Безпрецедентните санкции на САЩ по глобалния закон „Магнитски“, които „сполетяха“ Пеевски, Божков и Желязков, са израз на много ниската оценка, която Вашингтон явно поставя на съдебната система, на службите и особено на прокуратурата в България. Означава ли това, че дните на Иван Гешев, начело на тази институция, са преброени?

На пръв поглед – да. Буреносните облаци над Главния прокурор започнаха бързо да се сгъстяват. Показателно е, че американската посланичка Мустафа побърза да се срещне с ключови министри на служебния кабинет, но така и не намери време за Обвинител №1. Нуждата от такава среща е повече от наложителна; тя се разбира от само себе си, когато става дума за лица, за които има доказателства, че са престъпили закона.

Прокуратурата предпочиташе да издава извинителни бележки

Изглежда обаче, че за американците това „рандеву“ би било безполезно, а може би и вредно. Нима има смисъл да търсиш котарака, когато е показал, че предпочита да спи спокойно, докато мишките танцуват необезпокоявани зад гърба му?

И при Гешев, и при предшественика му Цацаров, който оглавяваше институцията в периода 2012-2019 година, българската прокуратура неведнъж е била „питана“ за г-н Пеевски. Ала прокуратурата, а и другите специализирани органи, не намираха нищо нередно в дейността на политика от ДПС. Вместо това той получаваше извинителни бележки и след проверките излизаше чист като сълза.

По същия начин недосегаем в продължение на години беше и Васил Божков, чиято съмнителна кариера започна десетилетия назад в годините на прехода, докато един бял ден – както той твърди – отказал да дава „съпорт“ на модела ГЕРБ-ДПС. Въпреки внезапния интерес на органите към Божков, той обаче бе оставен да замине в чужбина.

Независимо от земетресението, което предизвикаха санкциите по закона „Магнитски“, главният прокурор засега си остава недосегаем. Да, санкциите ни потвърждават нещо, което отдавна вече знаем – че неговият коефициент на полезно действие е срамно нисък – някои биха казали дори отрицателен.

Моделът ГЕРБ-ДПС още не е разграден

С оглед на ниската оценка, която обществото дава на оглавяваната от него институция, санкциите със сигурност са били за мнозина последният пирон в ковчега на репутацията на Гешев. Ала при този състав на ВСС, предсрочното прекратяване на мандата му е слабо вероятно. Още по-неправдоподобно е г-н Гешев да се трогне от протестите пред Съдебната палата и да хвърли оставка.

Пеевски бе санкциониран, ала цялостното разграждане на модела ГЕРБ-ДПС тепърва предстои. Скандалите, огласявани от кабинета „Янев“, говорят, че тежки престъпления, свързани с работата на този модел, а и не само, са се случвали под носа на прокуратурата. Ако е политически зависим, г-н Гешев е „добре мотивиран“ да не се отказва от „поставените му задачи”.

Ако приемем тезата, че той обслужва модела ГЕРБ-ДПС, се вижда, че главният прокурор е може би неговият  последен защитен вал. Главният е нещо като „линията Мажино“ пред портите на съдебната система – падне ли Гешев, пада не Париж, а Сараите и Банкя.

Да вземем, например, скандала с подслушваните опозиционни политици, повдигнат от ген. Атанасов и министър Рашков. Според прокуратурата, скандал няма. От съобщението на прокуратурата излиза, че и да е имало подслушване, всичко е било… законно. Темида си остава с вързани очи.

Механизъм за отстраняването на главния прокурор

Вижда се, че за „отпътуването на Гешев“ ще са нужни нов парламент и мнозинство, които да извършат законодателни промени. Промени в конституцията, които създават ефикасен механизъм за отстраняване на главния прокурор, могат да бъдат приети и от обикновено НС. Това може да стане факт съвсем скоро, но зависи от констелацията на интересите в 46-тото НС.

Поради това г-н Гешев вероятно ще изчаква до последния момент, за да се ориентира накъде трайно ще задуха вятърът. Ако перспективата е той задълго да е насрещен, не е изключено Гешев да се опита да се договори с тези, които са се заели да вадят скелетите от гардероба на бившата власт, за да спаси кожата си.

Коментар на Петър Чолаков за „Дойче веле”