За всичките 30 години мъчителен преход от социализъм към демокрация не сме имали по-безпомощен, жалък и унизителен парламент. Слава Богу, на 25 март 44-ото Народно събрание ще се запъти към бунището на историята, защото там му е мястото. През последните 12 години – и особено през последния едноличен мандат на Бойко Борисов, институцията деградира до пълен разпад, а авторитетът й се срина до дъното на Марианската падина: в последното си изследване „Галъп“ отчита скромно доверие – около 14% , и гигантско недоверие – цели 73 процента.

Сред безспорните хитове в работата на 44-ото Народно събрание са нескопосания опит за пробутване на проект за нова Конституция и създаването на одеозната наказателно-правна фигура на т. нар. „Надглавен прокурор“. Неговата единствена задача е да разследва главния прокурор и заместниците му – когато и ако се наложи. Какво ще работи през останалото време този митичен повелител на закона – никой не знае, а и не се интересува.

Защо се налага това, след като според Конституционния съд всеки прокурор може да разследва Обвинител № 1 при достатъчно данни за извършено престъпление? Оправданието на управляващото мнозинство е потресно – така ни била казала Венецианската комисия. Браво! А защо тогава нищо не правим, когато Европейската комисия ни посъветва за нещо? Или отбиваме номера, докато започне наказателна процедура срещу нас?

Що се отнася до писания на коляно проект за нова Конституция – той трябваше тушира общественото напрежение, изляло се в масовите антиправителствени протести и да помогне на Борисов да устиска властта до края на мандата. И това беше ясно. От нескопосано обясненото бързане на управляващите обаче остана единствено усещането за грозна подигравка с основния закон на страната и с очакванията на хората за промяна.

Проф. Огнян Герджиков, юрист, председател на 39-ото Народно събрание и бивш служебен премиер, определи въпросното недоносче като „плямпук, който се спука“ и „самодейна проява“. С което изрази възмущението както на експертите, така и на гражданите от наглото поведение на Борисов и депутатите му.

Институционалната деградация на този парламент намира най-яркото си проявление в нежеланието на мнозинството да извика премиера в Народното събрание по какъвто и да било повод.

Видяхме пълен отказ от страна на депутатите от ГЕРБ и коалиционните им партньори да упражняват контрол върху действията на правителството, каквито са задълженията им по Конституция.

Не по-малко арогантно бе и пренебрежителното отношение на Борисов към парламентарната власт. Премиерът уважи само 3 от общо 15 покани за изслушване в пленарна зала, а скандалите заради отказа на мнозинството да го извика за парламентарен контрол бяха… десетки.

За последно Борисов влезе в парламента през април 2020 г., когато трябваше да отговаря на въпрос за пандемията. В новата сграда на Народното събрание – бившия Партиен дом –  той въобще не е стъпвал, нищо че е през една улица от кабинета му в Министерския съвет. Не пожела да строши хатъра си дори тогава, когато депутатите обсъждаха и гласуваха вота на недоверие към кабинета му и държавния бюджет.

Управляващото мнозинство преодоля 5 (пет) вота на недоверие, поискани от БСП. Президентът упражни общо 28 пъти правото си на законодателно вето, но управляващите геройски отхвърлиха 26 от тях.

Парламентарната група на левицата е отправила към министър-председателя Борисов 25 питания и му е задала 35 въпроса. От тях 20 питания и 24 въпроса са върнати от председателя на НС Цвета Караянчева с една едничка цел – да опази душевното равновесие на партийния лидер.

И това те наричаха стабилност. Тя обаче не беше политическа, а чисто математическа. Все от някъде се намираха необходимите гласове, за да бъдат прокарани определени решения, поправки на закони или премиерски хрумки. Кога от ДПС, кога от „Воля“, кога от т. нар. независими…

Една от емблемите на 44-ото Народно събрание е безобразното законодателство.  Чести безпринципни промени в нормативната уредба, неотчитане и незачитане на обществения интерес, брутален клиентелизъм и откровено обслужване на нечий корпоративни интереси. И всичко това… пробутано чрез една от най-порочните и незаконни (според Закона за нормативните актове) парламентарни хватки: въвеждане на нови правила в дадена обществена, икономическа или социална сфера чрез преходни и заключителни разпоредби на закони, нямащи нищо общо с тази материя.

Примерно – приемаш специален параграф в преходните и заключителните разпоредби на Закона за физическото възпитание и спорта, с който или закриваш Сметната палата, или вкарваш МВР в съдебната система и го подчиняваш на главния прокурор.

Така с лекота се прокарваха лобистки текстове, като се заобикаляше общественото обсъждане и се пренебрегваха интересите на граждани, социални групи и професионални общности. По „традиция“ въпросните поправки се внасяха от депутати между първото и второто четене на проектозаконите, а не от Министерския съвет. Действаше се на принципа „Дано мине“, защото се случваше и да не минава, ако някой народен представител, експерт или гилдия забележи в последния момент какво ни се готви и вдигне аларма. А в последния момент, защото герберските депутати бързаха да изпълнят заръките на вожда и прокарваха лобистките текстове през комисиите и пленарната зала за седмица-две най-много. Нито имаше възможност за възражения, нито дебати, нито за нищо.

Големият проблем тук е, че честите и произволни законодателни промени се отразяват зле не само върху качеството на парламентарната продукция, а и върху начина ни на живот – като хора и като държава. Крайният резултат може да бъде описан и с две думи: голямото бягане! На инвеститорите – заради несигурната правна среда и липсата на елементарна предвидимост. И на младите българи – заради неясните перспективи за бъдещето им.

Този парламент ще остане в историята и с високомерното си отношение към българските граждани и безхаберието към хората с увреждания. Депутатите се скриха от народа в бившия Партиен дом като в крепост, изолираха журналистите и станаха почти недостъпни за медиите. Станахме свидетели как охраната изхвърли дете с увреждания от сградата, а народен представител в инвалидна количка (и то от ГЕРБ) положи клетва от място, защото не успя да отиде до парламентарната трибуна. Оказа се, че възложители и изпълнители нещо се разсеяли и забравили в новата пленарна зала, глътнала десетки милиони за ремонт, да създадат условия за работа и на хора с увреждания.

И накрая, но не по значение, към всички юридически гафове и скандали трябва да прибавим и имиджовите щети, нанесени от поведението на парламентарните босове.  Става дума за председателя на НС Цвета Караянчева и някои нейни заместници, сдружили се неотдавна в обща предизборна коалиция.

Никаква институционална реакция не дойде след разпространените записи с предполагаемия глас на премиера, в които се чуват обидни квалификации по адрес на парламентарната шефка. Никакви извинения и към гражданите, които с апломб бяха посъветвани от нея „Ходи пеша, бе!“, защото не харесвали  метрото на Борисов  и имали нахалството да протестират срещу управлението му.

При първата вълна на коронавирусната пандемия миналата пролет Караянчева арогантно обясни, че депутатите си вдигат заплатите, за да могат да даряват, което предизвика поредния скандал.

През ранната есен ДПС и БСП поискаха оставката на Караянчева, защото с агресивното си говорене и арогантното си поведение уронва престижа на парламента и слага петно върху авторитета му.

А зрялата пандемична есен на Караянчева ще се запомни с „благотворителната“ й щедрост – дари овехтели килими от сградата на Народното събрание на Кърджалийския театър и стари календари с „чудни пезажи“ на Домове за възрастни хора – за да не бъдат изхвърлени!

Банкер