Какво ще стане с АЕЦ „Белене“ и с милиардите, заровени в „гьола“? Кой ще печели от мегаломанския „Балкански поток“, платен от българските данъкоплатци, и какви са шансовете по него да тече газ, различен от руския? Какви са дефектите на прословутия Национален план за развитие на страната ни с помощта на милиардите от ЕС? Кой и кога ще ревизира грешките и пропуските в него? Ще продължи ли България да хвърля колосални суми за опаковане на панелни блокове с фибран и за смяна на дограма, или ще намери по-интелигентни цели за ефективно оползотворяване на еврофондовете? Тези и още много тежки въпроси са част от „завещанието“ на Бойко Борисов и на ГЕРБ. На следващите управляващи няма да им е лесно, защото полето на властта е осеяно с мини, които тепърва ще гърмят.

Дълбоко окопаване 

На изпроводяк най-дълго управлявалата партия трескаво назначава и размества свои хора на ключови постове, за да ги спаси от уволнение при новата власт. Надежда Петрова, шеф на кабинета на министъра на финансите, например ще стане държавен експерт в звеното “Финансово оздравяване на общините” в МФ; дирекцията „Общински финанси“ пък ще бъде поверена на Жени Начева, сега зам.-министър на здравеопазването, лансирана от Владислав Горанов и Кирил Ананиев; доскорошният зам.-министър на финансите Росица Велкова вече е оглавила ключовата дирекция „Държавни разходи“. В социалните мрежи има сигнали и за други преназначения по министерства и агенции.

Тече трескаво трудоустрояване на „наши хора“ и по бордовете на държавни и общински предприятия. Още преди месеци бяха обявени десетки конкурси за мениджъри – в държавните болници, в БЕХ, НЕК и „Булгаргаз“, в БДЖ и РВД, в „Български пощи и „Информационно обслужване“ и т.н. А сега върви ударно финализиране на резултатите – провеждат се заседания на директори, имената на новоназначените светкавично се пращат за вписване в Търговския регистър, та да няма връщане и ревизиране на назначенията от следващата власт.

Особено видима е „кампанията“ с назначения в „12 без пет“ в енергетиката. Откроява се влизането на бившия народен представител от ГЕРБ Валентин Николов в управлението на БЕХ. Енергийният холдинг командва най-важните държавни предприятия в сектора – НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, „Булгаргаз“, Мини „Марица-изток“ и др. са му подчинени дъщерни дружества. Николов беше толкова сигурен, че ще получи поста, че преди месеци поиска да бъде освободен предсрочно от депутатската банка, за да участва в конкурса. Е, в ГЕРБ могат да дишат спокойно, техният човек вече е вписан в управата на мегахолдинга и дори е избран за председател на борда.

В ръководството на АЕЦ „Козлодуй“ влиза бившият евродепутат от ГЕРБ Владимир Уручев. Той поне има експертиза в ядрената сфера, но други две назначения са повече от озадачаващи. На Уручев ще партнират Ива Николова, млада адвокатка, и Илия Илиев, бивш член на партията на Яне Янев РЗС и още по-бивш главен секретар на МВР по времето на тройната коалиция. Интересен конкурсен резултат е и появата на Боян Боев в ръководството на ТЕЦ „Марица-изток 2“.  Той беше шеф на Комисията за енергийно и водно регулиране по времето на кабинета „Орешарски“.

Междувременно се разбра, че върви бясно кадруване и в земеделието  – сменени са ръководствата на шестте държавни горски предприятия, на „Земинвест”, на „Агровотинвест”, на „Напоителни системи”, на „Врана” АД, на „Агролеспроект”, на „Рибни ресурси” и на „Сортови семена елит”.“Позволете ми да допусна, че в енергетиката и в земеделието кадрите не са само на Борисов, а и на ДПС”, коментира лидерът на БСП Корнелия Нинова.

Правителството в оставка усилено раздава и концесии – за плажове, за подземни богатства, за инертни материали. Министрите уреждат неслучайни бизнесмени и не е сигурно, че договорите, които се одобряват, защитават държавните интереси, твърдят критиците на управлението.

