Днес Православната църква отбелязва Успение /заспиване/ на Пресвета Богородица. Това е един от 12-те големи християнски празници.

В България празникът е краят на Богородичните пости, които продължават две седмици. Св. Богородица се почита като закрилница на майчинството и на жените, като защитница на семейното огнище. Празникът е честван от всички жени, затова в този ден не се подхваща женска работа. Жените даряват кърпи, ризи, пари, цветя.

Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта, Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим.

Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащаницата й.

Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни“. В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка.

Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът „Успение Богородично“ в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век – тогава кръстоносците обновяват стария храм.

На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.

На този ден правят родови срещи, курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.

Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

На този ден празнуват всички, които носят името Мария, Mариaнa, Mариянa, Mариo, Деспинa.

Оригинална икона на Пресвета Богородица с Младенеца ще бъде изложена днес за поклонение в старата църква „Св. Николай Чудотворец” в радомирското село Долни Раковец, информира БНР. Светинята е собственост на храма, но се съхранява в Регионалния исторически музей в Перник. Днес иконата ще е в църквата за времето от 8 до 12 часа, след това отново ще бъде върната в музея. Това събитие се случва за пета година. Иконата е единствената, оцеляла от старата църква, разказва Дафинка Станоева от Църковното настоятелство.

„Тази икона е изписана от зограф Димитър през 1850 година, когато е изписвал и другите икони. По комунистическо време у двора на църквата имало училище. Викали са учениците и са им давали по една икона да носят в новата църква. Тези икони, които са занесени в новата църква, са изчезнали. Няма нито една икона. Това е единствената икона, останала от старата църква. Оригинална. Единствена и съхранена в историческия музей вече 47 години”, каза Станоева.

Според преданието, на този ден поклонниците оставят бележки със своите молби към Богородица в ниша на иконостаса. Няма сведения, кога точно е построен храмът. Предполага се, че градежът е правен между XV и XVI век. През 70-те години на 20 век църквата е обявена за паметник на културата с местно значение, а в наши дни, благодарение на родолюбиви българи, се извършва реставрация на храма.