Следващото име в списъка на служебното правителство за важни кадрови промени е Габриела Козарева, която ръководи Агенцията по вписванията от 2018 г. Това стана ясно на първата отчетна пресконференция на служебното правителство. Търсим нов изпълнителен директор, потвърди премиерът Стефан Янев. Агенцията, която управлява два ключови публични регистъра – Търговския и Имотния, предизвика серия скандали,  след като нейни служители отказват да впишат смени в директорски, управителни и надзорни съвети на държавни дружества, предприети от новите министри.

„Това, което заварихме, е хаос и колкото повече работим и се заравяме в секторите и проблемите откриваме, че дори е повече от хаос – един системен безпорядък и липса на правила“, коментира премиерът Янев, обобщавайки първия месец от работата на екипа си. В представянето н отчета участваха вицепремиерите Гълъб Донев и Атанас Пеканов и министрите Асен Василев, Кирил Петков, Стойчо Кацаров и Бойко Рашков.

„Ние нямаме комфорта за толеранс от 100 дни. Искаме да покажем причините, изкарали много хора на площадите миналата есен, и стремежът им за промяна“, посочи Янев. Затревените, източени язовири е метафора за положението във всички сектори, каза още той. Служебният премиер подчерта, че полагат основите на нов стил на управление – принципите за прозрачност и отчетност пред обществото и без толериране на никой.

Финансовият министър Асен Василев акцентира върху липсата на контрол при обществените поръчки и харченето на обществени средства. „Затегнахме контрола по отношение на т.нар. инхаус поръчки. През последните 4 години  половината държавен ресурс е минавал през непрозначните инхаус поръчки (като случая с държавното „Автомагистрали“ ЕАД, което получи милиарди без търг и конкурс, за да строи пътища и да укрепва свлачища, а после се нае частни фирми помощници, отново без конкурс). Използвала се е вратичка в закона, която е  предвидена за спешни и неотложни случаи“,посочи Василев. Той отново увери, че инхаус поръчките занапред ще бъдат публикувани, а отделно се готви решение на МС, което силно да ограничи тази ппрактита. Държавната финансова инспекция проверява т.нар огледални договори, където държавна структура възлага на свое подразделение договор за изпълнение, а то го превъзлага на частни подизпълнители в нарушение на първоначалния договор и така се заобикаля ЗОП.

Видяхме системно несъбиране на данъци от НАП, но в агенцията има вече преориентация към големите данъкоплатци и големите касови наличности. За един месец значително се завиши събираемостта, тя е изпреварва заложената в бюджета, каза Василев.

Той обясни, че е наваксано изоставането на събираемостта  в Агенция „Митници“. И даде пример с пристанище Росенец – най-големият терминал за петролни продукти, където работили едва 7 митнически служили с 24 часови смени. „Увеличен е щатът, има и комбинирани екипи от НАП и „Граничен контрол“, които осгуряват ефективен контрол на това пристанище“, отчете Василев. Той припомни и друг фрапиращ пример за отсъстващ контрол  –  случая „Златната локва“ с  фирмата, която събира таксите за дезинфекция на превозни средства на границата с Турция и има милионни обороти, а не е свързала касовите си апарати с НАП и от 2018 г. на практика крие приходи от държавата.

Василев съобщи още за установен голям теч на публичен ресурс при закупуване на горива за отопление. В обществените поръчки са залагани горива с висок акциз, но са купували с нисък. В резултат на това 300 лв. на тон са текли в нечии джобове, поясни Василев. По думите му МС е приел решение, с което този теч е прекратен.

В Министерството на икономиката разделихме дейността в две направления – дейности по прозрачност и дейности за икономически растеж, отчете Кирил Петков. Той припомни разкритията за раздадените от ББР 1 млрд. лв. на 8 фирми, както и изпразнените, но ремонтирани по документи язовири. „Сменихме устава на ББР така, че да няма вече кредити по-големи от 5 млн. лв. Очаквам комисиите за прозрачност и контрол да променят работата в ДКК и Българската агенция за експортно застраховане“, каза Петков.

По отношение на стимулиране на икономическия растеж той отчете договорените с търговските банки кредити без обезпечения за 2.5 млрд. лв. за малки и средни предприятия, както и увеличеното финансиране за тях от 900 млн. лв. на 1.4 млрд. лв. в плана за възстановяване. „Привлякохме и Европейската инвестиционна банка като партньор по плана за въстановяване, което ще гарантира прозрачно харчене на парите и минимален риск за корупция“, каза Петков.

Като част от инициативата „Три морета“ служебният министър на икономиката съобщи за предстоящ форум, на който гигантите „Гугъл“ и „Амазон“ ще участват и се очакват реални сделки за българскиите компании.

„Основната цел на социалното министерство е насочена с грижа и мисъл за гражданите на България. МС прие решение за продължаване на добавката от 50 лв. към пенсията на 2 милиона и 88 хиляди пенсионери. Скоро ще приемем и решение за увеличаване с 5% на пенсиите на 1.245 млн. пенсионери, с което ще бъдат освъременени пенсиите, отпуснати до 31 декември 2020 г.“, посочи социалният министър Гълъб Донев.

Той отчете продължаване на грижата за хората, живеещи под линията на бедност, на патронажната грижа на най-нуждещите се, както и на програмата за топъл обяд, на която половината ресур е изчерпан, но ще стигне до края на 2021. „Работим за запазване бизнеса и заетостта – безработицата намалява, към днешна дата тя е 37% по-ниска на годишна база и е около 5.4%, нараства и заетостта“, коментира още той. По думите му българската икономика вече е в етап на възстановяне и подем, като кабинетът продължава също и с подпомагането на бизнеса и заетостта в лицето на програмата „60/40“.

Вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов заяви: Може да има малко забавяне на представянето на Плана за възстановяване и устойчивост пред Европейската комисия, но не искаме да правим компромис с ресурса, който очакваме, и затова работим усилено да подобрим плана.

Пеканов отчете рестара на рабоната група по плана. Получени са над нови 30 проекта, които се разглеждат, а половината от включените вече проекти се преработват. „Искаме да гарантираме повече контрол върху разходването на средствата, да включим измеримост на ефектите от тях, и че ресурсите ще отидат в цялата страна. В тези измерения правим промените“, каза Пеканов и даде пример с инвестиции в образованието и в здравеопазването.