БСП и „Изправи се! Мутри вън!“ поискаха да се наложи мораториум, който да върже немирните ръце на кабинета „Борисов 3“ – и за сделки, и за назначения. А от ГЕРБ не спират да наглеят  – на критиките на БСП за кадровото окопаване във властта отвърнаха: „Вие как назначавахте по схемата 3-5-8 в Тройната коалиция“…

Комисии бухалки

Превръщането на институциите в бухалки с основание може да е емблема на ерата „Борисов-Пеевски“. Съвсем пресен случай – Комисията за финансов надзор започна внезапна проверка на Владислав Панев – върл критик на досегашната власт, току-що избран за депутат от коалицията „Демократична България“. Панев е дългогодишен борсов инвеститор, но точно сега, когато реши да влезе в политиката, КФН го взе на мушка и ще рови всичките му сделки. Комисията се оправда, че това й е работата – да надзирава финансовите играчи, и че в проверката нямало нищо лично и нищо политическо. Но това не е първият и единствен случай на съмнително избран момент за удар по неудобни на властта.

Комисията за защита на конкуренцията е без конкуренция като инструмент за натиск. Зад ред решения на КЗК през последните години прозира желание да се улеснят определени бизнес кръгове и да се напъдят фирми и инвеститори „навлеци“. Така чешкият магнат Петр Келнер не успя да вземе Нова тв, но братя Домусчиеви получиха картбланш да придобият медийната група. Сделки, свързани с депутата бизнесмен Делян Пеевски, минаваха бързо и лесно през „ситото“ на комисията, други безнадеждно засядаха. За чешката ЧЕЗ се оказа почти невъзможна мисия да продаде активите си в България  – КЗК не хареса като кандидат-купувач нито малката и неизвестна „Инерком“ на Гинка Върбакова, нито голямата финансова група „Еврохолд“, та се наложи намесата на съда. На регулатора му отне цяла вечност да открие, че има  бензинов картел. „Проглеждането“ дойде едва когато Бойко Борисов спря да играе карти с известния бизнесмен Валентин Златев. Собственикът на „Хиполенд“ получи голяма глоба от КЗК, след като подкрепи миналогодишните протести и осъди полицейското насилие (синът му се оказа една от жертвите).

Не е чудно, че управляващите поправиха закона, за да „увековечат“ състава на КЗК, от чиято работа очевидно са твърде доволни. Миналата година те удължиха мандатите на членовете на комисията и разрешиха повтаряне на мандатите. Така председателката Юлия Ненкова (майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков и близка с Бойко Борисов още от съвместната им работа в Столичната община) и другите лоялни комисари може си останат несменяеми до края на десетилетието.

В същото време в друга важна комисия – за енергийно и водно регулиране, шефът и част от комисарите работят с отдавна изтекли мандати. ГЕРБ и патриотите така и не намериха време и кураж (а вероятно няма и много мераклии) да изберат нови членове. КЕВР е една от „най-омразните“ институции – все й се налага да взима непопулярни решения за вдигане на цени – на ток и парно, на газ и вода. Неслучайно навремето Бойко Борисов хитро повери трънливия председателски стол не на герберски кадър, а на проф. Иван Иванов от ДСБ. Сега завещава на новия управляващ елит тегобата да назначи нови смелчаци, които да застанат между чука и наковалнята (енергийните и ВиК фирмите натискат за вдигане на тарифите, а гражданите и бизнесът искат поносими цени).

Прекрояване на службите за сигурност

Един от капаните за следващата власт може да се окаже комплекс от на пръв поглед невинни промени в нормативната база за МВР и службите. Започна се с обединяването на жандармерия и барети в дирекцията „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“. Последва изненадващо дублиране на Националната служба за охрана в структури на МВР – бяха предвидени отделни звена за охрана в главните дирекции „Борба с организираната престъпност“, „Национална полиция“,  „Гранична полиция“, „Жандармерия и спецоперации“, както в областни дирекции на МВР. Те могат да охраняват както обикновени хора и жилища, така и ключови чиновници, депутати и министри. После дойде още по-изненадващо преструктуриране на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Постановление, прието веднага след изборите, закри секторите по места и създаде 6 отдела. Последва масово преназначаване, в което изобщо не е ясно кой къде отива, кой остава и кой не. Опасенията са, че се махат неудобни кадри, за да бъдат оставени само „посветени“, които да продължат да служат на ГЕРБ.

Право в авгиевите обори

Законодателството от ерата „Борисов“ е в състояние „авгиеви обори“ – трябва да се рине из основи. Нормативни недоносчета във всички сфери, безброй кръпки, радикални промени, прокарани в преходните и заключителни разпоредби (това роди правни безумства като ремонт за данъчни норми с добавка към Закона за посадъчния материал)…

Една от последните бури в обществото се разрази заради недомислието „всеки блок с технически паспорт до Нова година“. Дълго отлагано, скъпо, трудно начинание, за което най-дълго управлявалата партия от 10 ноември насам не намери време да направи поне разяснителна кампания. По темата се вдигна голям шум и от ГЕРБ обещаха да оправят законотворческата каша. Но по традиция не спазиха обещанието си и сега ще трябва други да променят правилата, сроковете и механизмите за изготвяне на техническите досиета на сградите.

