Българските телевизии са като някакви криви огледала, които показват всичко наопаки. Който е гледал коментарите след изборите, остава едно впечатление, че ги е спечелил Герджиков, или, ако случайно не ги е спечелил, това е станало поради тежки репресии и извращения, дълбоко нечестно, един възвишен интелектуалец е поруган и неоценен.

И това при резултат 66,8% на 31,7%.

И телевизиите, и анализаторите са изгубили смисъла. Не знаят на кой свят живеят.

Изборна победа с 66,7% на 31,8% не е каква да е победа. Това е победа със смазващо мнозинство. Куклата на Борисов е отхвърлена категорично. И освен че масово избирателите не щат Борисов, резултатът показва, че и куклата му не струва, ерзац. Каквито и да са настроенията против Борисов, ако подкрепеният от него кандидат беше личност, откровен, с излъчване, с ясна мисъл, много повече хора щяха да гласуват за него. Както гласуваха за Радев преди 5 години, при пълно надмощие на партията на Борисов. Но сега такава голяма разлика говори за несъстоятелност да загубилия кандидат. Резил, провал, катастрофа. Не интелектуалец, а конформист със заучени фрази, фалшът прозира на лицето му.

В Щатите или Франция президенти се борят за надмощие с 1-2%. Пази Боже, ако и у нас Радев беше спечелил с 1-2%. Щяха да откажат да признаят резултатите от изборите или направо да обявят Герджиков за победител. Сега все пак склониха да признаят.

Абе, всъщност Радев спечелил, ама с много ниска избирателна активност (каква да е, при трети път избори за 8 месеца). Изборът му бил с ниска легитимност (според Валерия Велева, известна и като Баничарката, Мадам В). А всъщност легитимността на Герджиков е по-голяма… Той бил моралният победител, според проф. Коларова.

След изборите от екрана ни облъчват пак томабиковци, даниелмитовци, деницисачеви, анализатори като Нидал Алгафари, който обяснява, че не може партиите да водят преговори за правителство, защото били различни и несъвместими. Ако го слушаш, направо трябва да сдават на Бойко да въведе ред в хаоса.

Всички тези медии, харалани и харизани още не са се събудили,

че живеят в нова реалност. Беше ясно още отпреди изборите през април, но те с някаква отчаяна надежда продължават, сякаш Борисов ще възкръсне и всичко ще потече както си знаят – всяка вечер той в новините, ала-бала, ще ни се накара по някои въпроси и Севда-нюз от джипката ще си върви. Любенов, Бойко Василев, Цветанка, Светльо, Хекимянчето, Николаев ще мяукат правилно и България ще процъфтява.

Сега не се иска от тях да тръгнат след победителите, както се изрази навремето един бивш шеф на БНТ. Иска се просто да влязат в реалността, да разберат, че в България върви промяна и да осветят нещата, които мнозинството българи искат да променят. Вместо това можем да очакваме интриги, подливане на вода, подли номера срещу новите управляващи. Дори още преди да са съставили правителство. Имаме медии интриганти и партийни партизани. Борисови партизани. Сега ще валят храбри въпроси към министри, каквито години наред не са и помисляли да зададат на министрите на Борисов.

И Крим. Ех, Крим! Ама каааак!? Президентът е извършил едва ли не тежко престъпление, че отговорил на въпроса на Герджиков в дебата – „Не разбрах чий е Крим?“ – „В момента е руски, какъв да е?“. То вопли, призиви, припомняне на позициите на Европейския съюз, САЩ. И точно от САЩ дойде реакция, която показа, че това е буря в чаша вода. За тях някак е по-важно кой построи газопровода Турски поток през България… Тия дни Украйна съобщи, че газът за Румъния вече минава през Турски поток. Ама тази тема я няма в сутрешните блокове.

И на целия този фон се чуват воплите на последните насипни седесари, замръзнали в 1990 година. Ал Йо, Канарчето, Косьо Ми и прочее. Напомнят гладуващите против конституцията през 1991 г. Не са мръднали оттогава.

Постепенно някогашните седесари се преляха в ГЕРБ, където се омесиха с бивши ченгета, партийни секретари и мутри. Така им се разшири социалната база. Ордата на Борисов ги погълна. Мантрите как комунистите убили дедо му заличиха всякакво минало, свързано с БКП и с „колоса в българската история“ – Тодор Живков, както Борисов го нарича. Така Борисов стана пазител от комунистите. Тоя номер вървеше десетина години, ама сега вече не хваща наивници. Не искат повече неговото мафиотско управление. И ще слушаме протяжния рев на последните седесарски динозаври, че комунистите идат.

И покрай тях пак се срещат из мрежата въздишки и коментари, че нямало избор, нямало достоен кандидат за президент. Наистина ли? При 23 кандидати за президент? Какъв още кандидат очакват да се появи?
Това е България, достатъчно представителни и прекалено много на брой кандидати излъчи, други няма откъде да дойдат.

Някои недоволни българи емигрираха в Щатите, други във Великобритания и т. н. Дали там им е по-добре с кандидатите, за които гласуват?

Иван Бакалов