Основното и безусловно събитие и грандиозният провал на БСП и Корнелия Нинова. Партията и лидерът, които в ерата на ГЕРБ успяха да излъчат президент, а после да вземат четири областни града на местен вот, се срина до третото място. Това не е просто пропадане, а шумен, знаменателен, исторически крах. БСП не просто не успя да доближи ГЕРБ, макар да влезе на изборите като основен конкурент; и не просто бе поотместена от Слави Трифонов („Има такъв народ” е с 4% повече от БСП при 60% преброени протоколи, дилема за второто място няма). Тя просто катастрофира.

В момента интригата е единствено дали БСП няма да закопае под най-ниския си резултат от 2014 г. след управлението на Орешарски – 505 000 гласа.

Да постигнеш такъв резултат сега, когато си опозиция и уж най-голям опонент на ГЕРБ, при всичките провали на Борисов, след протести срещу него… е наистина уникално. И изненадващо бе, следва да се признае.

Основният фактор за всичко това, естествено, е Нинова. Дали тя ще остане лидер, вълнува твърде малко българи, насочили поглед към БСП. Но големият факт е, че тя лично изпи горчивата чаша до дъно. Бе говорено много за уникалния й стремеж да разказва играта на всеки вътрешен опонент – че дори да е морално оправдана, подобна тактика носи изборни загуби. Нинова обаче не се вслуша, дори поведе мини война срещу най-харесвания човек в държавата и символ на борбата срещу ГЕРБ – Румен Радев. Овладяла партията чрез пряк вот, тя правеше през последните месеци неща, които изглеждаха направо подозрителни в полза на Борисов. Но по-вероятно е да иде реч за отклонения в характера, т.нар. характеропатия.

И доколкото всичко това бе свързано пряко с БСП, не може да не се подчертае сега, че точно този характер сгромоляса партията.

Добър урок за всяка Ниномания занапред.

Никакви извинения – пандемията, финансовият ресурс на ГЕРБ и т.н., не могат да бъдат основателни, след като се сриваш до нивото от 2014 г. Малко преди изборите „социологическата” агенция на Калоян Методиев, пръв довереник на Нинова, прогнозира успех на БСП – ето това е снимката на менталното, политическо и физическо състояние на кръжеца на върха в партията.

Втората голяма новина от вота е несъмненият успех на Слави Трифонов. Предстои да видим ще играе ли самостоятелно, или ще се сбъднат прогнозите, че е патерица на Борисов. Не е ясно ще стане ли лично той депутат, а и ще може ли да държи изкъсо парламентарната си група. Депутатите на „Има такъв народ” няма да са чак толкова много, за да е Трифонов самостоятелен фактор. Но е факт изключителният му успех в проценти и реални гласове. В малък мащаб той е новият цар, новият Бойко, и съвсем идентично – новият Волен. В основата е непрекъснатият стремеж на българите да търсят месия.

Жадно го потърсиха и българите в чужбина, наредени с часове на опашки „да спасят Родината” чрез татуиарания си любимец от концертите.

Опитът сочи, че после целокупното вътрешно и външно население се разочарова, недоволства, обвинява всеки и всички, докато… си намери нов месия. Тоест – да му предложат. И пластовете тогава се разместват пак. В момента сме в период на припознаване на пореден месия, на такива тектонски движения. Как ще се стекат събитията текущо около властта, предстои да видим.

Третото събитие е провалът на ГЕРБ. Около 800 000 гласа, колкото се очертава да има, са слаба утеха за амбициите. Това е и на-ниският резултат за партията досега. Броят на депутатите й няма да позволява удряне по масата. Но Борисов в никакъв случая не бива да бъде отписван. Той преживя протести, успя да изплува след тях. И сега със сигурност има опции да се задържи на повърхността. Все пак ГЕРБ е първа политическа сила. Коалициите така или иначе бяха единствена перспектива за партията, резултатът просто потвърди този факт.

Три часа след вота Борисов произведе монолог във „Фейсбук” и бе прав в него – „след празника и лудуването” предстои изтрезняване на опозицията, защото все пак ГЕРБ е първа политическа сила.

Тя е незаобиколим фактор, тъй като събираемите срещу нея няма как да произведат сбор. Обратното – може да се очаква, че сред враговете ще гърмят „лимонки” в полза на Борисов.

Безспорен е успехът и на „Демократична България”, както и лошият резултат на ДПС. Независимо кой от тях ще бъде четвърти накрая, и двете формации се представиха различно от очакванията – ДБ в положителна посока, Движението в отрицателна. Големият тест сега са съюзите, като изкушенията и евентуални драми при „умните и красивите” ще са доста по-големи.

Според последните данни ВМРО се очертава да е вън от парламента, а „Изправените срещу мутрите” на Манолова и Бабикян – с малко проценти вътре. И двата резултата са очаквани. Но вторият е по-интересен, защото води до общ извод за протеста през лятото.

Гласуването онагледи това, което се знаеше отдавна: протестът, от гледна точка на участниците, бе партизиран – много в полза на ДБ, малко в посока на Манолова, част към „Възраждане”.

Не мащабно като обща като численост. А мнозинството българи, които бяха против Борисов, просто не протестираха, защото не припознаваха лицата на площада. Те изчакаха Слави.

Пандемията, в крайна сметка, не се оказа рещаващ фактор за вота. Гласуваха около половината българи с право на глас, което означава към 60% от тия, които живеят в страната. Активността бе обичайна. Заради възрастовия състав на пасуващите, най-вероятно страхът от вируса се е отразил някак на БСП. Но трябва ли да бъде вземана сериозно партия, която разчита единствено на възрастните? При такъв крах всякакви извинения са направо смешни.

А промените, които все пак най-вероятно ще настнат след вота, са лидерски трусове в БСП, пазарлъци между непремирими досега врагове и позициониране за президентския вот. След битата отвсякъде БСП и омаломощена ГЕРБ звездата на Радев грее по-силно.

Искрен Вълчев, Гласове