Като стана дума за обещани и неизпълнени законови поправки, миналото лято, в разгара на поредните скандали за бетониране на плажове, дюни и скали, депутатката от ГЕРБ Ивелина Василева се зарече да внесе проект за забрана на строителството на Черноморския бряг. Проект така и не се появи, но преди дни името на Василева цъфна в предложения от Бойко Борисов състав на кабинет като кандидат за екоминистър.

Междувременно ГЕРБ и присъдружните патриоти продължиха да си правят правни експерименти. Примерите на нормативни скудоумия са безброй, но няма как да не обърнем специално внимание на Изборния кодекс. Дали заради безхаберието на ГЕРБ, дали умишлено, така важният за демокрацията закон е пълен с дефекти и дефицити (като зле аранжираното съчетаване на машинно и хартиено гласуване и липсата на е-вот), които сега новият парламентарен състав ще трябва да оправя.

Голямото бюджетно продънване

Тази година още през март хазната светна в червено – с 656 млн. лв. дефицит. Преди кабинетът поддържаше излишъци чак до есента, а после натискаше педала за харчене, особено около Коледа. Така стана дори през пандемичната 2020 г., когато хазната бе на плюс до ноември, а после за две седмици министрите „опукаха“ с размах близо 7.7 млрд. лв.

Какво се случва сега? Приходите са учудващи добри. Дупката в бюджета зейва заради ускореното предизборно харчене, достигнало колосалните 11.870 млрд. лв. в края на март. Ресорният министър се оправда с ковид мерките – за тях били отишли 1.345 млрд. лв. от началото на годината и общо 5.1 млрд. лв. от началото на пандемията. Сумите включват 50-те лева за пенсионерите, 10%-ното вдигане на заплатите в бюджетната сфера и спорния 30% скок на възнагражденията на близо 30 000 чиновници, работещи на първа линия в борбата с коронавируса. Така с високи „ковид заплати“ се сдобиха служителите на 28 агенции и комисии, сред които Институт за помирение и арбитраж, Агенцията по сортоизпитване, Институт по метрология и т.н.

Въпросът за удължаването на временните ковид бонуси и на пенсионерските добавки още от май със сигурност ще създаде трудности за следващото управление, което ще трябва да намери пари за тях. Трудно ще бъде и да се „оптимизират“ разходите за издръжка на чиновниците, както зоват от „Демократична България“.

Министър Ананиев първо успокои, че няма да има бюджетни „издънки“. Но притиснат от депутатски въпроси в парламента, призна, че може да се наложи актуализация на разчетите – ако се явят нови коронапроблеми, изискващи и допълнителна подкрепа на пострадалите фирми и граждани. Бюджет 2021 и бездруго е разчетен с 4.9 млрд. лв. дефицит, като за целта е предвидено изтеглянето на нов държавен дълг в размер до 4.5 млрд. лв. Излиза, че това няма да е достатъчно? Ами ако политическата криза се проточи и се стигне до разпускане на парламента? Тогава няма кой да предложи и кой да приеме новите бюджетни разчети…

Бизнесът и синдикатите се тревожат – и с основание, че ще закъснеят потоците от европари. Те вече призоваха следващия кабинет да поиска нов 1 милиард от фонда за подкрепа на заетостта SURE, а Планът за възстановяване и устойчивост да не се бави и да замине за Брюксел до 30 април – за да може страната ни да получи авансово 13% от очакваните 12 млрд. лв. безвъзмездна помощ.

Наличните резерви също не са обнадеждаващи. В началото на април фискалният резерв се срина до 5.9 млрд. лв. За сравнение – преди ковид кризата той бе поддържан около 10-12 млрд. лв. и дори през пандемичната 2020 г. беше над 8 млрд. лв. Спокойно, рече финансовият министър в оставка, и направи нелепо сравнение с правителството на Орешарски, което през март 2014 г., „без да има пандемия и никакви извънредни разходи“, докарало резерва до 5.1 млрд. лв. Факт е, че към средата на месеца фискалният резерв се понапълни и надхвърли 7 млрд. лв. Но като се има предвид, че от тази сума 4-5 млрд. лева са целеви и неприкосновени, ако си служим с речника на Борисов, „мазнинките“ са на свършване.

Големият въпрос сега е ще се намерят ли сапьори за обезвреждане на мините, заложени от „най-успешното“ управление?

„Сега“