Три дни преди втория тур на президентските избори започва единственият за настоящия изборен цикъл предизборен дебат. Действащият президент Румен Радев за първи път се изправя срещу подкрепения от ГЕРБ ректор на Софийския университет проф. Анастас Герджиков.
На първия тур гласовете за Радев бяха повече от два пъти над тези за проф. Герджиков – 1 322 385 (49.42% от гласувалите) за Радев срещу 610 862 (22.83%) за Герджиков. След края на първия тур проф. Герджиков заяви, че е можел да скъси повече преднината на Радев, ако е имало дебат. Минути след това в свое изявление Радев се съгласи на дебат. Според действащия президент по време на кампанията за първия тур е било невъзможно да се организира дебат, доколкото в нея са участвали 23 президентски двойки, а и предвид задълженията му като държавен глава.
За Румен Радев битката не е просто срещу Герджиков, а срещу силите на статуквото, за които контролът над президентската институция би представлявал спасителна клонка. „На този балотаж ще се сблъскаме с партийно организирания вот на картела на статуквото“, е призивът, който Радев отпраща към избирателите си на балотажа заедно с обещание да продължи промяната, започната през последната година и половина.
Ректорът на Софийския университет Анастас Герджиков, подкрепен от ГЕРБ, а индиректно – и от ДПС, се опитва да създаде образ на обединител на нацията, което той обяснява като способност президентът да пази неутралитет в конфликти ситуации. В последните дни обаче, тонът на Герджиков загрубя и придоби познат оттенък – този на статуквото на ГЕРБ и ДПС и медиите около Делян Пеевски.
Реклама
Подобни политически дебати имат и роля, и история в българската политика от началото на прехода насам. „Твърди се, че дебатите могат да преобърнат категорично изказано преди това мнение на около 3 до 4% от гласоподавателите, които могат да преформатират своето харесване“, отбеляза преподавателят по политически комуникации в Нов български университет проф. Росен Стоянов пред БНР по-рано днес. Емблематичен в това отношение е дебатът на 5 ноември 2001 г. между кандидатите за президент Петър Стоянов, тогава действащ държавен глава, и Богомил Бонев – рейтингът на Стоянов, най-висок до момента, рязко се срина след разразилия се скандал между двамата, а печеливш в крайна сметка се оказа отсъстващият Георги Първанов. На дебата между Румен Радев и Цецка Цачева през октомври 2016 г., тогава непознатия на обществото Радев изненадващо взе превес и привлече на своя страна общественото мнение.
Водещ на специалното студио „Президентският дебат: Радев – Герджиков“ е Аделина Радева, а по регламент, определен от ЦИК след жребий, Герджиков говори пръв.
Какво очаквате от дебата
Радев определи дебата като възможност да „обменим мнения за състоянието, как да върви България напред, какви са функциите на главния военнокомандващ“. Не изненадващо той подчерта функцията на президента като главен военнокомандващ, за която той е чувствително по-подготвен.
Герджиков е влязъл в тези избори, защото „вижда страната в криза, разединена, може да се обедини, и можем заедно да излезем от кризата.“ , с което отново продължава с образа на обединител. Герджиков призова за обединение за „общите неща“ и да се оставят настана различията при формирането на кабинет. Според него настоящият дебат между партиите на промяната следва алгоритъм, зададен от него самия и пожела на Кирил Петков да продължи да прави същото в преговорите между четирите партии на промяната.
Преговорите за правителство
Герджиков призова за обединение за „общите неща“ и да се оставят настана различията при формирането на кабинет. Според него настоящият дебат между партиите на промяната следва алгоритъм, зададен от него самия и пожела на Кирил Петков да продължи да прави същото в преговорите между четирите партии на промяната.
Радев: „Президентът не е архитект на коалиции, той трябва да създава условия за дебат.“ Той препоръча на партиите „да намерят пътя на диалога, на разбирателството, като трябва да да бъде премерена цената, с която може да бъде постигнато това. Правителството трябва да се организира не около министерски кресла, а около визия за това как да се развива България. Да започнат с общо съвещание, общи секторни политики и там да се търси сходството. По време на предишните консултации имаше съпротива към диалога. За следващото НС имаше диалог, но не се стигна до обединение. Трябва да се търси компромисът.
„Ако аз реша да създавам партия, аз ще застана напред.“ – така Радев реагира на твърдението, че стои зад проекта „Продължаваме промяната“
„В конституцията няма изписана думичката „обединител“, там се казва, че президентът олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.“, е неговият контрапункт на тезата за президента като архитект на обединението.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране