Христо Мермерски, който днес с измислените си рецепти е любимец на всяка българска еснафка, вперила очи в кабеларката, става секретен сътрудник на Държавна сигурност през далечната 1973 г.

Нашенският Джеймс Бонд, както показват оцелелите документи в Комисията по досиетата, превръща Държавна сигурност в чудесен трамплин за лично устройване в Лондон, Рим, Вашингтон, творчески командировки в САЩ, Холандия или Япония, а защо не и за някоя и друга правителствена награда.

Иначе боецът на тихия фронт купува доклади от свои колеги, а също и пшеница, картофи и хербициди, като всичко това с помощта на резидентите си представя като невиждани успехи на българското Научно-техническо разузнаване, пише в последния си брой „Уикенд”.

Младият, но много амбициозен учен Мермерски избира да се подвизава като доносник с псевдоним Чавдар, понеже това е партизанското име на брат му, който в онези години е вече армейски генерал.

Вероятно поради правилния си произход Мермерски е вербуван набързо, без да го проучват до девето коляно, каквато е обикновената практика. Биографичната справка за него е постна справка – завършил е агрономство, както и съпругата му Емилия, която е научен сътрудник и проучва лечебните растения.

Стихията на Мермерски пък е механизацията на селското стопанство, но знае английски език и обикаля научни форуми из Египет и Судан. Разбира се, подхванал е и задочна аспирантура в московския институт „Тимирязев”.

Държавна сигурност го кани за секретен сътрудник, малко преди да отпраши на специализация във Великобритания по линия на ФАО, организацията на ООН по прехраната.

Ченге от Първо главно управление – външното разузнаване на 24 август 1973 г. го посещава в кабинета му в Селскостопанската академия и директно му предлага сътрудничество. А Мермерски само дето не му се скарва, че идва толкова късно. Очаквал отдавна да го потърсят, понеже считал че като комунист (член е на БКП от 1963 г.), било негов дълг да съдейства на органите! Така вербовката минава при „пълно разбиране”.

Впрочем, агрономът става по-бързо доносник на службите, отколкото специализант във Великобритания. Работата за там се пече още от 1971 г. Тогава от Министерството на просветата го предлагат на ФАО, но оттам са съгласни да го приемат само за месец в британски ферми. Мермерски гордо им отказва, защото за него някакъв си месец не е достатъчен за проучванията му по темата „Създаване на комбинирани машини и агрегати”.

През 1973 г. вече приема специализацията, понеже му предлагат 3 месеца престой. Успешно минава препитване на английски език в британското посолство в София и на 30 август каца в Лондон.

Човекът на ФАО го чака на летището с опознавателна лента на ръката. Преди това новоизлюпеният шпионин е преминал съкратен курс от пет лекции в кабинета си, като водещият офицер го е обучил на разузнавателни техники, бдителност и конспирация, създаване на полезни връзки и изготвяне на агентурни сведения.

В чужбина резидентът му е с псевдоним Теодосиев и легендата е, че са приятели от България. Ако трябва да се фотографират секретни материали, Чавдар ще му се обади по телефона с паролата: „Ще пийнем ли нещо?”. А секретните сведения ще ги предава като по филмите – на срещи с Теодосиев ще си разменят напълно еднакви чанти.

Още със стъпването си на британска земя, Чавдар ще звънне по телефона на резидента, защото „това ще е естественото начало на връзката”. Зададена му е, както пише в документите, и „линия на поведение” – „подготвен млад учен със сериозно отношение към специализацията и умерен начин на живот”. И да бъде „умерено общителен”, съветват го от ДС.

Първите впечатления на Теодосиев от младия шпионин са, че „не изявява никакви еснафски и потребителски тенденции. Дори счита, че стипендията му е прекалено висока”. Само няколко години по-късно в ДС ще дадат коренно противоположна характеристика на Мермерски, но дотогава има време да се отрака.

През 1973 г. е все още новак, при това със свито от страх сърце. Решава, че британската полиция е по петите му и докладва на резидента за надвисналата опасност. Прислужничка, както и собственичката на хотела в градчето на около 60 км от Лондон, където е фермата, в която се обучава, му подхвърлили,  че „полицията напоследък много често ги посещава”. За Мермерски това е повече от намек, че британските служби се интересуват от него!

