Съставеното с уж американска и европейска протекция правителство и неговата политическа коалиция днес зашлевиха НАТО на парламентарното заседание. Така за пореден път през тези десетилетия

Брюксел и Вашингтон се издъниха у нас

Равносметката от сборището в Народното събрание чрез копи-пейста на две еднакви изказвания – това на премиерът Кирил Петков и на министъра на отбраната е следната:
1. Няма да участваме в никакви военни мисии на НАТО или коалиции на желаещите никъде по света, макар че сме член на НАТО.
2. Цял батальон ще защищава „допълнително” България – под българско командване, под „българско лидерство”, както се изрази премиерът Кирил Петков. Това нещо, наречено „допълнително” е батальон от … българската армия, с български войници и само с български комуникационни канали.
3. Няма да приемем за дислоциране никакви части на НАТО на наша територия, макар че сме съюзници.
4. България не възразява срещу пребиване на натовски кораби в Черно море като част от „адаптираното предно присъствие” в този регион. Това е нонсенс – и да възразим, международните води са международни, а не български.
5. За натовски изтребители за охрана на родното небе в позицията няма нито дума.
6. България нямало да консумира сигурност, камо ли пък от НАТО, от която отчаяно се нуждае, а обратното – щяла „да дава” сигурност на света и НАТО, каквато самата тя не притежава.

Моето мнение

Това е така наречената ни национална позиция, която изцяло и до край

обслужва само и единствено интересите на Кремъл

В нея няма дори дума за бъдещето на евроатлантическата ни ориентация, няма дори дума, че България възразява срещу руското искане за деангажиране на НАТО и Европа от страната ни.

Е, от Москва още не са наредели на родните им марионетки във властта България да излезе от НАТО и ЕС, защото знаят, че е невъзможно.
Но с вчерашния спектакъл Путин демонстрира колко Запада трябва да е благодарен. И съответно започва да очаква ответен жест при готвения в момента пореден писмен отговор на евроатлантическите съюзници към него
Това е геополитиката.
И България.
Преди четвърт век, през 1998 г., разследвайки началото на газовата афера, бъдещите руски газови тръби по черноморското дъно към Турция и предстоящият завой там към ислямизъм и близки връзки с Русия, написах, че Родината ни е само територия – карта, с която други играчи играят и цакат (в деня на публикуването на четвъртата част редакцията на в. „Труд”, в която работех, беше взривена).

Изводите:

1. България има два огромни проблема, които ако не се решат, ще тъпчем още десетки и десетки години в така наречения преход. Имената им са корупция и геополитическа национална позиция. Вторият произвежда и част от първия, което е най-очебийно в енергетиката.

2. От днес вече е ясно, че никаква Промяна няма!
Има поредната консумация на държавата – този път с водещото участие на наследниците на „Мултигруп“ във властта като нейни най-първи лица. Имаме поредните „спасители” от такава редичка – Виденов, Костов, царя, Борисов, харвардци.

3. За разлика от традицията на парламента, този път дори не беше приета и парламентарна декларация. Нямаше поне няколко изречения за оценка покрай най-големия геополитически конфликт в Европа след Втората световна война.
Седенето на източния стол с протегнат небрежно крак върху западния на практика е поза шпагат. До не повече от 5-6 години геополитическото разчекване на България ще стартира като онова в Югославия, като онова в Украйна, като онова в Сирия, като…

4. Традиционната българска роля на Троянски кон на Русия в европейските и атлантически структури не само беше запазена при „Промяната”, но дори се и разшири.

5. Правителствената и депутатска стратегия за това, че ще даваме сигурност, е абсурд. В нашето състояние и с такава позиция България създава единствено несигурност – и на Родината ни, и на съюзниците ни.

6. Единствената боеспособна част от родната армия е бригадата в Карлово. Тя е боеспособна заради участието си в различни военни мисии. И заради опита си от тях във взаимодействие с най-различни армии, вкл. и най-технологичната в света – тази на САЩ. Както се разбира от вчерашната позиция на кабинет и депутати, повече армията няма да участва никъде. Т.е. дори тази бойна част

ще деградира до неедеспособна

Сега България участва в следните военни мисии:
• Косово (KFOR и UNMIK);
• Босна и Херцеговина (EUFOR „ALTHEA”);
• Грузия (EUMM);
• Операция на ЕС в крайбрежните води на Сомалия и Аденския залив (EU NAVFOR ATALANTA);
• Мали (EUTM Mali);
• Тренировъчна мисия на НАТО в Ирак (NTM-I)
С изключение на мисията в Ирак, която е на НАТО, останалите са мисии на ООН и ЕС. Участието ни отдавна не е военно, а спомагателно и техническо с по няколко човека. Например това участие в Ирак е с 2 души, единият от които изпълнява ролята и на преводач.
На практика правителството заяви, че армията ще вика „ура” и войниците ще набиват плаца, което „лидерство” според премиера е безценна военна подготовка. Да напомня, че толкова миролюбивата Германия се е включвала и се включва в най-различни мисии на НАТО, вкл. и военно. В редица мисии на ООН и ЕС участват, вкл. и военно държави със статус на неутралитет.

7. Каквото и да се случи – и с нова агресия, и без нея на Русия в Украйна, милитаризацията на Черно море и превръщането му в зона на противостоене и различни „инциденти” е неминуема.

8. Според кабинета и депутатите конфликтът на Русия с Украйна не ни касае.
Значи не ни касае съдбата на поне 204 000 българи там, определи се според етноса си като такива в тамошното преброяване на населението. Нямам думи!

Не ни касаят и украинските туристи, макар че Украйна е на 6-то място по туристи у нас с тенденция за растеж, а Русия – на 8-мо с тенденция към спад.

Не ни касае търговският стокобмен с Киев? Например желязото и стоманата и каменните въглища, които практически изцяло се внасят оттам.

Не ни касае поредният разрив след този с Македония – разрив с НАТО, разрив с ЕС и ново скарване с Германия. Тя след руския шантаж с газа и ултиматума на Путин започва невъзвратимо да се дистанцира от сегашните й позиции спрямо Москва. Видяхме го нагледно – позволилият си да не недогледа геополитическият завой в политиката немски генерал незабавно беше изхвърлен от армията.

9. Не ни касае и това, че с изключение, и то донякъде на периода 1997-2001 г

България винаги е била управлявана от руски проксита 

и затова е на такова дередже. Да напомня, че промяната от комунизъм към демокрация у нас дойде след като бурята се развихри, че единствените дълбоки политически, икономически и социални реформи бяха в период, когато фалиралата за пореден път България премина на пряко управление и изваждане от фалита й от МВФ и Световната банка, макар че Иван Костов си присвои цялата заслуга за това.
.
През 1987 г. Тодор Живков заяви „Другари, ние решихме да изчакаме, да видиме… Така ще се поснишиме да мине тая буря, но след това ще видиме какво да правиме… Ако не мине бурята, тогава ще се преустройваме“.
Цялата българска политика – за 45 години социализъм и 30 години постсоциализъм, наречен „демокрация” е синтезирана в тези изречения. В резултат самият Живков го поснишиха. И различните му изредели се демократични наследници също ги поснишиха.
Вчерашното заседание на парламента и позицията на правителството свършиха немислимото досега, за което предупреждавам отдавна – поставиха за включване в дневния световен ред и въпроса за евентуално „поснишаване” на самата България, което засяга жизнено всички нас.