Няма отърване от някои политици. Може гражданите да не ги понасят, може опозицията да ги дъвче от сутрин до вечер, може да вредят дори на собствените си партии, защото твърде много са се компрометирали. Но продължават да напират за властта.

Такъв е кадърът на ГЕРБ Владислав Горанов. Бивш депутат, бивш зам.-министър и министър на финансите – той все е бивш и все е настоящ. Напуска политиката по собствено желание и после се завръща. Уволняват го за задкулисни връзки с други партии – той отново се връща. А междувременно скандалите му следват един след друг. Хванаха го, че живее безплатно в луксозно жилище, собственост на неговия кръстник Иван Сариев – бизнесмен и масон. Подчинената му данъчна агенция допусна изтичането на личните данни на милиони българи в публичното пространство. Министерството му надплати огромни суми на политическите партии, които получават държавни субсидии. А бившата Държавна комисия по хазарта, на която той беше принципал, се замеси в аферата със стотиците милиони левове неплатени такси от хазартни оператори, заради която бизнесменът Васил Божков изчезна в Дубай.

Всички тези безобразия обаче се отекоха по Горанов, без да му навредят. Трябваше да дойдат летните протести от 2020 г. и политическата криза, заплашила кабинета „Борисов 3”, за да се принуди премиерът да го махне. Стана зорлем – финансовият министър въобще нямаше желание да си ходи, защото смяташе, че крачката, направена от държавата в посока към еврозоната,

му дава индулгенция за старите грехове.

Босът на ГЕРБ обаче беше решил – протестиращите на улицата ревяха безспирно за връзките му с депутата от ДПС Делян Пеевски, а Горанов още от 2014 г. беше подозиран в близост с него и затова трябваше да си отиде.

Както се видя обаче, оттеглянето му беше за твърде кратко. За всеобща изненада Горанов изникна в началото на март на представянето на предизборните приоритети на ГЕРБ пред синдикатите. При това в компанията на действащи членове на кабинета. Странна картинка беше – Горанов обявява плановете на партията в областта на публичните финанси, а истинският финансов министър Кирил Ананиев, който е и кандидат-депутат от ГЕРБ, никакъв го няма. Стечение на обстоятелствата, може би? Нищо подобно. Седмица по-късно Горанов се появи и на официалното представяне на предизборната програма на ГЕРБ. Редом с него стояха вицепремиерът Томислав Дончев, социалният министър Деница Сачева, образователният министър Красимир Вълчев и транспортният министър Росен Желязков. Четирима членове на правителството, които са водачи на листи, а до тях Владислав Горанов – нито министър, нито кандидат-депутат, въобще нищо. Е, трябва да е нещо, при това много важно, за да участва в ключовите предизборни мероприятия на партията в такава компания.

Още по-странно стана, когато започна същинската предизборна кампания. ГЕРБ пусна плакати с водещите си кандидати – и познайте кой се появи сред тях! Образът на уволнения бивш министър, който дори няма да се състезава за парламента, беше оформен в комплект с името на коалицията „ГЕРБ-СДС”, номера й в бюлетината, предизборния й лозунг и дори предупреждението „Купуването и продаването на гласове е престъпление”?!

Засега най-вероятното обяснение изглежда е, че

Горанов се готви да се върне в изпълнителната власт

при евентуално следващо управление с участието на ГЕРБ. Делян Пеевски, заради когото го изхвърлиха от кабинета „Борисов 3”, няма да се яви на изборите, а следователно няма да бъде и депутат в новото Народно събрание. В следващия парламент няма да участва и Менда Стоянова, която в досегашния оглавяваше комисията по бюджет и финанси. Напълно е възможно Кирил Ананиев, след като стане депутат, да застане начело на бюджетната комисия, а постът на финансов министър, който иначе заемаше, да отиде при бившия му титуляр – Владислав Горанов. Това би обяснило защо Ананиев е лансиран за депутат, а в същото време финансовата програма на ГЕРБ е оставена изцяло в ръцете на Горанов.

Подобно завръщане би било напълно в стила му. Да не забравяме – през 2014 г. той заряза партията си, която по това време беше в опозиция, за да се отдаде на частен бизнес, тъй като заплатата му била малка. В същото време обаче не се отказа от ГЕРБ – продължи да й помага като експерт. Сега, след уволнението му през 2020 г., също го раздава като експерт към партията. Съвсем вероятно е цялата гласност, публичност и пропаганда около него да е всъщност само обработка на общественото мнение, за да е подготвено, когато му върнат контрола върху държавните финанси. Така ГЕРБ само ще потвърди за пореден път, че в тази партия нищо не се променя.

Людмил Илиев, Сега