Само до преди година МВР беше тихо блато. На предишното правителство така му харесваше, на прокуратурата – също. Процесът по въдворяване на тишина в силовото ведомство започна някъде около 2013 г. Тогава бе въведено правилото (къде писано, къде не чак толкова), че основният говорител по всички разследвания ще бъде прокураутрата. По това време в МВР приключиха ерата „Цветанов“ и сериалът „МВР-пикчърс“. В ония години акции се кръщаваха на съдии, арестувани бяха снимани по долни гащи с белезници, а ГДБОП беше неизменно на гребена на вълната. След всичко това да си помълчат известно време изглеждаше логично.

Това известно време обаче стана почти две петилетки. И за тези години в МВР се научиха да съобщават единствено за акция „Зима“, глобени за превишена скорост и чат-пат някой от ГДБОП да застане до прокурора за церемониалност, за да каже колко добре работят заедно.

Че краят на тези времена е дошъл стана ясно, когато ГЕРБ изпусна юздите на изпълнителната власт. МВР изведнъж стана неудобно, а в последните дни, ако се вярва на главния прокурор Иван Гешев, заплашва дори независимостта на прокуратурата с натиск. И то не просто натиск, а безпрецедентен такъв, както казаха от прокуратурата. Любимо определение на главния прокурор. Откакто той е начело на държавното обвинение всичко случващо се е безпрецедентно или без аналог в новата ни история след 1989 г. И делото КТБ, и разследванията срещу бизнесмени, които главният прокурор нарича „олигарси“, позовавайки се на медийни публикации. Всички тези дела са доникъде, но това е друга тема.

Шегата настрана – случващото се между МВР и прокуратурата наистина е нетипично. Но не е неочаквано.

Война по всички фронтове

Моментът е особен, а донякъде и комичен. Има разследване за финансирането на магистрала „Хемус“. МВР твърди, че е приложена схема за източване на милиони. Твърди го от месеци, а наскоро разказа и как са се случвали нещата – чрез прехвърляне на парите на кухи фирми, притежавани от клошари, а впоследствие – теглене на каса.

Към онзи момент прокуратурата твърдеше, че дори не знае, че има такова разследване. Все пак дело беше образувано, арестуван бе и заподозрян, за да се стигне до настоящето, което изглежда по доста интересен начин. Прокурори се оплакват, че полицаи им оказват натиск и ги принуждават да вършат престъпления, приемайки исканията на един обвиняем и неговия адвокат. Полицаи твърдят, че прокурорите хич не се интересуват от свидетелските показания на заподозрян за изчезването на над 53 млн. лв., заявявайки:

„Той ще чака, не аз него и какво ще говори или няма да говори. Ако иска, изобщо да не говори, негово право е“.

Така се оказваме в идиотската ситуация две институции да се замерват с дела. Прокуратурата образува разследване срещу полицаи, МВР образува преписка срещу прокурори. Смешно, но факт. И никой май не си задава въпроса какво стана с милионите за „Хемус“ и с делото изобщо. На кой му пука? Гледаме сеир.

Делото за „Хемус“ е само точката на кипене. На всички отдавна е ясно, че Бойко Рашков не е нито Младен Маринов, нито Христо Терзийски, нито който и да е друг министър на ГЕРБ и няма да работи в сговор и тишина с главния прокурор. Това е ясно и на самия Гешев, който се опитва да се представи за жертва. Това е борба за надмощие, но още повече е битка за доверие. Иначе казано – въпросът е чия истина ще бъде възприета за истина. За съжаление на прокуратурата в тази област те нямат особени предимства.

Кой ще повярва?

Човек с правомощията и властта на главния прокурор да се прави на жертва е смешно. Но не това е най-големият проблем на държавното обвинение. Когато се опитваш да заемеш позата на честен и добър борец срещу престъпността, работещ в интерес на гражданите, трябва да имаш морална основа, на която да стъпиш. Прокуратурата няма такава.

През последните десетина години тази прокуратура не направи нищо, ама наистина абсолютно нищо, за да разсее съмнението, че обслужва силните на деня ГЕРБ и ДПС и че по-скоро е готова на ритуално самоубийство, отколкото на реално разследване на корупцията. Тъкмо обратното – с почти всяка своя стъпка държавното обвинение затвърждаваше това съмнение.

Вероятно не е по силите на един човек да изброи всичките скандали, за които прокуратурата си е затворила очите през тези години. Като се започне от записите от къщата в Банкя (тогава разследваха незаконни СРС-та или някаква подобна глупост), мине се през делото КТБ, в което го няма г-н Пеевски, както ги няма г-н Путин и Обама (по главния прокурор) и се стигне до кюлчетата в спалнята, за които бе обяснено, че може и да не отговарят на обективната действителност. През цялото време тактиката беше една и съща – става скандал, следва самосезиране и после мълчание. С месеци, с години, ако трябва, само и само да се забрави за какво точно ставаше дума. През това време се възлагат проверки я на НАП, я на КПКОНПИ, я на МВР. Имитира се дейност и накрая всичко тихмълком изчезва.

Тази тактика не претърпя промяна през годините, защото нямаше и нужда. Тя може да се обобщи чудесно от една реплика на лидера, казана с глас, напомнящ на Бойко Борисов:

„И накрая Гешев вика: „Абе, аз обичам се пра’им на луд, ама вие, г-н премиер, май се праи’те много успешно. Не, бе, викам, брат, прост съм и ми е лесно. То е кофти да си сложен“.

Я вадете кирливите ризи!

Така в шеги, закачки и шменти-капели се изтърколиха три мандата. И нито веднъж в това време, че и преди това, не се намери някой от МВР да сложи прът в колелото на прокуратурата, камо ли да се опита да окаже натиск върху магистрат. Изведнъж полицаите станаха неописуемо смели. Сякаш не знаят какво може да им направи един прокурор, колко дела може да им образува и на колко разпита би могъл да ги извика. Отговорът е – колкото си поиска.

От друга страна, нямаше проблем прокурори и въоръжени служители да нахлуят в президенството. Но както каза самият главен прокурор – това беше комуникационна грешка, защото на обществото не бе обяснено добре какво се случва. С оглед случилото се на последните избори може да се каже, че беше не комуникационна, а огромна грешка. Но темата как прокуратурата правеше мечешки услуги на управляващите, прикривайки ги, е отделна.

Неизбежно се стига до въпроса добро ли е случващото се в момента. Да, но само доколкото то ще извади наяве ужасно кирливите ризи на правоохранителните органи. В голяма степен ще стане ясно какво е правила или по-скоро не е правила прокуратурата през последните десетина години. Тук добри новини няма да има.

Иначе ситуацията е „Бият Гешев“. Битият не е съвсем невинен и, почти като Паниковски, години наред се е правил на луд.

Самуил Димитров, Медиапул