Какво се случва с машините, с които предстои да бъде избран най-висшият властови орган в България – Народно събрание на 11-ти юли 2021 г.? Възможно ли е върху тях да бъде оказвана нерегламентирана манипулация и тя да няма как да бъде установена и проверена? Под чий контрол стоят машините, които ще броят нашите гласове и има ли прозрачност тази информация?

Ето и последното разследване на Валя Ахчиева:

Вече повече от месец се говори за едни мистериозни машини за електронно гласуване, които са стояли в областните дирекции на МВР в цялата страна. Те са се появили там на последните избори за Народно събрание на 4-ти април. Така и досега никой в държавата ни не даде смислен отговор на въпроса – какви са тези машини? И техният собственик – фирмата „Сиела Норма” не повдигна завесата. А това е компанията, която по договор с Централната избирателна комисия /ЦИК/, достави 9600 специализирани устройства за електронно машинно гласуване за секциите /СУЕМГ/ в цялата страна.

Интригата стана още по-голяма, когато се разбра, че тези допълнителни машини са доставени на Районните избирателни комисии /РИК/, чрез…куриерската фирма „Еконт”. Така се получиха две реалности за изборите на 4-ти април. Едни машини за електронно гласуване пътуват през България с камиони и с тежък конвой от полиция, по предварително установен и съгласуван с МВР транспортен план, а други машини пътуват с бусчета на куриерска фирма. И едни момчета си подхвърлят палетите, в които има електронни устройства.А ние разполагаме и със снимките на въпросните куфари с машини.

Какво се е случило в България в изборно време?

Новата ЦИК възложи на МВР да изнесат заключените машини от полицейските управления и да ги предадат с протоколи на фирмата собственик – „Сиела Норма”. И така, към 31-ви май, т.г., според един документ:

„ Приетите устройства – общо 89 броя, от „Сиела Норма”, ще бъдат съхранявани в предварително обособена част от склада на фирма „Карго партнерс” ЕООД, като куфарите не трябва да бъдат отваряни и с устройствата не трябва да бъдат извършвани никакви действия.”

Ние се убедихме с очите си, че складът на „Карго партнерс” , в Район „Искър” в София, в момента се охранява от жандармерия. Там би трябвало да има 89 устройства. Само 3 машини са извън тази обща група на предадени устройства от МВР на „Сиела Норма”. И това са машините от Кюстендил. Защо? Какво се е случило с тях? Къде са отишли те?

Според документите, на 3-ти април, т.г., тогавашният директор на ГД”Национална полиция” – Главен комисар Николай Хаджиев, пише на Председателя на ЦИК – Александър Андреев, че след 10,30 часа на 3-ти април е получена информация от Областните дирекции на МВР, че на областните координатори на фирма „Сиела Норма” са им предоставени по спедиторска фирма „Еконт”, допълнителни машини, за които МВР няма данни.

Така, в Кюстендил, Александър Ранев – областен координатор на „Сиела Норма” е заявил, че е получил 3 броя машини и ги е предал на Председателя на РИК в град Кюстендил. Към края на същия ден – 3-ти април, тогавашният Председател на ЦИК Александър Андреев пише на Главния секретар на МВР Ивайло Иванов, че „ въпросните машини, резервни части и компоненти за машините, са извън тези, които са предназначени за секциите за машинно гласуване. И дава указания, че те не могат да се използват за гласуване. И да се предадат на МВР.”

Тогава заместник-директорът на ГД”Национална полиция” – Тодор Гребенаров пише до всички областни директори на МВР в страната:

„Да се установят точно количествата на изпратените чрез фирма „Еконт” машини на фирма „Сиела Норма”. Да се снемат обяснения от всички областни координатори на „Сиела Норма”, по какъв начин са уведомени, как и къде са получили тези допълнителни машини?”

