От „Има такъв народ“ обявиха, че внасят промени, свързани с печатните издания и по-конкретно с анонимните публикации или такива с автор-псевдоним.

Новите текстове променя Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и обявяването на разпространителите и доставчиците на печатни и медийни услуги.
Тошко Йорданов разясни в кулоарите на парламента, че това е опит за борба с жълтите медии и фалшивите новини.

От ИТН искат в отделно каре в медията да пише, че главният редактор на съответното издание носи лична отговорност за анонимни публикации или с автор под псевдоним. Тезата на ИТН е, че в момента тази отговорност се носи от издателите, които понякога са напълно фиктивни лица. Според Йорданов така главният редактор ще преценява дали да публикува жълти и фалшиви новини, защото може да бъде съден.
Предложението на ИТН идва ден, след като в свой пост във Фейсбук Слави Трифонов заплаши, че ще се опита да разбере кой иска да „съсипе“ номинирания за премиер от партията Петър Илиев. Допълни също, че „след това всичко по реда си, законовия ред“.

Става дума за медийните публикации около книгата на Петър Илиев и обвниненията срещу него в плагиатство. В момента етичната комисия на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ разглежда три сигнала срещу главен асистент доктор Петър Илиев.

Според Тошко Йорданов, с новите промени „главният редактор, който носи отговорността за редакционната политика, на което и да е издание, ще е в правото си да прецени дали да пусне подобна информация и да поеме този риск, или да понесе той тази отговорност. Това означава голяма част от жълтата преса да не може да напише, че сте изяли баба си“.

ИТН имат и второ предложение, което засяга финансирането на медиите. То гласи медийните издания да не могат да получават държавно финансиране по всякакви проекти в размер на повече от 5% от годишния им оборот.

„Твърде много медии съществуват само на общински бюджет, да не говорим, че частните национални телевизии огромна част от бюджета им се формира точно по линия на разни оперативни програми и те зависят реално от властта. В крайна сметка медиите трябва да се борят на свободния пазар и да живеят от рекламата и стойността на продукцията си, а не да зависят от държавно финансиране“, коментира Йорданов.