– Господине, ще прекъсна връзката.
– Госпожо, аз с вас връзка не съм имал, та да я прекъсвам…

– 100 минути за колко часа мога да ги изговоря?
– За час и 40 мин.
– А не може ли за 2 часа?

– Звъня на 123, излиза една жена и ми говори…

– Искам и аз като всички останали да ме почукват…
– Моля?
– Ами докато говоря по телефона да ми почукват в ухото (втора линия).

– Искам да ви питам: счупи ми се СИМ картата и реших да я залепим с каноколит и за да я застопоря, я сложих в телефона и сега не мога да я махна.

– Не ще да влезне в интернет!
– Какво точно правите вие?
– Ми не ще!
– Господине, няма такава операция „Не ще!”

– Защо викате господине?
– Викам, защото няма обхват… и тичам… като луда крава тичам… през полята… към магистралата… и в момента съм на магистрала 94 на едно дърво… докога ще ме правите на маймуна?… Смешничко ли ви е? А знаете ли как бодат борчетата?!

– Преди малко се обадих да съобщя за един изгубен телефон, но сега го намерих в пералнята и да не го спирате…

– Ало? Блокирах си картата… ПИН код нящо да ви са намира?

– Как да го вкарам тоя ваучер – мъчих се, мъчих се, как ли не го сгъвах, накрая го свих на 4, малко неудобно става, ама само така влиза под батерията.

– Моята гласова поща не е премахната…
– Вие какво въведохте, за да ви се махне?
– „Не желая да имам гласова поща” и го пратих на 1770!

– На телефона ми, като звъня, изписва МОЛЯ ЗАРЕДЕТЕ и не мога да се свържа!
– Явно трябва да презаредите.
– Не става: зареждам, зареждам… вече 24 часа го държа на зарядно, а пари няма.

– Бихте ли изчакали, това ще отнеме няколко секунди…
– Ама от безплатните ли?

– Извинете, в Париж има ли магазин на Глобул да си платя сметката?
– Г-жо, имаме каси само в България.
– Ааа… ма вий май не сте от Русе! Тук нашият търговски център се казва Париж! Аз таковата се обадих на 1111 – и вашата колежка ми говори на английски.

– Искам да си махна секретарката.

– Желая да ми бъде елиминирана гласовата поща.

– Госпожо, държа го, вече два часа го стискам и не мога да го вкарам.

– Знаете ли кой е бутона „диез“?
– Ама моля ви се, аз съм учил в музикално училище.

– На екрана ми излезе нещо и не ще де са махне – един четириъгълник и вътре има триъгълник с две черти, дет’ са събират по средата.
– Прилича ли Ви на писмо?
– Баш шъ’й писмо, ша знаиш!

– За лого колко ме опъват?

– Искам да видя сметката на мъжа си.