В съдържателно отношение не успя, всъщност даже и опит не направи – вероятно поради умствения си капацитет, да надскочи обичайното за гербавите титани на мисълта ниво, т.е. поредица от безумни и празни клишета, изговорени с откровена насмешка и почти гальовно и мило снизхождение към новите парламентаристи. Отношението й е от типа „Абе, те са малки, затова са палави и правят белички, ама ние нали сме опитни и мъдри, им прощаваме“.

Тази посестрима на продуктите, които е произвеждала години наред, изобщо не осъзнава, че всъщност от устата й не излиза слово, което принципно е облекло на мисълта – а такава няма, а излиза едно кухо и стържещо дрънчене. Същото като блъскането в кофпомтата, за да излезе вода в маркуча и да гаси пожара. Е, тук не се лее вода, а думи. В нашата наука се нарича логорея. Всъщност логореята може да е много симпатична, да те развесели. Докато словоблудстването на Караянчева е крайно неприятно, даже отвратително и почти гнусно. Точно тази ли ще дава съвети на новите депутати. Тази ли, която нейният собственик нарече ПКП. Сега щяла да съветва заедно с още недоразумение – синът на наколенковия Нидал Алгафари. И синчето е младо, но явно опитно, че чак и съвети ще дава. Тате да му даде едни наколенки, че да не си одраска коленцата. Те гербавите само това могат – да пълзят и ще са му нужни.

Та, караянчевата невеста със стържещия си гласец и отвратителното МЕ-кане на края на думите – работиме, ходиме и т.н., явно ще казва кое да е отпредЕ и кое отзадЕ. И посъветва новият премиер да отива в наводнените райони. Тая нищо не каза, но и никой не я попита, дали пък днешните тежки последствия там не се дължат на кражбите на управлението, част от което е била – колко пътища, мостове и изобщо инфраструктура са построили там, колко пъти са ремонтирани, как са поддържани коритата на реките и т.н.

Ум няма, но ум раздава. Тази семпла женица не бива да се показва по телевизора. Резилите й ги знаем. Редно беше да се прибере в Кърджали, да си изтрие профилите в социалните мрежи и да се отдаде на внуците си, пък като минат 5-7 години да започне публично да се появява – на селския мегдан, за да са позабравили хората, че е ПКП.

Тя е много жалка и тъжна картинка. Като всички гербоидни калинки и марокански скакалци, които в съвсем обозримо бъдеще ще получат заслуженото за грабежа на България, за срама да ни управляват толкова прости и нагли едногънкови създания на два крака. За прогонените от България наши деца и внуци. Ще си платите всичко, Видовден иде!!!

Цветеслава Гълъбова, Facebook