„Неясноти в биографията. Защитил ли е научна степен бъдещият български министър-председател в Клагенфурт?“ – така е озаглавена публикация на австрийския журналист Уве Зомерсгутер в сайта на клагенфуртския вестник „Клайне цайтунг“, свързана с образованието на Пламен Николов в Австрия.

За БТА авторът на статията, който е ръководител на икономическия отдел на вестника, каза, че господин Пламен Николов не е бил възпитаник на университета, съдейки по официална информация, получена от д-р Анегрет Ландес, завеждаща отдела за връзки с обществеността на университета Алпе Адрия в Клагенфурт.

В писмено становище по случая тя посочва, че студент или абсолвент на име Пламен Николов не фигурира в компютърната система на университета. Името му не присъства и в регистъра на Съюза на австрийските библиотеки, където се съхраняват всички писмени работи на студентите в Австрия.

„Не съм абсолвент на университета Алпе Адрия в Клагенфурт, а специализант със защитен научен проект там„, каза за БТА номинираният за министър-председател Пламен Николов „Има такъв народ„.

Николов бе категоричен, че е редно запитването от австрийска страна, да бъде отправено не към университета в Клагенфурт, а към австрийското министерство за образование, наука и култура, тъй като става въпрос за научнен проект „Феноменологията и фазите на преживяване при възприемането на субективното време“.

„Благодарение на него съм защитил своя дисертационен труд пред ВАК„, поясни Николов.

Проектът, чиято снимка Николов изпрати, е послужил за защита на докторската му теза в България. Николов коментира, че именно австрийското министерство са присъдили стипендията Ернст Мах, а университетът в Клагенфурт просто е бил мястото, където реализира своя научен проект.

Той уточни, че докато е бил там, е ползвал библиотеката и научния ресурс на тримата професори, които са били споменати и по време на пресконференцията. Двама от тях са още живи и здрави, посочва Николов, визирайки имената на Manfred Moser, Michael Polemis. Николов благодари за подкрепата им.

Именно посредством реализацията на проекта, Николов защитава и дисертационния си труд пред Специализирания научен съвет по философия към Висшата атестационна комисия /ВАК/ към МС на България.

Николов припомни, че докторските степени тогава са се присъждали от ВАК, а само аспирантурите са се водили към някакво научно звено – университет или академия.

„В този смисъл аз съм аспирант на СУ, но доктор на ВАК“, уточни Николов.