Забелязал също и че колегите му в стопанството го гледат подозрително. Теодосиев пък му дава съвет да се навърта повече около тези, които счита, че го дебнат. В един момент дори му казва временно да спре да носи материали за четене у дома, но все пак, ако има възможност, да задържи някой и друг документ, без да го видят.

Следващия път – продължава инструкцията, да звънне по телефона на Теодосиев, а той ще му каже, че е зает и така ще заблудят британските служби. Уговарят се още Чавдар да хване влака за Лондон, но да не носи никакви материали. Явно пак за заблуда на врага.

Все пак тези вълнения, както пише Теодосиев до Центъра, постепенно отшумяват, а Мермерски, вече окопитил се зад Лманша, иска да му се удължи престоят. Британците обаче му отказват. Той се гневи, че ги е чакал цели 2 години, дори ги заплашва, че ще се обади в Женева, в централата на ФАО.

Така и прави, но ефектът от това, че вдига сцена на международната организация е семпъл – домакините му го развеждат само в още една ферма, но го пращат да си ходи на края на третия месец, както е договорката.

Резидентът Теодосиев, който явно добре се сработва със секретен сътрудник Чавдар, предлага на Центъра да му се даде награда 25-30 лири и да му изкажат служебна благодарност, понеже свършил много работа. А каква е тази „много работа”, се вижда от приложения списък на осигурените от Чавдар „секретни” материали.

Това са доклади, като повечето от тях са купени на място за по някоя и друга лира, но пък е направил и няколко снимки на комбайни и редосеялки, които са били изложени на показ в стопанствата, които посещава. В Първо главно управление не преливат от ентусиазъм и дори обръщат внимание на Теодосиев да не прави повече разходи за покупка на подобни доклади, понеже си имало ред за това.

На 24 ноември 1973 г. Мермерски каца в София. Два дена след него пристигат и „секретните” резултати от работата му като разузнавач – пликче с малко пшеница и 10 картофа – „от високодобивен сорт, придобити от агента.

Същите ще бъдат предадени на проф. Ленков за оползотворяване” – четем в помпозен рапорт на служител от ДС. Преди това Мермерски е взел по 3 кг жълтокори и червенокори картофи от института в Бедфорд – много вкусни и подходящи за пържене, печене и варене по негови думи, а също и пшеница. Тя според него дава „по 800-900 кила от декар в Средна Англия и Кент” и естествено е непозната в България.

Нашенският Марко Поло взел образците от жито и картофи, като казал, че ще изследва „осъразмеряването на зърната”, но пък и никой не го спрял, а охотно му ги дали.

Най-голямата придобивка от престоя край Лондон обаче е новата технология да „засяване на житни култури по способ на центробежна тороразпръсквачка”. Но и за нея няма данни да е някаква секретна разработка, недостъпна за света, извън Великобритания.

Енергичният Мермерски обаче бърза да я внедри опитно върху 6000 декара в Северозападна България. След това иска да я разпростре върху цялата страна, въпреки че опитни специалисти  не виждат особен смисъл. Агрономът-разузнавач не се предава, а намира дебели връзки в ЦК, като зад гърба му застава лично някой си Вълкан Шопов, по това време шеф на отдел „Селско стопанство”.

С такъв солиден покровител само след година по технологията на Мермерски сеят в 20 окръга на страната. Нещо повече, тогавашният първи секретар на БКП в София Георги Йорданов дава указание, както пише в досието на Чавдар, да се снима филм за новата технология за сеитба на ечемик, пшеница и царевица.

Христо Мермерски, разбира се, е определен за сценарист на тази творба на социалистическия реализъм, която не е описано дали все пак е заснета или е останала само в творческите планове на българската кинематография. Пак от специализацията в Англия, по негови твърдения донесъл и някаква система за подобряване на почвата и понижаване на подпочвените води.

С нейна помощ спасил от заблатяване десетки декари във Видинско, Михайловградско (сега Монтанско) и Врачанско, дава си висока оценка той самият. И отново според собствените му твърдения пред водещия офицер, работел по някакви важни задачи, свързани със саксийно засаждане на оранжерии, поставени му от Тодор Живков чрез първия зам.-министър на земеделието Васил Цанов, та не било лошо да му съдействат да замине на творчески командировки в САЩ и Япония и на място да види как го правят това.