В същия ден, на 3-ти април – събота, ден преди изборите, Главна дирекция „Национална полиция” изпраща сигнал до Районната прокуратура в Кюстендил, за „нерегламентирано доставени машини”. Тогава Районната прокуратура разпорежда проверка. Наблюдаващ прокурор е прокурор Светлана Ризова. Тя е дежурен прокурор и по време на изборите на следващия ден – 4-ти април. А на 5-ти април – понеделник, прокурор Ризова пише Постановление – отказ за образуване на досъдебно производство. Нямало било данни за извършено престъпление от общ характер. И прокурор Ризова постановява, трите машини да се върнат на собственика – фирмата „Сиела Норма”.

Изследвах множество документи. Срещнах се със свидетели. Бяхме навсякъде, където трябва – и в Кюстендил, и в София. Затова беше толкова наложително да се срещна и да разговарям с прокурор Светлана Ризова. За да я попитам – защо тя счита, че няма данни за извършено престъпление? Защо тя е направила всъщност, една формална проверка? Какво е успяла тя да провери само за един ден? Защо прокурор Ризова не иска да разследва казус, който във всички полицейски документи, а и в документите на ЦИК е описан като – нерегламентирано доставени машини, извън договора на „Сиела Норма” с ЦИК?

В Районната прокуратура в Кюстендил отидохме точно с тази цел – да разговарям с прокурора по тази приключила вече проверка. Но, и.ф. Районен прокурор на Кюстендил – прокурор Галина Димитрова ни съобщи, че прокурор Светлана Ризова отказва да разговаря и да ни даде информация по казуса. На недоумението ми, че един прокурор  не иска да  обясни, какво точно е проверявал само един ден по  сигнал на полицията,  касаещ  нелегални машини за избори, Районният прокурор Галина Димитрова отговори, че тя не можела била да ги нарече „нелегални машини”.

„Защото не сте разследвали! – контрирах я аз. – Ако бяхте разследвали и питали двете страни – и държавата, и частния търговец, ако бяхте попитали и компютърни специалисти, ако бяхте направили експертиза – тогава щяхте да разберете, че те са нелегално получени не само в Кюстендил, а и в цялата страна!”

Напуснахме Районната прокуратура в Кюстендил, но въпросите към прокурор Светлана Ризова останаха:

Защо тя не е направила пълна и всеобхватна проверка? Защо е направила  формална проверка? Защо всъщност, липсва проверка? Разпитала ли е тя свидетели? Разпитала ли е тя компютърни специалисти? Разпитала ли е бившия Председател на ЦИК Александър Андреев? Защо в Постановлението на прокурор Светлана Ризова са представени едностранно обясненията само на едната страна – на частния търговец „Сиела Норма”? Защо липсват обясненията на другата страна – на държавата, в лицето на ЦИК? Защо прокурорът обобщава накрая, че това били резервни части, след като няма обясненията на нито един компютърен специалист – дали тези машини могат да се използват като резервни части? Защо в Постановлението не е цитиран дори договорът между ЦИК и „Сиела Норма”, който всъщност е публичен и всеки може да го прочете. Ако прокурор Ризова беше прочела този договор и всички приложения към него, тя щеше да установи истината.

А ние проследихме стъпка по стъпка пътя на трите куфара с машините в Кюстендил.

Александър Ранев е от София, но изпълнява длъжността „координатор” на дружеството „Сиела Норма” в Кюстендил. С него сключват граждански договор на 3-ти април, т.г. – само ден преди изборите. Според договора, той отговаря за раздаването на машините за гласуване на парламентарните избори на 4-ти април. И на 3-ти април, в 8,59 часа, в един офис на „Еконт” в Кюстендил са пристигнали 3 броя машини за електронно гласуване. Без пломбиране. Без запечатване. Нерегламентирано и извън съгласувания и одобрен транспортен план с МВР. Преди това сутринта, Александър Ранев е получил имейл от Десислава Семерджиева, която е служител в „Колцентър” на „Сиела Норма”, че доставените 3 броя машини, той трябва да съхранява при него. Още едно лице от Колцентъра на „Сиела Норма” се обадило на Александър Ранев. Представило се като Малина. Тя му заявила, че трябва да предаде 3-те машини на Председателя на РИК в Кюстендил – Венцеслав Механджийски. Тогава Ранев дал куфарите на лицето Милко Милчев. А той ги занесъл в РИК. И трите куфара не са имали пломба или запечатка.

