Има два начина да лансирате нов продукт на пазара – традиционен и правилен. Традиционният протича така – хрумва му нещо на шефа, дава му име, търси производствена база и накрая го праща по утвърдените канали за разпространение. Другият е правилният начин – след идеята наемате специалисти, които да направят проучване на пазара. Ако проучването показва, че има мегдан за вашата стока, се свързвате с агенция, която да ви предложи име на продукта и графичен дизайн на марката. Преди масовото производство се извършват един куп проби, наемат се и целеви групи, които да оценят името и качеството на продукта. Освен това не е достатъчно да хвърлите продукта в ръцете на търговците, важно ви е как е позициониран в хипермаркета.

Подобни два подхода има и при правенето на политика. Ако правите коалиция, първият е следният – партийните шефове се събират на раздумка и се разбират как да разделят баницата – нахвърлят на един лист общи приказки, който кръщават “коалиционен договор”. Във втория – водят се 6 дни разговори върху 135 политики при включени камери… Между другото, такава е разликата между тоталитаризма и демокрацията – в първия случай решенията се вземат бързо и категорично, но често водят до грешки, във втория – има демократична мудност, но пък всичко е ясно и обосновано.

Младежите от Харвард направиха преговорите в мола по правилния начин – 

затова те бяха високо оценени, макар да изглеждаха доста странни и леко подозрителни за нашите ширини.
Сега преговарящите ще ни представят 150-странична детайлна програма за управление, която, разбирате, не звучи никак в нашенските традиции на политическо задкулисие. И тази програма ще бъде обявена за уникална.  Всичко това ще доведе до раждането на ново правителство, което никога не е съществувало досега – четирипартийно, в което мирно ще съществуват леви и десни, либерали и консерватори.

Стоп. Картинката стана твърде розова

Нямам никакви съмнения, че Кирил и Асен направиха правилните преговори по правилния начин и заслужено преминават през този изпит на път към следващия – вече бистрят имената на министрите на не толкова открити преговори /пак правилно/. Но дали решенията от П-образната маса ще бъдат достатъчни за съставянето на стабилно правителство и дали реформаторските идеи ще видят бял свят скоро – това въобще не е ясно.

Не бива да се пропуска очевидното – преговорите бяха успешни само защото 4-те партии са добронамерени, те искат да бъдат успешни. „Демократична България“ толкова иска да има правителство, че е готова да не участва в него. Корнелия Нинова пък е готова веднага да подпише коалиционно споразумение, пък после да му мислят за подробности като министерски кресла. Т.е.

зад успешния експертен разговор се крие просто политическа воля

А по-нетрайно нещо от политическата воля едва ли съществува. Само да напомним – преди няколко месеца политическата воля правеше други неща – чертаеше дебели разделителни линии между същите партии от мола. ИТН лансираше компромати срещу ПП и ДБ, ДБ не желаеше БСП, а БСП кълнеше ПП за това, че „краде“ електората й. И т.н., и т.н.

За да се стигне до „успешните“ преговори, бекграундът на взаимоотношенията между партньорите бе заметен много удобно под килима. Звучи разумно в този момент, но щом има проблем от такова естество, той няма да се реши сам. Никой не очаква, че дори и при прекрасен коалиционен договор и работещо прилично правителство междупартийните отношения ще станат прекрасни. Напротив – при правителство, доминирано от ПП, най-вероятно ПП ще продължи да расте, а другите ще линеят в сянката й. Хубавата новина за по-малките партньори е, че през 2022-ра няма национални избори, защото, ако имаше, цялата завера сигурно щеше бързо да се разпадне.

Освен това – по време на преговорите в мола бяха старателно заобиколени

всички проблеми, които могат да взривят крехката форма на единство,

която всъщност не е никакво единство, а партиен интерес. Важно е да се отбележи, че този партиен интерес в момента се диктува от няколко лидери в оставка. Корнелия Нинова, която се държи все едно е спечелила изборите, е в оставка. Лидерите на ДБ са в оставка. В ИТН очевидно тече промяна – сценаристите се отдръпват от първата линия.

А всички тези лидери в оставка финтираха въпроси какво ще прави един нов главен прокурор, демонополизацията на Здравната каса, електронното дистанционно гласуване, нова форма за финансиране на училищата, премахването на ТЕЛК решенията, „джендърските“ въпроси и още 100 подобни теми. Премахването на тези теми от масата на преговорите бе оценено като добър ход в хода, но историята учи, че всеки един от замитането им е бомба, която може да гръмне по-късно.

В “Продължаваме промяната” също има заметени проблеми. По време на преговорите партията извади експерти, които по-скоро бяха в час с темите. Има обаче опасност “Продължаваме промяната” да влезе в капана на бързия си растеж – партията е твърде нова и твърде малка, че да вземе в ръцете си бързо властта – просто няма хора. Ако пък се хвърли напред с главата във властта, като раздава постове на първите, които се закълнат във вярност – тогава много, много странни “калинки” ще се намърдат на ключови местенца. Хубаво е, че властта е споделена, т.е. и партньорите ще излъчват свои хора в управлението, лошото е, че някои от партньорите вадят такива герои от старите ленти, че самата идея за промяна става комична.

Всички изтъкват факта, че преговарящите постигнаха консенсус върху достатъчно много теми, които ще залегнат в управленската програма на правителството с премиер Кирил Петков. Тук също има ясен проблем – тези политики ще трябва да се изпълняват. Едва ли ще минат 6 месеца, преди обществото да започне

да търси сметка за реализацията на всички одобрени политики

Прокуратурата трябва да се реформира, трябва да има нов главен прокурор. След Нова година пенсионерите не трябва да получават по-малко отколкото преди Нова година. Важно ще бъде да са отпаднали клиничните пътеки, да има ефективно пациентско досие. След 6 месеца ваксинацията трябва да е завършила. Четирите партии се разбраха за таван на земеделските субсидии, така че парите за подпомагане да не отиват само в едрите стопани – ще е забавно да се види как това ще стане.

Общо взето, правителство ще има и това е добре. Договорените политики, които ще се изпълняват – също са добри. Когато Кирил Петков казва, че “държавата не е собственик на парите, а преразпределител с две задължения – да не се крадат и да се харчат ефективно”, не ни остава нищо друго, освен да станем прави и да ръкопляскаме. Ние бяхме управлявани през последната дузина години от хора, които въобще не можеха да разберат каква им е работата. И може би точно, защото се напатихме от Борисов, сега сме хем обнадеждени, хем леко скептични, че нещата ще се случат. Нека видим реални ходове. Нека видим как хубавите идеи се реализират. Нека “да се премахнат дублиращите функции в държавната администрация”. Нека „мандатите да се раздават чрез публични конкурси“. Нека всеки, който гласува “за” дадена мярка – да носи персонална отговорност, а не да се крие зад решенията на Управителния съвет примерно.

Идва власт, която трябва да получи доверие. Но то не може да е безгранично и няма как да се простира върху целия мандат.

Петьо Цеков, Сега