Между редовете в досието на Мермерски е написано, че неговите разработки, за които сам се хвали, че са с убийствен икономически ефект, срещат обаче съпротива от научно-изследователските среди, но с „формални аргументи”!

В трите папки в досието на агронома има поредица от експертизи, направени от негови колеги ,  които не само че не преливат от възторг, но не виждат и нищо ново и ценно в неговите разработки, вдъхновени от дейността му като научно-технически разузнавач.

От Първо главно управление обаче стриктно предлагат Мермерски за орден „Червено знаме на труда”, а също и за „творческа командировка в САЩ или Холандия”. Кое от всичко това се е случило, не е ясно, в досието тази част от историята не е разказана докрай.

Затова пък има отчети от следващата дестинация, в която Мермерски се подвизава като шпионин – Италия, където маршрутът му го отвежда в Рим, Пиза, Торино. От ДС го „подпомагат” с 50 долара, като изрично го предупреждават да ги харчи „целесъобразно, само за оперативни нужди”.

Поставят му и конкретни цели – да разузнае как на Ботуша се борят срещу „сивото гниене по лозята и ягодата”, а също и срещу „брашнестата мана по лозята и струпясването на ябълките”. Важна бойна задача на Чавдар е и да се докопа до хербицид на някаква фирма от САЩ, понеже от него конкретно се интересували в Института по растителна защита в Костинброд.

Мермерски отново минава обучение по съкратената процедура – няколко беседи за психиката на италианците, особеностите на бита и мисленето им. Дават му и парола за връзка с резидента: „Имате много поздрави от Цанков”, на което отговорът е „Благодаря, не съм го виждал отдавна!”.

И в Италия нашият човек отново е на висота като шпионин – моли възрастния професор Пиако от Пиза да купи от специализиран магазин няколко шишета от препарата, който унищожава всякакви плевели, сдобива се, като в скоби е уточнено – откраднат е и още един препарат срещу гъбични заболявания от университетска лаборатория, примолва се за семена от житни растения, снима като същински папарак комбайни за бране на ябълки, чушки и касис, като обяснява пред ДС, че има идея как да ги побългари.

В София го награждават с малка сума пари, а той обещава, че следващия път ще работи още повече! Все пак в рапорта водещият му офицер отбелязва, че е много предпазлив, но вероятно понеже няма много опит. Така или иначе в ДС продължават да го ценят високо и по случай 30 години от социалистическата революция от 1944 г. му връчват награда – кинопрожекционен апарат за 130 лева, което по онова време е почти цяла заплата на млад висшист.

Наградата е приета с поток от клетви за вярност към партията и народа.

Мермерски е наясно, че ДС му дава солиден гръб, и  на вечеря в ресторант подхвърля, че ще е хубаво да му помогнат да отиде на работа в Рим – или като аташе по селскостопанските въпроси, или като служител в секретариата на ФАО. После скромно отбелязва, че това едва ли ще стане, понеже от земеделското министерство там устройвали „само свои хора”.

От ДС обаче ангажират първи зам.-министър и друг високопоставен служител от въпросното ведомство да натискат за кандидатурата на Мермерски. Той самият отново преминава бързо обучение като шпионин – учат го на външно наблюдение, провокации, шантажи, разпити, поведение пред чужденци и други подобни дисциплини, понеже така или иначе е все някъде в командировка.

Като венец на кариерата си, подпомагана непрекъснато от връзките с ДС, агент Чавдар най-после е устроен на хубава работа зад граница. През 1982 г. заминава като аташе по селскостопанските въпроси във Вашингтон.

Преди това от разузнаването се опитват отново да го инструктират, но този път претърпяват пълно фиаско. Както пише тогавашният му отговорник: „Опитах се да направя 4 срещи и известна подготовка, но това не ми се отдаде, тъй като той е много словоохотлив и не позволява събеседникът му да развие своите мисли.”

От САЩ Чавдар залива разузнаването с обилна информация – обичайните доклади, който са съвсем достъпни, но най-вече е фокусиран върху зърнените култури на 21 век – амаранта, отглеждан от ацтеките преди 500 години и „куиноа”, има предвид киноа – „гледана във високите Анди от 3 хил. години, много подходяща за брашно, бисквити и десерти”.

Специално от амаранта, който според него ще бъде „зърното на 1990 г. и брашното на 21 век” праща пликче със семена. В София обаче колеги на агронома разпознават в растението – щир, който го знае всяка баба на село.