Всичко това потвърди пред нас бившият вече Председател на РИК – Венцеслав Механджийски. Не се бил изненадал от трите куфара, защото му били казали, че това са резервни части. Оставили ги в залата на РИК. А по-късно дошъл началникът на „Охранителна полиция” в Кюстендил, както и техникът на „Сиела Норма” за Кюстендил – Румен Средов. Отворили куфарите и съставили протокол за съдържанието им. Установено било, че в един от куфарите липсвала батерия.

Свързах се по телефона с Десислава Семерджиева  от „Колцентър”-а на „Сиела Норма, която е давала разпорежданията по телефона от София. Помолих я за съдействие – за телефоните и имейлите на техния координатор Александър Ранев и  на техника Румен Средов. Но, Десислава отказа да направи това. Да съм била напишела официално запитване и техните юристи щели били да ми отговорят.

Въпреки отказа за съдействие, аз успях да открия в Кюстендил техника Румен Средов. Оказа се, че той има своя фирма за поддръжка на компютърни системи, но е сключил договор със „Сиела Норма” да ги представлява в Кюстендил. Румен Средов потвърди, че са го извикали за да отворят заедно с полицията въпросните  3 куфара, пристигнали с „Еконт”. Той потвърди, че в куфарите е имало машини, но нямало карти за управление. На въпроса ми, може ли тези машини да се използват за резервни части на инсталираните машини в секциите за гласуване и наистина ли ще ги разглобява с отвертка, за да вземе части от тях, техникът Средов беше категоричен:

„Тук, в тази техника, за която говорим, малко трудно може да се говори за определени резервни части. Тук може да се говори като за един лаптоп. Примерно, хартия или зарядно устройство. Може да се говори и за юпиес. За такива неща. Въобще нямам идея, за какво са пращани машините и за какво става въпрос?!”

Ако беше разпитан Румен Средов по прокурорската проверка, тогава щеше да има поне едно компетентно мнение по въпроса – това машини ли са или резервни части?

Говорителят на ОД на МВР в Кюстендил – Катя Табачка отказа да говори пред камера. Не можело без разрешението на наблюдаващия прокурор. И много се учуди на въпроса ми – защо полицията не е обжалвала Постановлението на прокурора за отказ да образува досъдебно производство.” Защо да се обжалва? Ако това са фактите и обстоятелствата, които се установяват?…Не ви разбирам!” – възкликна Говорителят на МВР в Кюстендил.

Ако това били фактите. Ами, ако не са?

На 7-ми май, т.г., тогавашният Председател на ЦИК Александър Андреев пише на изпълнителния директор на „Сиела Норма” Веселин Тодоров:

„ Във връзка с Ваше писмо Ви уведомяваме, че посочените от Вас машини и резервни части,  не са част от договора ни от 6-ти февруари 2021 година. И за сега ще останат в полицейските управления.”

Пред камера, Александър Андреев потвърди този факт. А аз го попитах, как ще коментира това, че тези указания на ЦИК са пристигнали едва към 17 часа на 3-ти април, в областните градове. Но, има данни, че са констатирани случаи в страната, на разкомплектоване, вземане и подмяна на части от получените машини, преди това.

„ В случая, там, където имаме разкомплектоване на машини, при нас пристигна доста късно сигналът. И в тази връзка, по отношение на тези машини, където имаше съмнение, че има разкомплектоване на машините, беше спряно машинното гласуване. Тоест, там въобще не бяха стартирани машините в изборния ден, точно с оглед, осигуряването на изборния процес и възможността да няма оспорване на изборните резултати в тези секции.”

