Добре е тия дни българите да се пазят от стрес, за да не се налага да им леят куршум. Наложи ли се, ще чакат на опашка. Там със сигурност са наредени плеяда „звезди” на ГЕРБ, водени от вездесъщия Бойко Методиев Борисов. Много уплашени са тия хора и вероятно неслучайно кръстосват планините. В сгушените селца и паланки живеят последните баби, леещи куршум.

Казано сериозно, Борисов и ГЕРБ са наистина уплашени, това ясно пролича през последната седмица. Няма и помен от самодостатъчната им арогантност.

Пак са арогантни,

но вече търсят съпричастност – от журналисти, международни наблюдатели, европейски партньори. Специално Борисов е жалък. Той е карикатура, която вече дори не разсмива. Големият балкански лидер, Батман от Банкя, терминаторът и валякът по света и у нас е посмешище, готово на всякакви циркове, за да удължи и минутка привършващия си политически живот. Той и съпартийците му са стреснати, защото властта си заминава, а без нея правосъдието може да ги погледне с по-специално око.

Всъщност седмицата отбеляза голямото завръщане на Борисов на политическата сцена, след като си бе дал блажена почивка. Затова събитията заслужават да се разкажат подробно:

Последната голяма изява на бившия премиер бе на 3 юни, когато излезе да обясни, че американските санкции по закона „Магнитски” били голяма похвала за управлението му. После се отдаде на тихи срещи с младежи и заупокойни мантри, че служебното правителство скоро ще умре, развенчано от българите. Успоредно обаче се случваше обратното – служебното правителство разкриваше далавера след далавера при ГЕРБ, рейтингът му скачаше, а менторът на министрите (президентът Радев) скрепяваше дружбата с американския посланик Херо Мустафа. Няма и един българин, разбира се, който да не счита „Магнитски” за

петно по България, лепнато от самия Борисов

Заедно с това вътрешният министър Бойко Рашков взе да вади стари папки срещу него. Появиха се и първите социологически сондажи, в които „Има такъв народ” (ИТН) води в прогнозите за 11 юли. Облаците тотално се сгъстиха, затова трябваше да бъдат разпорени с гръм: на 18 юни пресконференция на унилите Тома Биков, Деница Сачева, Томислав Дончев и Костадин Ангелов бе прекъсната от нахлуване на Борисов. Със сочна тирада той произведе брутални лъжи по целия рестартиран конспект. Надъхан беше Борисов, но и нервен. След още два дни разходи група по Вазовата екопътека – под водопада Скакля дръпна същата реч. Понеже бе завел деца и младежи, не се посвени да ги издигне като щит – тези хора ли ще изчегъртват новите? Ден по-късно се оплака на наблюдатели от ОССЕ за предстоящи изборни измами, а накрая ожали участта си и пред генералния секретар на ЕНП Антонио Лопес.

Предизборната кампания бе стартирала на 11 юни. Таймингът на случките показва, че тактиката на вота за ГЕРБ първоначално не е включвала осезаемото присъствие на Борисов. Фактът, че той бе прекарал доста време на раздумки с младежките структури, излъчвани във „Фейсбук“, говори, че партийният комсомол следваше да е главен актьор в кампанията. Поддържащите роли трябваше да са за други млади надежди, като Даниел Митов и Георг Георгиев. Ходът на събитията обаче донесе уплах, че „новите лица“ не се справят. Наложи се кампанията да поднесе още от старото, тоест да стане тя искрена и лична за самия Борисов.

Само че резултатът е плачевен. Стратезите на това поведение пропускат, че бившият премиер отдавна е посмешище. Дори кварталните котки не го възприемат сериозно, макар да ги стряска от телевизора. В типичния си стил, и на прекъснатата пресконференция, и после пред групата в планината,

лъжите му и действителността се разминаваха драстично

Той, който ликвидира журналистиката чрез придворни мисирки, контролираше медии и измисли пресконференциите без микрофони, вече е много загрижен за журналистиката – да разследва (служебното правителство), да пита, ръчка, да бъде винаги будна (по адрес на враговете му, естествено). Дори (о, чудо!) два пъти на пресконференцията попита имат ли репортерите въпроси. Той, който управляваше чрез копчета от бюрото си държавата и назначаваше абсолютно всичко в страната –  от главен прокурор до омбудсман – реве сега, че Радев наложил еднолична диктатура. След като организаторите на всички избори  – от шефа на ЦИК до последната административна секретарка – винаги бяха хора на ГЕРБ, сега изведнъж стана страшно, че служебният кабинет е ангажиран с вота – и демокрацията била в опасност. Той и министрите му агитираха всякак безсрамно през кампаниите, но проблемът бил, че днешното правителство правело пропаганда. България почти през цялата пандемия бе на едно от първите три места по смъртност в Европа, а и на последно по ваксиниране, но той се справял с коронавируса, проваляла се сегашната власт.

Дори „ония” (кои бе?!) източили язовир „Студена”,

за да може перничани да останат без вода насред прекрасното му управление. И т.н. – безброй умопомрачителни, но и плитки лъжи. Особено трогателна бе сценката с планинския излет. Г(т)рупата  остави книги по пътя, наслади се на красотите. Мероприятието очевидно искаше да покаже, че Борисов е „многокнижен”, а и голям природолюбител, заобиколен от други добри същества в ГЕРБ. Тирадата под водопада бе не просто сцена от новия цирк, но и етюд пред невъзразяващата публика. Явно речите пред аплодиращи и винаги съгласни зрители са важен елемент от включването на изкусния оратор.

На кого ли е хрумнала чутовната иновация?

На Бил Гейтс от „Напоителни системи“ или на Шехерезада? Те блестят с интелектуални качества.

Всичките тези случки показват, че някогашният мачо и народен душевед Бойко Борисов е готов на всякакви предизборни чупки, стойки, планински излети и плаж на морето, изплашен неистово за бъдещето си. Чисто физически той вече е възрастен, грохнал, наедрял; няма какво ново да произведе ментално – но какво пък, барем някой избирател му се върже… Очевидно в кампанията предстоят още много подобни моменти. А и след нея зрелището е гарантирано, защото, ако ГЕРБ загуби изборите, дори да е с половин процент, Борисов ще ги обяви за манипулирани.

Но бъркат хората, които си мислят, че той се бори да управлява след 11 юли. Вече няма как –  и процесите общо, и американският посланик ясно показват, че вятърът не опъва платната на ГЕРБ. Борбата на Борисов е 11 юли да доведе до паритетен резултат, който няма да го изхвърли от играта – ще му остави опции на по-следващ етап при вероятно краткия мандат на новосформираната коалиция. В по-общ план целта е една – да не му се наложи да бъде поредният знаменит изгнаник в Дубай. Перспективата въобще не е за пренебрегване – Радев се оказа човек, който може да се оправи в родната политическа джунгла, Рашков е зла стара хиена, те са само част от многото врагове на Борисов. Народът, знае се, въобще няма да го жали. А ако бъде солидно бит на изборите, и посланиците, и ЕНП дори ще загубят интерес към Борисов.

Николай Иванов, Сега