Ако търсите да купите жилище, новините не са добри – цените продължават да растат и няма изгледи тенденцията скоро да се обърне. Това сочат единодушно данните и анализите на имотните агенции. В София, която е най-големият пазар,  става все по-трудно да се намери апартамент за под 1000 евро на кв. метър. В квартали като Полигона и Динабад средната цена вече е 1300 евро/кв.м и отгоре – поне такава е статистиката на „Бългериан пропъртис“ за първото тримесечие на годината.

Цените летят и в другите големи градове. Прави впечатление, че въпреки скъпотията се намират платежоспособни купувачи – броят на сделките расте успоредно с възхода на цените. Брокерите мерят различна „температура“ на пазара, но специално за София твърдят, че цените са се увеличили с 2-6% за година. И ще вървят още нагоре.

Основните обяснения са, че кредитите са много евтини  – лихвите по жилищните заеми продължават да спадат и по данни на БНБ в първите месеци на годината средният процент за ипотека в лева е 2.79%. Освен това в много сектори заплатите растат,  а лихвите по депозитите са толкова микроскопични, че няма никакъв смисъл човек да си държи спестяванията в банка. От друга страна, българинът е доста консервативен и ако има свободни пари, гледа да ги вложи в имот, а не се озърта за покупка на акции или за инвестиция във взаимен фонд например.

„Имотите са сигурен актив, към който хората се обръщат за вложение на спестяванията си в периоди на несигурност и криза, а наличното ипотечно финансиране при ниски лихвени проценти, продължаващият ръст на доходите и сравнително стабилната икономическа среда продължават да влияят положително на жилищния пазар“, коментира Полина Стойкова, изпълнителен директор на „Бългериан пропъртис“.

Статистиката на сделките очертава нова тенденция – търсенето на двустайни апрартаменти спада, а купувачите се ориентират към по-просторни жилища. По данни на компанията 50% от сделките са за тристайни домове, а 10% – за четиристайни.

Манастирски ливади, Кръстова вада, Витоша, Дианабад, Студентски град, както и Младост са най-предпочитаните квартали, а планираното разширяване на третата линия на метрото в посока Окръжна болница засили интереса към набиращия популярност район Полигона (най-вече зоната около Тех Парк София).

Средни цени

в най-популярните столични квартали за първото тримесечие

• Кръстова вада – 1300 евро/кв.м.
• Манастирски ливади – 1225 евро/кв.м.
• Драгалевци – 1260 евро/кв.м.
• Полигона – 1320 евро/кв.м.
• Дианабад – 1280 евро/кв.м.
• Студентски град – 970 евро/кв.м.
• Младост – 1215 евро/кв.м.
• Лагера – 1180 евро/кв.м.
• Широк център – 1100 евро/кв.м.
• Банишора – 1030 евро/кв.м.
• Люлин – 860 евро/кв.м.
• Връбница – 960 евро/кв.м.

Източник: Бългериан Пропъртис
 

От „Адрес Недвижими имоти“ също коментират, че очакваната миналата година криза на имотния пазар не се състоя, а се случва тъкмо обратното – възход. Подемът на цените се дължи на три основни фактора – рекордно ниските лихви по ипотечните кредити, изпреварващият ръст на работните заплати и засилената миграция в страната. В столицата най-много сделки се сключват в районите Център, Манастирски ливади, Кръстова вада, Лозенец, Младост, Гео Милев, Редута, отчитат от агенцията. И посочват, че се подобрява финансовата достъпност на жилищата. За това говорят числата – през последните две години средната работна заплата в столицата се е повишила с 22%, а апартаментите са поскъпнали средно от 13 процента.

Според експертите на „Адрес“ по-силно изразен ръст на цените има в кварталите с голям интерес и дефицит на предлагането – Иван Вазов, Яворов, Гео Милев, Център, Лозенец. Повишение има и в районите с повече ново строителство –  Манастирски ливади, Кръстова вада, Овча купел.

Миграцията, повлияна от пандемията, раздвижи пазара на жилища в големите градове, твърдят от „Адрес“:  Част от хората –  работещи, учещи, се върнаха по родните си места. По данни на НСИ най-забележителен е механичният прираст във Варна – 339 души през 2019 г. и цели 2950 през 2020 г. – т. е. със 770% повече хора са се преместили да живеят в града. В Бургас разликата също е значителна – от плюс 851 през 2019 г. до  прираст 3193 миналата година. В същото време в столицата обитателите са намалели с 15 765.

„Рестрикциите в придвижването, наложени по време на първия локдаун, накараха немалко хора да сменят настоящия си адрес, за да могат да пътуват до други населени места или да се приберат за празниците. Дори да приемем, че зад данните стои именно това, е важно да следим движението на този показател. В случай, че тенденцията продължи трайно, има риск потенциалните купувачи да намалеят“, посочи Гергана Тенекеджиева.

Източник: Ребека Борисова, „Сега“