Александър Андреев отрече да е разпитван от някоя прокуратура, в това число и от Районната прокуратура в Кюстендил. Никой прокурор не е искал и документация от ЦИК по казуса с въпросните машини.

Все пак, беше останал един неизяснен въпрос. Откъде са се взели тези допълнителни 92 броя машини?

Кой и от къде ги е закарал в офисите на „Еконт”? По номера на пратката в Кюстендил, който знаех, аз направих справка на сайта на „Еконт”. И на екрана на компютъра се появи информацията с движението и. На 2-ри април, в 16,42 часа, пратката е пристигнала в офис на „Еконт” – София Малашевци. После е натоварена за друг офис – централен. А след това за трети офис – „Орион”. Почти до полунощ, куфарите с машините, оформени в един палет, са обикаляли  офиси на „Еконт”. А на другата сутрин, на 3-ти април, в 9,10 часа, пратката е доставена в Кюстендил на Александър Ранев.  Служител в един от офисите на „Еконт” ми съобщи и кой е изпращачът – „Книжарница онлайн Сиела”.

Срещнах пред ЦИК изпълнителния директор на „Сиела Норма”  – Веселин Тодоров. Той отрече това, което пише в документите, че машините са 92. Веселин Тодоров заяви, че това били 10-тина машина, а останалото до към 90 – това били компоненти за машините. Отрече и това да е нерегламентиран начин на доставяне. Какви други начини било имало в България, освен със спедиторска фирма? „Еконт” била много добра компания. Това не били машини, а още по-малко – за избори. В протоколите било пишело – „компоненти”. И те били върнати вече. Нямало никакъв проблем. Били върнати с Постановление на прокуратурата в Кюстендил, а останалите прокуратури не били имали време да се произнесат, защото ЦИК разпоредил на полицията, незабавно да бъдат върнати, за да можело да продължи тяхното използване, когато се наложи, да се сменят части на машините така, както било записано в договора.

„В нашия договор – заяви Веселин Тодоров – е записано много категорично, че ние трябва да ремонтираме машините, да сменяме компоненти и да направим всичко възможно те да работят в изборния ден!” Питам господин Тодоров, наистина ли твърди, че това са резервни части?” Точно така!” – отговаря той. Но, точно Ваши компютърни специалисти твърдят друго! – продължавам да провокирам. И многократно задавам въпроса – от кой склад са дошли тези 92 устройства?

Най-после получавам отговор:

• „От склада на „Сиела”. Като преди това, от склада ни в Люксембург. Както преди това, от склада ни в Тайпе! – и господин Тодоров продължава развълнувано:

• „ И като повдигате въпроса, че нещо не е регламентирано, но този регламент, къде казва, че е забранено?! Представете си, че нещо се повреди? И…не мога да разбера, въобще, какъв е проблемът?! Разнасянето на куфар – забранено ли е от закона в България?! Не! Разнасянето на принтер, забранено ли е от закона в България?! Не! А разнасянето на карточетец?!”

Разбира се, че не е забранено с куриерска фирма да се превозват книги от онлайн книжарница. Не е забранено да се превозват и машини, компоненти, кабели. Но, никой няма право, по време на избори, да подменя машини за електронно гласуване или части от тях. Защото, това хвърля сянка върху честните избори. От мига, в който машините излязат от склада и тръгнат към секциите, машините не могат да бъда подменяни.

И това го пише в документацията по сключения договор между ЦИК и „Сиела Норма”. В Методическите указания. Както и в Изборния кодекс.

Ако една машина се повреди в изборния ден, тогава се преминава към гласуване с бюлетини.

Какъв ремонт? Какви резервни части? Това не го ли знаят прокурорите? Защо не искат да разследват прокурорите казуса с тези нерегламентирано доставени 92 машини в цялата страна?

Е, как да не си зададем въпроса – за манипулиране на изборните резултати ли е било всичко това? И след тези факти, пак ли ще си мисли прокуратурата, че няма нищо за разследване?