В САЩ е и лебедовата песен на Мермерски като разузнавач и краят на контактите му с Първо главно управление на ДС. „Той изпраща дадената на нас информация и по другите официални канали – установяват в Центъра. – Освен това е болезнено словоохотлив, включително и по въпроси от оперативен характер.” Казват му да проучи хербециди и пестициди, а той отива в магазина и ги купува, като после стриктно следи как ще му се възстановят разходите.

При това праща мострите в кашонче, без разписка, вероятно за да надуе цените, както подозират в София. От Вашингтон Мермерски на собствена глава уговаря и посещения на американски специалисти в България, като поставя министерството тук пред свършен факт. „Да му се обърне внимание, че той е само представите, а не ръководител на Аграрно-промишления съюз” – пише в досието му.

Разбира се, професорът по редосеялките и комбайните и боец на тихия фронт не се занимава само с покупки на официални отчетни доклади на чужди организации и препарати, които после представя като шпионски подвиг пред ДС, но и сътворява по някой и друг донос за различни хора.

За служител от Института по почвознание, с когото се засича в Лондон, пише, че знаел слабо английски, не се хранел в стола, а ял в хотелската си стая. При това бил бъбрив и откровен пред англичаните.

Чавдар топи и колегите си в София, че много му завиждат за честите командировки в чужбина. От ДС го съветват – като пътува насам-натам да им носи дребни подаръци. И той наистина носи – ножчета за бръснене и писалка, но за водещия си офицер, който обаче му отказва армагана.

Като стриктен сътрудник, Мермерски не пропуска да информира и на кои от чуждестранните си познати е пратил картички за Коледа. В списъка са стриктно цитирани адресите и текстовете на поздравленията.

В Италия също намира няколко българи, с които да си отчете актив пред ДС. Той изготвя „Справка за българи в хотел „Деа” в Рим”. Става въпрос за служители от различни ведомства, които имат нещастието да са по едно и също време служебно с Мермерски във Вечния град. Единият от тях снимал демонстрации и разговарял на политически теми.

Полицията обаче инсценирала грабеж, според Чавдар, и така били прибрани всички фотоапарати. Друг българин искал да се кара с полицията, понеже го следили! Някаква си Елка по думите на Мермерски „излиза всяка вечер с разни италианци”. Друга другарка от София – Велева, отишла да живее при свои приятели българи-невъзвращенци, за да пести от хотел. Срамни сцени по негови думи се разиграли и на летището, понеже българите пазарували като невидели из магазините в Рим и тръгнали да се прибират с недобре опаковани огромни пакети.

Накрая Чавдар завършва: „Идват много лошо облечени, с дрехи от долнопробни  сергии – колегите тук мислят, че българите са крайно бедни.” Той обаче най-много се възмущава от опита на сънародниците си да станат стипендианти на чужди университети и така да си уредят живота. „Да се забрани!” – призовава Мермерски.

На 20 ноември 1985 г. в Първо главно управление явно им идва до гуша и от него самия и е решена съдбата му като секретен сътрудник. При това с доста неприятна оценка – „слаба активност, нечестност и користност”. Нека точно да цитираме документите: „По време на задграничната командировка в САЩ Чавдар се изяви като еснаф с подчертан стремеж съм лично облагодетелстване.

В личен аспект е чувствителен, словоохотлив и пресметлив. Има претенции на всезнаещ. Опитва се да поставя свои условия, преди всичко материално стимулиране, за да работи по наши задачи. Като специалист е по-скоро умел практик, но няма научна подготовка, независимо от наличието на докторска дисертация.”

След тази оценка секретен сътрудник Чавдар отива в архива. Започва втората част от неговата история със спецслужбите. В Първо главно управление е получен сигнал от Второ главно управление – контраразузнаването, че има компрометиращи материали за Чавдар.

Какви са те обаче – не е ясно, защото точно тук трите папки с доноси от Христо Мермерски приключват. Затова пък само няколко години по-късно той става гурото на здравословния живот в България и лекува от грип до рак с прополис, чесън и маруля. Веднага след прехода, когато границите на света се открехват, организира един от първите канали за българи-имигранти в САЩ. Представя ги като специализанти във ферми. Но това е вече съвсем друга история…