След четири години в парламента, на проведения критичен тест на 4-и април, ГЕРБ остана първа политическа сила, но загуби над 310 000 гласа, БСП загуби рекордните 475 000 гласа и остана трета, ВМРО, НФСБ, „Атака“ и „Воля“ изпаднаха. От парламентарно представените партии само ДПС излиза на терена в по-добра кондиция – близо 336 000 гласа или 10,5 на сто, при 316 000 гласа или 9,2 процента на предишните избори през 2017-а. Отново, както преди четири години, е четвърта политическа сила, с малка преднина пред „Демократична България“, и ще има повече депутати в 45-то Народно събрание – вероятно 30, при 26 в предишното.

Апетитите на Доган&Co обаче бяха далеч по-големи. През паметната за ДПС 2009-а година партията получи над 610 000 гласа, а, ако сравним с резултата на по-предишните избори – през 2014-а спечели 487 000 гласа.

Прогнозирах по-силно представяне на ДПС през 2021-а: на тези избори го нямаше тръна в петата на „Сокола“ – ДОСТ (който през 2017-а спечели над 100 хиляди гласа); отношенията на движението с Анкара отбелязаха историческо затопляне; в стремежа си да придобие по-благ, хрисим вид, „морфичният резонанс“ не направи депутат Делян Пеевски, чието име е станало синоним на задкулисието.

Могат ли обаче златните изборни години на ДПС да се завърнат?

Промените в изборното законодателство имат своето значение: през 2016-а под натиска на Патриотичния фронт, броят на избирателните секции в страните извън ЕС бе ограничен на 35 (основно, за да се редуцира ролята на гласовете от Турция). Тези и други мерки за пресичане на изборния туризъм безспорно дават отражение върху електоралната подкрепа за ДПС.

На изборите на 4-и април ГЕРБ стана „шампион в гетата“ – монополизира ромския вот, който е важен ресурс за партията на Доган. Партията на Борисов се наложи в ромските махали в София, Пловдив, Варна и Сливен. ГЕРБ отстъпи София на ДБ, като извоюва победа само в 25 МИР, където е и квартал „Факултета“. Трябва да поясним, че почти всички партии у нас посягат към ромския вот – пазаруването на гласове в гетата продължава да е масова практика, защото политическият елит си е дал сметка, че няма полза от нейното изкореняване.

Има сигнали за известно отстъпление на ДПС в техни традиционни ловни полета. Не изключвам на места хегемонията на етническата партия да се пропуква. Задълбоченият анализ предстои, когато разполагаме с всички данни.

Очакванията за много ниска активност заради Ковид-19 на тези избори не се оправдаха. Ниската активност би засилила още повече тежестта на купения и корпоративен вот. От ниската активност най-много биха спечелили ГЕРБ и ДПС. Активността, особено в чужбина бе сравнително висока – изборите в „другата България“ бяха спечелени от „Има такъв народ“ и „Демократична България“. Това са гласове срещу модела ГЕРБ-ДПС.

Какво предстои за ДПС в 45-я парламент?

В новото НС няма да се чува гласът на „радикалния патриотизъм“, който бе използван като плашило от лидерите на ДПС, за да се сплотят още повече редиците на етническата партия. Най-голям успех в патриотичната ниша постигна „Има такъв народ“, ала реториката на партията на Трифонов е далеч по-умерена от тази на „Атака“ например.

Ако доскорошната опозиция остане вярна на принципа „всички без ГЕРБ и ДПС“, едва ли ще видим „Борисов 4“ – партията на Доган не само няма да участва с министри в правителството, а и трудно би могла да влезе и в ролята на балансьор, който кешира печалба от транзакциите с всички останали.

Изграждането на санитарен кордон около тандема ГЕРБ-ДПС обаче може да сближи още повече Борисов и Доган. Съдружниците вече имат много общи (бизнес) интереси, например в сферата на енергетиката. Ако 45-ят парламент не е ялов и все пак роди правителство, то най-вероятно ще е срещу модела ГЕРБ-ДПС. Медийната империя, която обслужва този модел, в такъв случай може да бъде задействана на пълни обороти за дискредитиране на новите управляващи. ГЕРБ и ДПС ще легнат рамо до рамо в окопите, за да се бранят срещу общия враг.

Петър Чолаков, Дойче веле. Заглавието е на МИГNews.