Историкът акад. Георги Марков в интервю за Агенция „Фокус“ за отношенията между България и Македония и по повод 5-годишнината от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, която се навършва през 2022 г.

Фокус: През 2022 г. се навършват 5 години от подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Северна Македония. Можем ли да кажем какви са последиците от него?
Акад. Георги Марков: Засега последиците не са положителни, защото самият договор за разлика от Преспанския не поставя конкретни условия. Говоря като историк. Докато гърците изчистиха спора за античното наследство и ги накараха дори да си преименуват летището в Скопие, което беше „Александър Велики“. При нас договора има общи положения. Нямаме решени конкретни въпроси и се отложи във времето, а когато нещо се отлага, то обикновено не става. Самият договор не е конкретен по съдържание. Трябваше договорът да има, ако не анекс, то поне някакво приложение и да се определят сроковете. При създаването на историческата комисия още тогава казах, че политиците имат навика да употребяват историците. Така и стана.
Фокус: Плюсовете или минусите надделяват?
Акад. Георги Марков: Може би са равни плюсовете и минусите. Стигна се до такъв договор. Такъв имаше още при управлението на Иван Костов с Любчо Георгиевски беше подписан. Преди всичко основният принцип е, че се признава държава, а не нация. Ние сме признали Република Македония първи още 1991 г. Това, което искат от Скопие да признаваме, не е необходимо. Ние признахме, че има македонска нация и македонски език, но те не признават българските корени и няма и да признаят. Правителството на Заев подписа договора, но тези, които дойдат след него. Ако дойде пак ВМРО – ДПМНЕ, които изобщо отричат договора. Плюсовете и минусите се изравняват, но можеше по друг начин да бъде сключен договорът. Понеже съм историк, държа на историята и трябва да продължим да държим на историята. Виждам, че тези младите възпитаниците от Харвард( бел. Ред Кирил Петков и Асен Василев) искат да загърбят историята. Казват: „ще надграждаме над историята“ или „историята е минало, да гледаме към светлото европейско бъдеще“. Това е погрешна теза. Ние идваме от миналото, живеем в настоящето и отиваме към бъдещето. Ние не можем да загърбим историята, както ни съветват от Брюксел и Вашингтон. Не можем да станем съучастници на фалшифицирането на историята.
Фокус:Как се отрази според Вас на македонските българи този договор?
Акад. Георги Марков: В този договор нямаше нищо за македонските българи. Президентът повдига въпроса. По Конституция в Македония има сърби, власи, роми и какви ли не, но българи няма. Това мнозинство – славянското – то е българско. Македонците са „бивши българи“. Правата им трябва да бъдат защитени и вписани в Конституцията, но от ВМРО – ДПМНЕ казват, че трябва да има реципрочност. Те смятат, че Българската конституция също трябва да е вписано македонско национално малцинство и тогава могат да пишат за българското. Не можем да приемем такава реципрочност, защото македонско малцинство в България няма. Няма какво да се хващат за преброяването в 1946 г. Тогава България не е била самостоятелна държава, а Сталин я е командвал от Москва.
Фокус: Необходим ли е анекс към Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество и има ли политическа воля за това?
Акад. Георги Марков: Има необходимост от анекс, включително да се постави въпросът за историята. Аз и група от 30 колеги издадохме част първа от един проект на фондация „Тангра“ „България и Македония – политика и история“. Ще има и част втора и се надявам да излезе и на английски. Аз съм ръководител на проекта. Накрая сме включили какво има в българските учебници и за македонските учебници и за фалшификациите. Става въпрос за нещо ужасно в техните учебници, където се посочва, че българите не били славяни, а татари, фашистки, окупатори. Още от 5 клас надъхват децата си с омраза срещу България. Техните медии непрекъснато бълват омраза, а председателят на тяхната академия на науките пак е против България. За тях това е професия. Няма ли македонска нация, те ще останат без хляб. Говоря за журналисти, „учените“ им и за политиците. Това е една върхушка, основана на омраза срещу България. Те като „бивши българи“ трябва да мразят сегашните българи в съседство. Така смятат, но според мен това не трябва да се позволява. Това нито е по европейски, нито е по човешки. Новото правителство, колкото и да е либерално, не бива да отстъпва от нашите национални интереси. Надграждането над историята не може да бъде надграждане над фалшификации, кражби на история и на лъжи. Те не трябва да издават сборника на Братя Миладинови като „Македонски народни песни“. Изобщо не са за Европейския съюз. Да не говорим, че нарушават човешките права на македонските българи и че рушат българските войнишки гробища и се гаврят с тях титовистите. Крал Александър не разруши войнишките гробища, защото това е бивш противник, а титовистите 60-те години унищожиха българските войнишки гробища. Нищо европейско, нито човешко има в това.
Аз говоря като историк. Има хора, които не са историци и си казват да си гледаме бизнеса, коридор номер 8, инфраструктурата, инвестициите, търговията. Да, но не може да продаваме историята си. Парите и бизнеса не са над историята.
Казват, че съм историк и съм обременен с миналото. Те всички са обременени. Кирил Топалов е автор в книгата, за която ви споменах – „България и Македония – история и политика“. Той също има корени от Македония. Проф. Боян Биолчев например има корени в Прилеп. Става въпрос за колеги професори, които познавам. Всеки трети гражданин на Република България е с бежански корен и то предимно от Македония.