Днес е Богоявление, имен ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан и Богдана.

На 6 януари се освещават бойните знамена на Българската армия, традицията е възстановена през 1993 г., преди това ритуалът се извършва от 1879 до 1946 г.

Обредната трапеза включва прясна пита, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи и вино.

Според библейския разказ на Богоявление, или Йордановден, при Йоан Кръстител на реката Йордан, дошъл Исус. Има предание, че свети Йоан Кръстител потапял до шията всеки човек, когото кръщавал и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове.

Когато видял Исус, Йоан Кръстител веднага се поклонил и казал, че той трябва да се кръсти при него. Но Исус влязъл във водите на река Йордан и тогава над него се отворили небесата, отгоре блеснала светлина, подобно на мълния, и духът божий във вид на гълъб слязъл върху кръщаващия се Господ. Чул се глас, който казал: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.

Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото йорданското събитие просвещава като показва Бога, изявен в непостижимата тайна на неразделна Троица. Всеки чрез светото кръщение бива осиновен от Отеца на светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух. За честването на този празник съществуват свидетелства още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово.

Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. По-късно църквата приела да празнува двете събития поотделно – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари Богоявление. На този ден за здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична църковна служба свещеникът хвърля светия кръст във водата.

Млади мъже се хвърлят, въпреки студа и ниската температура, и изваждат кръста от водата – който го хване, бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая – с китка босилек, свещеникът наръсва хората за здраве.

Чете се тържествена литургия, наречена Велик водосвет. Светената вода в православните храмове се обновява и всеки отнася от нея вкъщи, тъй като пречиства душата и предпазва от болести.

Светената вода се съхранява през цялата година и се използва в трудни за семейството моменти.