Коментар на историка Емил Соколов във Фейсбук:

По всичко личи, че правителство ще има. То ще е между ПП, БСП, ИТН и ДБ – 3 от 4-те партии са партии на промяната. Коалицията няма да е лесна, но в нея ще участват достатъчно партии и депутати, така че дори невинаги всички да са на едно мнение, стабилно управление да има.

В началото на 2020-та година на никой не му минаваше през ума, че ГЕРБ могат да изгубят 400,000 гласа и да станат втора политическа сила. Борисов изглеждаше неизбежен. Мистиката около неговия образ беше добре подплатена медийно и по всичко личеше, че народняшкият стил на Борисов окончателно е триумфирал. Борисов олицетворяваше държавата, не, той беше държавата. Нищо в държавата не се случваше без него. Като един крал-слънце, той обикаляше с джипката и се разпореждаше с живота ни. Завоят към авторитаризъм изглеждаше необратим.

Няма и две години по-късно и Борисов е презиран. Още по-лошо – той е жалък. Ако преди опонентите му се страхуваха от него, сега се подиграват на слабостта му. Борисов вече не е мъжкар, а селски шут. Той се превърна в нарицателно за изгубената мъжественост. Когато искаш да кажеш, че някой е страхливец и няма топки, го сравняваш с Борисов.

Връзките между ГЕРБ и ДПС също станаха ясни за всички. Тайната коалиция между двете партии беше осветлена и сега всяка от тях се опитва по всякакъв начин да се разграничи от другата. Общите им интереси и зависимостите им обаче правят това невъзможно. ГЕРБ и ДПС са скачени съдове, а съюзът между тях – от изгодна сделка се превърна в проклятие.

От държава, където Борисов управляваше необезпокоен, а ДПС дърпаше конците изотзад, България сега е държава, където обществото и институциите активно се противопоставят на този модел на управление. Като започнем от ДБ и минем през Изправи се!, Отровното трио, ИТН, ПП и стигнем чак до Румен Радев – всички тези разнородни политически играчи намериха начин как заедно да се опълчат на хегемонията на ГЕРБ и ДПС. Някои вероятно го правят, защото преследват користни интереси, но резултатът е факт. Борисов, Доган, Пеевски, Гешев и всички около тях бяха извадени на светло. Това не само направи взаимодействието помежду им трудно и почти невъзможно на моменти, но даде време на институциите и медиите да се окопитят и да върнат изгубеното си достойнство. България отново показа, че има гражданско общество.

Да, отидохме три пъти на избори. Два пъти не успяхме да се преборим, но на третия успяхме. Символично е, че партията, която ще обедини останалите и ще сформира правителство, се казва „Продължаваме промяната“. „Продължаваме промяната“ освен име на партия се оказа и най-точния начин да опишем това, което се случва в България две години след началото на протестите срещу ГЕРБ и ДПС. Бавно и трудно промяната в България се случва. Никой не е казал, че ще е лесно, но е възможно. Само преди по-малко от две години промяната изглеждаше като нещо невъзможно. Сега промяната е факт. Факт е, че заедно отвоювахме тази победа. Факт е и че ни чака още работа и не бива да се отказваме.