През 2013 година Борисов и Пеевски започнаха процеса на превръщането си в едно цяло. Беше светкавична процедура, дори не процес.

За една нощ Пеевски предостави за пълно ползване цялата си медийна гнус, а от своя страна всеки, който отидеше при Борисов да иска нещо, беше препращан при Пеевски. А да получиш обществен ресурс без да отидеш при Борисов, а от там при Пеевски, беше абсолютно невъзможно.

Буквално за броени месеци Пеевски се превърна във фигура, разпределяща „порциите“ в държавата. В същото време Борисов затъна в така мечтания си медиен комфорт.

После се явиха общите им икономически интереси, всъщност ИНТЕРЕС. А именно – да притежават държавата. Нищо да не може да се случи без тях. Оглеждаха подробно всеки бизнес и в който видеха потенциал, немедлено отиваше под ножа. И те ставаха все по-приказно богати, като деляха богатството си с придворните от типа Домусчиеви и т.н.

После се сетиха, че понеже извършват явно престъпление им е необходима цялата съдебна система. И я придобиха. Хора с ниски чела, но с висока степен на търпимост към тях бяха изтласкани в съдебната власт, така щото да направят престъпленията им ненаказуеми.

После започнаха да „отстрелват“ непокорните, т.е. тези, които не бяха готови да се разделят с 50% от собствеността си.

Останаха два дразнителя – Радев и гражданското общество. Имаха план как да ги смажат напълно и тях, ама не им стигна времето.

В същото време, Борисов организира и проведе три несполучливи опита за преврат в БСП срещу Корнелия Нинова. Защото в пъзела на всевластието остро му липсваше „опозиция“ , която да владее и управлява ЛИЧНО!

Не е моята „бира“ Корнелия Нинова, но тя оцеля. Тя се пребори, макар да късаха живо месо от партията й.

От друга страна, една социална партия в страната е истински необходима, особено като се има предвид, че настоящите профсъюзи са си едни истински мафиотски синдикати от най-чист вид. И затова лява партия не само има място, но и е необходима на България в момент.

И сега, днешният въпрос. От чия подкрепа могат да се възползват, без да изневерят на избирателите си, протестните партии? И най-вече „Има такъв народ“?

Подкрепата от ДПС е токсична, тя е недопустима, самото ДПС даде явно да се разбере, че не само не се разграничава, но се обединява със своя Пеевски. ДПС е именно онова, от което ние трябва да се отървем, но и да го накажем и изпратим в забвение.

И единственият възможен компромис е БСП. Политически компромис на идеи, защото това БСП не е било и не е съучастник на управлението ГЕРБ-ДПС.

Воденето на разговори с двете партии, не е демократичен израз, а по-скоро крие задкулисие.

ИТН могат да приемат гласове от ДПС, само след като са си подсигурили избирането на кабинета от „своите“ в това число и БСП.

Другото е партньорство с най-мерзката група, стояща плътно зад Пеевски.

А след партньорство с Пеевски…, знаете къде се стига!

От фейсбук-страницата на Диана Дамянова