Няма по-добър обединител на уж противостоящи си сили в парламента от главния прокурор. ДПС, ГЕРБ и БСП тутакси намериха допирни точки, щом миналата седмица стана дума за отчетността на началника на държавното обвинение. Така към предложението на „Демократична България“ за задължителното изслушване на обвинител №1 в парламентарната правна комисия поне веднъж на три месеца бяха пришити и председателите на двете върховни съдилища.

Не защото мястото им е там, а за да се спести неудобството на главния прокурор от някаква форма на контрол. Така действа ГЕРБ и преди няколко месеца, когато отново закачи двамата върховни съдии към процедурата за отстраняване и разследване на главния прокурор. То в крайна сметка получи сериозни критики от Венецианската комисия и бе изоставено. Сега слагането на тримата под общ знаменател в този парламент едва ли ще се реализира, защото третият мандат за съставяне на правителство едва ли ще се изпълни.

Изслушването на главния прокурор в парламента не е достатъчно за разбиването на модела „Гешев“, но би било много добра стъпка към някаква отчетност на тази фигура, в която е съсредоточена огромна репресивна власт. Като се има предвид, че решение на Конституционния съд в момента пази всеки главен прокурор от това да бъде разпитван от депутатите по конкретика на делата,  в парламента шефът на държавното обвинение би могъл да отговоря единствено за политиката, която институцията провежда в наказателното правосъдие. Може да му се търси сметка защо има СРС-та, които се пускат избирателно, за да обслужат нечий интерес, защо има проверки, които се държат на трупчета години наред (например тази за апартамента на Владислав Горанов), как се управлява и ползва преторианската гвардия на прокуратурата – Бюрото по защита на главния прокурор.

Председателите на двете върховни съдилища не провеждат политика.

Годишните им доклади, както и този на главния прокурор и в момента се приемат от парламента. Тъй че депутатите имат съвсем законен повод да се срещнат с тях и да им поставят въпросите си. Съдът обаче няма как да обяснява извън мотивите си защо е постановено дадено решение. Освен това председателите на ВКС и ВАС са първи сред равни, те не са шефове на съдиите по инстанциите и не могат да им нареждат. За разлика от главния прокурор, който е началник на всички прокурори и следователи. Тъй че разликата е сериозна. „Има решение на Конституционния съд, което ясно казва: главният прокурор отговаря за прилагането на държавната наказателна политика. Противно на това, което един окръжен съдия в Пловдив беше казал, съдът няма политика. Затова Венецианската комисия ви принуди не да въвеждате процедура за отчетност на „тримата големи“, а на главния прокурор. Той упражнява различна власт, прилага държавна политика и затова е логично да бъде много по-близко до парламента и да се отчита пред него за разлика от председателите на върховните съдилища, които са едни администратори“, обяви в парламента Христо Иванов, съпредседател на „Демократична България“.

А от гласуването в парламента миналата седмица може да се направи много важен политически извод – в държавата няма мнозинство за разбиване на модела „Гешев“, който засега се показва като по-хард версията на модела „Цацаров“.

ДПС и ГЕРБ не изненадаха никого с поведението си. Догановата партия дори в прав текст обяви целта си – председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Откакто се еманципира от статуквото и открито говори за пороците му,  Панов е огромен трън в петата и на ДПС, и на ГЕРБ, които иначе участваха в произвеждането му за председател на съда. А сега ще го „сложат на мястото му“ с изслушването в правната комисия.

В прогешевата коалиция се включи и БСП, макар и да има претенциите, че е партия на протеста. Лидерката на БСП Корнелия Нинова може много да се сърди, че соцпартията не се причислява към партиите на протеста и да пуска снимки, които да припомнят присъствието й на площада през лятото. Само че тогава протестиращите освен за оставката на правителството на Борисов настояваха и за детронирането на Гешев и гешевщината. БСП обаче остава в плен на своите стари зависимости. И каквото и да говори Нинова, социалистите много трудно могат да излязат от тях.

Да си спомним само скандала „ЦУМ-гейт“, в който видният пловдивски социалист Георги Гергов игра посредник на главния прокурор Сотир Цацаров. След това Цацаров намигна на Нинова по случая с приватизацията на „Техноимпекс“ (проверката бе прекратена по давност), а след това червените ядоха прокурорски шамари и покрай Елена Йончева, която в момента е с обвинение за пране на пари, а ръководената от Цацаров антикорупционна комисия заведе дело за конфискация срещу нея.

Нинова може и да не е пряко зависима от държавното обвинение, но  Гешев и Цацаров успяха да й вземат страха.

Което означава, че нейната партия няма как да стане елемент от промяната. Разбира се, партията има червена точка заради изслушването на Иван Гешев миналата година в 44-тия парламент. Но общата политика на партията остава вярна на сегашния конституционен модел, който бе акуширан именно от току-що преродените в социалисти комунисти.

В крайна сметка е логично един 30-годишен политико-съдебен модел, вграден в конституцията, да е много по-устойчив от модела „Борисов“, срещу който всички в момента са скочили. За разбиването на модела „Борисов“ са нужни 121 гласа в парламента. За торпилирането на модела „Гешев“ обаче трябват 160 гласа за ремонт в основния закон. Това в сегашната политическа ситуация звучи повече от немислимо. Няма как в момента да очакваме прокуратурата да бъде извадена от съдебната власт, където не й е мястото, и главният прокурор да бъде открита, а не подмолна политическа фигура, да си носи политическата отговорност и да не е свещена крава, когато идва реч за отчетност и контрол. Но хватката на модела може поне да бъде разхлабвана с малки отстъпки и реформи, макар и партиите на статуквото да са първи на амбразурата.

Знаково е и мълчанието на Гешев в момента. Той се е снишил, макар че сигурно вътрешно му идва да громи в Туитър врага, който вижда в лицето на „Демократична България“ и предложените от коалицията промени в конституцията, които биха го изхвърлили от поста. Гешев обаче явно не иска да влиза в политически сблъсък. Не му и трябва. В следващите 5 години и половина до края на 7-годишния му мандат е в безопасност. Стига само партиите на сегашното статукво да продължават да имат мнозинство в парламента и да са в заверата за опазването на главния прокурор. Който пък да пази тях. Затова има и огромна опасност моделът „Гешев“ да се окаже непоклатим. Освен ако избирателите не покажат друго в задаващите се предсрочни избори.

Доротея Дачкова, Сега