Докато цялата държава гадаеше дали шоуменът и лидер на партията „Има такъв народ” Слави Трифонов ще състави правителство, с кого ще го състави, кой ще го подкрепи, той безцеремонно сложи точка и посочи с пръст към предсрочни избори.

България досега на е изпадала в такава ситуация – предсрочни избори веднага след току-що проведени редовни избори. Нещо като ремонт на ремонта. След като българските избиратели не успяха от раз да демонтират управленския модел „Борисов”, ще трябва да се явят на поправителен. А дали вторият опит ще е по-добър от първия, ще разберем някъде в средата на лятото.

Решението на Слави Трифонов да посочи формално премиер, който да получи проучвателния мандат за съставяне на правителство от президента и веднага да го върне, видимо разочарова и ядоса партиите, успели да влязат в 45-ото Народно събрание. Тези от статуквото, защото имаха желание да се насладят на провала и управленската немощ на шоумените и новите политици покрай тях. Т. нар. Партии от протеста пък се надяваха на някакъв временен кабинет, който да направи първите стъпки за разграждането на порочния управленски модел. А и някои от тях едва ли са много сигурни, че следващия път пак ще прескочат парламентарната бариера.

Изобщо, както се очертава, много надежди ще бъдат попарени и много сметки ще се окажат без кръчмаря.

Колкото до Трифонов и обкръжението му, те определено поемат риск с предизвикването на нови избори, но явно са преценили, че за тях това е по-малкото зло пред перспективата да станат заложници на всевъзможни задкулисни интереси. Няма как да сформираш Министерски съвет и да управляваш само с 51 депутати. Приказките на Бойко Борисов за 165 депутати просто са врели-некипели, защото т. нар. Партии от протеста имат общо 92 гласа.

Разбира се, по-важният въпрос е „Кое е по-добре за държавата?“ Мненията, които се чуват, са разнопосочни.

Според едни Трифонов е трябвало да опита с правителство, макар и за няколко месеца, за да може парламентът да направи най-важните законодателни промени – не само в Изборния кодекс, и да направи първи стъпки към постепенното разграждане на модела „Борисов”.

Според други – „Има такъв народ” единствена щяла да спечели от бързи предсрочни избори и дори да стане първа политическа сила. След което, разполагайки с подобаващо парламентарно мнозинство, да се заеме с управлението. Само че дали и тогава ще има капацитет за това? И дали действително ще бъде освободена от всякакви зависимости?

Не са малко и хората, които смятат, че при едни скорошни предсрочни избори ГЕРБ ще мобилизира привържениците си,  още повече, че ще продължава да стиска лостовете за влияние и натиск. Докато останалите… Кой през лятото ще хукне да гласува, освен по принуда? Така Бойко Борисов ще се върне на бял кон. И ще ни управлява, докато наистина му омръзнем (по Георги Марков). Нещо повече, патриотите пак ще се обединят и ще влязат в новия парламент, така че и коалиционната му патерица проблясва на хоризонта.

Вотът на 4 април беше еднозначен: по-голямата част от българските граждани не желаят повече да бъдат управлявани, както през последните няколко Бойко Борисови години. Техните гласове обаче се разпиляха между няколкото анти-ГЕРБ партии и нищо не гарантира, че на поправителния изпит те ще се съсредоточат предимно при „Има такъв народ”.

Цялата тази стратегия –  на мълчание и тайнственост, избрана от шоумена и формацията му, е твърде спорна. Говорим все пак за политика, нали?

Добър техен ход бе предложението начело на парламента да застане Ива Митева. Не по-лошо бе и решението им парламентарната правна комисия да бъде оглавена от юридически експерт – адвокатът Радостин Василев. От там нататък обаче нещата тръгнаха в малко по-друга посока…

Днес дори и някои експерти се опитват да ни убедят, че много хора не са гласували за тази партия, защото не вярвали в успеха й, но при новите избори вероятно щели да го направят. Случи ли се това, извън парламента вероятно ще остане хлабавата коалиция около Мая Манолова „Изправи се! Мутри вън!”. „Демократична България” едва ли ще повиши резултата си – тя е достигнала тавана, който обикновено получава десният блок, когато е обединен.

При БСП положението е още по-несигурно. Изглежда затова социалистите са най-гневни на Трифонов за решението му. Въпреки че „столетницата“ положи големи усилия, тя така и не беше припозната от недоволните граждани за техен основен представител. И няма особени изгледи нещата да се променят в близко време.

Ако ГЕРБ е с 20 депутата по-малко, но пак е първа политическа сила, то опозиционната БСП загуби около 500 000 избиратели и има два пъти по-малко депутати, отколкото в 44-ото Народно събрание. Корнелия Нинова призна с половин уста някои грешки в предизборната кампания и побърза да подкрепи президентската двойка Румен Радев – Илияна Йотова за втори мандат, но вътрешнопартийните войни съвсем не са затихнали. Те, както и необяснимото на моменти поведение на лидерката, продължават да рушат имиджа на левицата и да подкопават доверието в нея.

Категоричният отказ на Трифонов да пробва да състави правителство и оповестяването му преди да е получил проучвателния мандат, т.е. преди президентът да е решил кога ще връчи втория мандат, постави държавния глава в неприятна и деликатна ситуация. Той искаше да даде необходимото време на парламента да приеме поне промените в Изборния кодекс, евентуална актуализация на бюджета, както и възможност анти-ГЕРБ партиите да се опитат да проведат диалог помежду си.

Освен това той едва ли гори от желание да предлага и служебен кабинет. Ако това се беше случило миналото лято, щеше да е друго. Но преди кампанията за президентските избори не е никак благоприятно, защото всеки гаф, грешка или издънка на служебните министри ще се лепят на неговия гръб и ще отнемат от рейтинга му. Очевидно за Румен Радев щеше да е далеч по-изгодно да има някакво, макар и кратковременно правителство, което да проведе и изборите за президент.

Елизабет Дафинова, Банкер