ДПС е най-обвитата в митове партия в българския политически живот още от началото на прехода. От една страна избирателите й са обикновени отрудени хора от затънтени селца и градчета в Родопите и Делиормана, а от друга – на върха й стои нещо като корпоративна, затворена към света структура от верни на лидера си преторианци. Те са и единствената политическа сила, в чийто устав официално е записано, че членове се изключват за издаване на партийна тайна. Точно като корпорация. Знам, че е кошмар за колегите политически журналисти, защото е недостъпна за тях по обичайния начин, трябва да се развиват сложни системи от приятелства, за да се проникне в нея и да могат да се научават новини.

С тази своя същност и поведение Движението вече трийсет години играе ролята на балансьор и незаобиколим фактор  или да си го кажем направо – „изнудвач“ и „златен пръст“. Никога не е управлявало директно, само предлага подкрепа и след това я осребрява в постове, сделки с обществен ресурс и политически и магистратски чадър.

Всички го знаят, никой нищо не можеше да направи срещу това. Винаги досега е имало  два големи враждуващи лагера и кой ще надделее зависеше винаги от ДПС. Така с гласовете на отрудените, прекрасни и наплашени от Възродителния процес български мюсюлмани ДПС се превърна в най-мощния брокер на власт в страната, без никога да поема политическа отговорност.

От него избуя един възедър и вече поотслабнал успял млад бизнесмен (който наскоро се появи публично след дълго отсъствие и всички тутакси забравихме за отслабването на Адел). С така описаната власт на Движението и с активния чадър на прокуратурата той бе стигнал до крайна разглезеност отвъд ръба на закона. На моменти дори ни се струваше, че мачото Борисов се отчита пред него, а не обратното.

Но тази година политическата ситуация рязко се промени. Очевидно на хората им писна. Досега трийсет години носехме колективна вина за Възродителния процес от 80-те години на миналия век и не смеехме да кажем истината за ДПС. Защото ако някой се опиташе, Движението веднага надуваше старата свирка за етническия мир и как те са единственият му гарант у нас. Веднага се развикваха силно и из Брюксел по въпроса, а бюрократите там, без да познават детайлно ситуацията, много обичат да бранят мултикултурализма и да защитават правата на малцинствата ей така, на книга, априори. И трийсет години с тази легенда ДПС си действаше безнаказано във всякакви корупционни схеми и топли връзки с олигарси, осребрявайки в полза на най-висшето си ръководство гласовете на българските мюсюлмани.

Но тази година вината избледня и вече никой не го е страх да каже какво точно представлява ДПС – една цинична корпорация, чието ръководство се обогатява на гърба на травмирани и уязвими хора, които ползва буквално като електорален добитък. ДПС се превърна заедно с ГЕРБ в символ на корупцията и бе осветена. А вампири като тази партия се плашат, разбира се, най-много от светлината. На тях им трябват сенки, тайни. Вече осветена, ДПС не може да продължи по старому да изнудва. Не може да бъде повече балансьор, без да поема политическа отговорност. Особено при избор на държавен глава, в който Движението обикновено решаваше вота.

И в неделя стигнахме до историческия момент, в който ДПС най-накрая след 3 десетилетия съществуване издигна свой кандидат за президент. Много имена се извъртяха, докато стояхме и чакахме това решение – Пламен Орешарски, Георги Близнашки. Но не очаквахме това, което се случи – за кандидат за държавен глава бе издигнат формалният лидер на партията Мустафа Карадайъ.

Какво означава това? Според мен ДПС се опитва да покаже зъби в момент, в който е в нокдаун. Когато вече не може да упражнява старата си скрита власт. Заявява се агресивно, даже малко нахално. Карадайъ носи и лична обида от президента Румен Радев, който на консултации при него го попита пред камерите: „Коя е вашата родина майка?“, намеквайки за непремерено негово изказване в Турция. С тази реплика Радев загуби категорично подкрепата на ДПС за втори мандат, навлече си гнева на лидера на партията и се стигна до тази историческа кандидатура. Обида, гняв, опит да се покажат политически мускули, да се върнат в играта.

Карадаъй няма да спечели, дори няма да отиде на втори тур. Електоратът му е строго ограничен като бройка, а никой извън него не би пуснал бюлетина за лидера на ДПС. И не заради името му, което не е славянско. Българският народ, колкото и да го плюят различни правозащитни организации, никога не е бил ксенофобски и винаги е живял в мир със съседи от всякакви етноси. Поне в родния ми Пловдив това е абсолютен закон от хилядолетия, откакто го има този най-стар действащ град в Европа.

Мустафа Карадайъ няма да спечели повече от обичайните за ДПС проценти заради срутения образ на ДПС и освободената от вина омраза на народа към отвратителните машинации на тази партия-корпорация.

Може да има и по-просто обяснение, каквото по Нова телевизия предложи зам. председателят на ИТН Тошко Йорданов – че това е чисто прагматично решение, което да улесни електората на ДПС. Понеже предстоящите избори ще са 2 в 1, партиите, които имат и кандидат за президент, получават от ЦИК един и същ номер и за него, и за листите си за парламента. Така избирателите на Движението ще трябва да запомнят само едно число. Възможно е и това да е обяснението, но както вече казах – ДПС е затворена партия-корпорация, от там не говорят с журналисти и не се обясняват за ходовете си. А за издаване на партийна тайна се изключва.

Каквато и да е истината – ДПС показва зъби и вече са принудени да играят по други правила, не по тези – на сенките и тайните – по които ръководството й богатя 30 години. Излизат наравно с всички. А това, че и Делян Пеевски реши да се кандидатира за парламента като водач на листа във Велико Търново, показва няколко неща: първо, че Пеевски срам няма; второ, че май му трябва имунитет след санкциите срещу него по закона „Магнитски“ и появата на името му в досиетата „Пандора“; трето, че ДПС нямат никакво намерение да се разграничат от най-дискредитирания си син, който им тегне на врата като воденичен камък. Може би още им трябва за нещо, за довършване на някакви сметки.

Аз много се надявам най-накрая всички, ама абсолютно всички български партии да приласкаят електората на ДПС, за да престанат тези наши сънародници да бъдат заложници на едни тарикати.

И всеки от тях по съвест да реши коя политическа програма най-много му допада, да спрат да се плашат, че българите искат да им навредят така, както БКП им навреди по време на Възродителния процес. И да си спомнят, че по онова време тяхното „божество“ Ахмед Доган е бил агент на комунистическата ДС, а българските граждани бяха най-големите им защитници.

Елена Кодинова