и за писане на програми или закони например.

Гешев се оплака и от съдбата на военното правосъдие. „Рефрена с реформите го слушаме от 1989 г. Дадох едно сравнение наскоро – реформа е да бутнеш една къща и след това да питаш защо вали. А би трябвало, ако може, да си оправиш просто покрива. Тази реформа е това, което казах за военното правосъдие. Почти го унищожихме и сега казваме – нямаме военни прокурори, нямаме военни следователи, нямаме съдии, а имаме пожар“, обяви Гешев. В този дух и туитна: „Поредната “реформа” почти закри военното правосъдие. Няколко от останалите съдии заседаваха почти 24 часа, до 05.00 часа тази сутрин. България може да се гордее с тези магистрати!“.

Тук отново не е много ясно какво точно иска Гешев. От една страна, промените във военното правосъдие бяха направени от ВСС и управляващото мнозинство, което го избра за главен прокурор. От друга страна, има има осъдително решение на Европейския съд по правата на човека от 28 ноември 2019 г. по делото „Мустафа срещу България“. По този казус Страсбург приема, че военните съдилища не са компетентни да разглеждат дела на цивилни дори тогава, когато на съд е изправена група, в която има военни и цивилни. „Очевидно главният прокурор има добре развито чувство за черен хумор, защото това, с което той се гордее, неизбежно води до осъждане на държавата в Страсбург“, коментира пред „Сега“ адв. Михаил Екимджиев пред „Сега“.

4. Защо шпионските дела започват шумно и завършват безславно?

Почти идентична история се разигра преди 20 години – на 6 март 2001 г. Тогава възрастният о.з. полк. Яни Янев, бивш шеф на аналитичното звено на Разузнавателно управление (РУМНО), която сега е служба „Военно разузнаване“, бе арестуван пред вратите на руското посолство в София с чанта със секретни материали. Поне така твърдяха Националната служба „Сигурност“ и прокуратурата. В Министерството на отбраната бе арестувана Лиляна Гешева, шеф на секретната секция на служба „Военна информация“. Двамата бяха обвинени за разгласяване на държавна тайна, което се наказва от 3 до 10 г. затвор. България изгони трима руски дипломати, а веднага след това в София пристигна тогавашният шеф на ФБР Луис Фрий. Визита, която се смяташе за потупване по рамото за смелостта.

8 години по-късно, през юни 2009 г., Върховният касационен съд окончателно ги оправдава. Върховните съдии приемат, че на практика няма никакви доказателства за издаване на държавна тайна. Откритите в тях материали не са класифицирана информация, което е изрично изискване при обвинения в шпионство.

Сега детайлите по арестите се повтарят и отново има изгонени руски дипломати, както и потупване по рамото от САЩ и Великобритания. Което даде смелост на премиера Бойко Борисов да обяви: „Заявявам към ръководителите на руските дипломати: „Спрете да шпионствате в България! Искам да благодаря и лично на главния прокурор за личната му ангажираност, защото това не е правено досега … С Русия имаме добро партньорство в редица сфери, но тази шпионска дейност трябва да спре! България все така решително ще отстоява националната си сигурност и евроатлантическа принадлежност „.

Във всички тези случаи обаче някак си личи, че  Русия не приема насериозно българските действия. Придържа към реципрочното експулсиране на дипломати, но без резките коментари, които придружават подобни скандали в други държави. Което е ясен знак, че руските интереси у нас не са кой знае колко засегнати и шпионските циркове изобщо не им вредят.

Александър Александров, Сега