Пет дни преди балотажа на президентския вот лидерът на БСП Корнелия Нинова подаде оставка заради плачевните резултати на всички видове избори през годината. Вината бе стоварена върху всички и всичко – корона кризата, машините за гласуване, вътрешнопартийната опозиция, служебното правителство, новата формация на Кирил Петков и Асен Василев, държавния глава Румен Радев. Голямата си „заслуга“ за провала на БСП обаче Корнелия Нинова подмина елегантно. Вместо да започне с нея…

Една от основните грешки на Корнелия Нинова беше направена през април: шикалкавенето за подкрепата на Румен Радев и Илияна Йотова, които заявиха амбицията си да се борят за втори президентски мандат още през февруари. Това се отрази на изборния резултат на БСП. След вота на 4 април тя се опита да замаже гафа, но… сянката на фалша и лицемерието си остана.

През лятото тя направи втората голяма грешка. По време на предизборна кампания за вота на 11 юли Нинова и обкръжението й забравиха за Бойко Борисов и ГЕРБ и непрекъснато нападаха „Има такъв народ“ – явно обидени на Слави Трифонов и сценаристите му, че определиха БСП като статукво. Резултатът е известен – ново неубедително представяне на „столетницата“ и потвърждаване на медийната „опорка“, че БСП не е никаква алтернатива на ГЕРБ.

В предизборната кампания за вота на 14 ноември лидерката на БСП и обкръжението й пак забравиха кой е основния им враг и насочиха гнева и нападките си към новата формацияна на Кирил Петков и Асен Василев. Дали това се случи от страх или от ревност, че двамата бивши служебни министри ще откраднат гласове от „столетницата“, най-вероятно никога няма да стане ясно. Отсега обаче е сигурно, че тази „диагноза“ е напълно погрешна, защото най-потърпевши в електорално отношение бяха и си останаха ИТН, „Демократична България“ и коалицията около Мая Манолова и Николай Хаджигенов.

Нинова така и не можа да се усети, че воювайки срещу партии, които в очите на избирателите носят промяната, и сама постави БСП в окопа на статуквото. Върхът на това непоследователно поведение и погрешна тактика беше подкрепата, която БСП даде на ГЕРБ и ДПС за 100-процентово броене на разписките от машините за гласуване.

Пълна загадка е защо Нинова се включи в истеричната мелодрама, която – под режисурата на Бойко Борисов и антуража му – трябваше да ни убеди, че изборите ще бъдат опорочени и фалшифицирани, ако квитанциите не бъдат преброени. Влизайки в хора на манипулаторите и защитавайки решението на ЦИК, Нинова застана срещу т. нар. партии на промяната и проигра шансовете си да преговаря от позициите на борец срещу статуквото.

Грешка беше и непрекъснатото повтаряне, че парламентарните избори са по-важни от президентските.  На практика това пак си беше хвърляне на камъни в градината на Радев, макар и по индиректен начин.

Като системни грешки на Нинова и обкръжението й могат да бъдат посочени нееднозначното отношение към президента и кандидат за втори мандат Румен Радев, неумели ходове при подреждането на кандидат-депутатските листи и…. арогантния и безпардонен начин, по който тя налага мнението си и форматира партийната политика според собствените си предпочитания (примерно).

Резултатите са известни. Дори и положителните реформи – мандатността на депутатите, прекия избор на председателя от редовите членове и създаване на условия за кариерно развитие на младите кадри – разделиха социалистите на боричкащи се помежду си групи. Според някои Нинова е въвела лидерски стил на управление, обкръжила се е с удобни за нея хора и е изгонила всички партийни авторитети. На всичкото отгоре е вкарала БСП в тежка идейна безпътица, т.е. подменила е автентичните леви идеи с някакъв неясен микс от социалпопулизъм и национализъм.

Емоционалната постъпка на Антон Кутев, който за момент забрави, че все още е говорител на служебното правителство и в лично качество пръв поиска оставката на Корнелия Нинова обаче развърза ръцете й. И… стана тя каквато стана.

Лидерката на БСП се похвали, че е разчистила олигархията и задкулисието в партията, но тежко сгафи като „уточни“, че те – олигархията и задкулисието – били отишли в служебния кабинет! Позволи си лукса да нападне едновременно президента Радев (на когото не можа да прости еманципацията), инициативния му комитет, служебното правителство и „Продължаваме промяната“. И не успя да скрие раздразнението и яда си, че членове на Националния съвет на БСП (те са и в инициативния комитет на Радев) и знакови „червени“ кметове се подписаха под искане на оставката й заради изборния крах.

При това положение Нинова нямаше как да не обяви, че освобождава председателския пост, но го направи по нейния си начин – сваляйки доверието си от Румен Радев!

Какво предстои оттук нататък? Конгрес през януари, който да констатира, т.е. да приеме оставката на Нинова, да избере временен лидер и да подготви нов пряк избор на партиен ръководител. Дали обаче ще стане точно така?

Не са малко анализаторите и знаковите фигури в соцпартията, които смятат, че след време Корнелия Нинова като нищо ще размисли и ще оттегли оставката си, както веднъж вече го е правила след европейските избори през 2019 година.

„Подадената оставка от Корнелия Нинова е половинчата и отново се разиграва някакъв цирк. Доказателство за това е нейното намерение да остане до началото на януари. След като казва, че е човек на Устава, нека да прочете чл. 17, според който при предсрочно подаване на оставка, трябва да бъде избран временно изпълняващ длъжността председател“, заяви Весела Лечева, член на Националния съвет на БСП. Според нея, свикването на Националния съвет на 20 ноември – ден преди балотажа на президентските избори – „не говори добре за председател, който управлява партия, която иска нейният кандидат да спечели“.

Номерът с оттегляне на оставката втори път няма да мине.  След нокаута, в който Нинова и обкръжението й изпратиха БСП, настроенията в Националния съвет и сред редовите социалисти са съвършено различни. Въпросът за физическото оцеляване на столетната партия все по-често се поставя на дневен ред. Така че, ако членовете на лявата формация проявят достатъчно разум и инстинкт за самосъхранение, те ще изберат за председател млад човек от новото поколение, който лесно ще намери общ език с връстниците си на политическата сцена и ще преобрази БСП в модерна социалдемократическа формация от европейски тип.

Ако социалистите обаче отново затънат във вътрешнопартийни интриги и тънки групови сметчици, като нищо Станишевото крило отново ще вземе властта. И тогава кой ще спре свободното падане на БСП към дъното и пълното й изчезване?

Елизабет Дафинова, Банкер