Коментар на Петър Чолаков, Дойче веле

След като стана ясно, че партията на Слави Трифонов ще върне мандата, по адрес на лидера на ИТН заваляха повече квалификации, отколкото през цялата му кариера на шоумен. Предател, политически страхливец или месия е Трифонов? Рационални ли са мотивите за решението на ИТН да не сформира правителство и какво ще последва за формацията оттук нататък?

Решението на ИТН е принципно. То заслужава уважение. Слави Трифонов и Тошко Йорданов многократно и ясно заявиха преди изборите, че не само няма да влизат в коалиции с ГЕРБ, ДПС и БСП, но няма да търсят и подкрепа от тях. В 45-ото Народно събрание стратегията на партиите на Борисов и Доган беше и е да се прилепят максимално близо до партиите на протеста. Бяха готови включително да гласуват за кабинет на ИТН – само и само, за да внушат на обществото, че „и тези са маскари“; за да покажат, че Слави е зависим. Трифонов не влезе в тази клопка. Иначе трябваше да обяснява, че все пак безплатен обяд има.

Слави не пожела да стане заложник

Без излишна патетика и помпозност, с решението си ИТН показва, че за тях властта не е самоцел. ГЕРБ върнаха мандата, защото Даниел Митов не можа да събере достатъчно подкрепа; Слави не пожела да стане заложник на впечатляващо, но шарено мнозинство, в което спотаени дебнат вълци в овчи кожи – същите партии, срещу които бяха протестите през лятото на 2020.

Комично е, че хората, които шумно се обзалагаха, че Трифонов ще бъде патерица на ГЕРБ и ДПС – аз също съм изказвал такива подозрения – днес го наричат „предател“, защото „високомерно отказал“ да прави кабинет. Нищо в поведението на Трифонов до момента не дава основание да се съгласим и с нападката на Борисов, който го обяви за „политически страхливец“.

Колкото и да изглежда принципно, решението на ИТН обаче крие рискове. Не е изключено избирателите да оценят последователното поведение на ИТН и формацията да получи още по-голяма политическа подкрепа. Но може да стане и обратното – за мнозина той е новият политически месия на сцената; а месиите, харизматиците, които не правят чудеса, омръзват бързо. Разочароват.

Трябва да кажем и това: в тази трудна за тях ситуация ГЕРБ и Борисов нямат слаб ход след изборите на 4.04. Лидерът на ГЕРБ отиграва със завидно майсторство картите, които му бяха дадени: менискусът, бинтовете, патериците, напоителните включвания с дълги обяснения, задушаващата прегръдка, в която ГЕРБ се опитаха да вкопчат ИТН – да, това са популистки, но дяволски прецизни, точни ходове.

Другите рискове не са по-малки

Ако оставим театралността на Борисов настрани, трябва да попитаме дали Слави сам няма да попадне в друг капан – този на покерджията, който не иска да рискува преди да му дойдат всичките четири аса? Разбира се, в началото на лятото ИТН и партиите на протеста изобщо могат да получат нов, още по-голям кредит от избирателите, така че да могат да сформират правителство и без да се налага да разчитат на ГЕРБ, ДПС, а и на БСП. Но ако не го получат, а 46-ото НС прилича на сегашното? Тогава страната ще влезе в спирала на нестабилност.

Несъстоятелно е обаче в този момент да се прогнозира какъв ще бъде изходът от очертаващите се предсрочни избори. Отсега анализатори и политици спекулират – например, че към този вот през отпускарския сезон щяло да има много малък интерес. Да припомням ли, че преди изборите на 4.04.2021 социолозите говореха за очертаваща се рекордно ниска избирателна активност в условията на Ковид-19. А активността бе близо 51% – т.е. По-голяма, отколкото на изборите през март 2017.

Вместо да спекулираме, нека се съсредоточим върху добрата новина, дошла може би от най-неочакваното място. Изненадващо за мнозина – тези, които някои пренебрежително наричат „султани на чалгата“, преподадоха един от малкото уроци по принципно поведение в най-новата българска политика. Честно казано, за други от такъв мащаб, в момента аз не се сещам.